Планирането и финансовото управление на бюджета за правосъдие е ключова функция на Висшия съдебен съвет като първостепенен разпоредител на бюджета за съдебна власт. С промени в закона за съдебната власт от 1-ви януари 2024 г. ВСС прилага и програмен формат на бюджет. Той вече е факт за 2025 г. – добра новина от дебрите на съдебната система, която да ни мотивира, че промени са възможни. Програмният бюджет е управленски инструмент, даващ възможност на разпоредителя с бюджет да взема мотивирани решения накъде и колко средства да насочва с оглед реализиране на конкретни цели и резултати. Той дава възможност и на външния свят да следи по-лесно как работи една система и какво постига тя.

Какво прави впечатление:

Програмният бюджет включва 5 функционални области („Управление на съдебната власт“, „Правораздаване“, „Спазване на законността“, „Електронно правосъдие“ и „Кадрови потенциал на съдебната власт“) и 8 бюджетни програми. Бюджетните програми са по-скоро организационно  ориентирани – т.е. около отделните институциите в системата – но това е недостатък на подхода на програмно бюджетиране изобщо в голяма част от ведомствата у нас и не е типично само за съдебната власт.

Най-голямата програма е тази, финансираща съдилищата, която покрива 48% от общите разходи, следвана от прокуратурата – 35%. За електронно правосъдие се отделят 2,3% или 37 млн. лв., а за обучение и  квалификация на магистратите – 0,5%. Едно от най-големите предимства на програмното бюджетиране е възможността да се види какви цели преследва всяка програма, колко ресурс е насочен към нея и да се проследи какво постига тя с ресурса, с който разполага.

За всяка от обособените бюджетни програми са формулирани относително детайлни целеви показатели, например „среден брой дела за разглеждане за един отработен от съдия човекомесец“, „процент на приключени дела спрямо делата за разглеждане“, „процент на потвърдени прокурорски актове спрямо общия брой инстанционни актове“, „процент на магистрати, участвали в съответния наблюдаван брой обучения, спрямо всички магистрати“ и много други. В настоящия момент голяма част от показателите са по-скоро опит за количествено измерване на  свършена работа, а не на постигнат резултат. Тази първоначална стъпка безспорно е полезна, тъй като дава данни за дейността на системата и улеснява външен поглед и анализ.

Същевременно, липсват някои ключови елементи, които са в същината на програмното бюджетиране, разбирано като инструмент за формулиране, изпълнение и отчитане на политика. От една страна, предложените показатели не са логически обвързани с декларираните цели на всяка програма – с други думи, не е дефинирана причинно-следствената връзка, която да обясни как постигането на заложената стойност на всеки от включените показатели допринася за достигане на една или повече от заложените цели. От друга страна, полагането на цели не може да е извън контекст – те трябва да са път към решаване на идентифицирани проблеми, което пък изисква задълбочени анализи, например на натовареността и актуализиране на съдебната карта.

В документа обаче липсват стойности за показателите към настоящия момент, т.е. реално постигнати резултати за отчетен период. Това не позволява заложените целеви стойности за следващите години да бъдат поставени в сравнение и да се оцени динамика и напредък.

Няма и посочен механизъм за корекции и актуализиране съобразно достигането на целевите стойности – с други думи, ако след една година има неизпълнение по някой от компонентите в програмите, това ще доведе ли до промяна в насочваните ресурси, а оттам и в размера на финансирането в бъдещия бюджет.  

Все пак наличието на програмен бюджет е първата стъпка в правилната посока на по-ефективно, публично и ориентирано към резултатите бюджетиране. Това ще позволи излизане от контекста на разговор за разходи за заплати и издръжка и преминаване към разговор за преодоляване на проблеми и постигане на поставените цели.

Институт за пазарна икономика