Клуб Z е и винаги ще бъде демократична медия, затова и сблъсъкът на виждания, мнения и коментари на журналистите, които работят в нея, винаги ще се поощрява. Именно част от такъв "сблъсък" е и този текст, който изразява теза, обратна на коментара на Христо Римпопов “Защо Тръмп прави Европа и САЩ по-слаби”.

Речта на новия американски президент Доналд Тръмп по време на официалната му инаугурация предизвика доста емоции - и у неговите фенове, и у неговите врагове. Но една конкретна липса направи огромно впечатление. Тръмп нито един път не спомена Европейския съюз - нито като съюзник, нито като съперник, нито като играч на геополитическата сцена. Просто все едно не съществува.

Анализаторите побързаха да обявят, че това е директно послание - Тръмп ще неглижира Европа като участник в международните дела и няма да проявява към нея сантименталното и стратегически добро отношение на другите американски президенти. И въпреки че републиканецът може би наистина изпитва леко презрение към начина на правене на политика в ЕС, то неговите действия - обявени и някои вече осъществени, може би ще имат обратен ефект - а именно да помогнат на Европа.

В този текст ще опитаме да представим аргументите в тази посока - че Тръмп може би ще се окаже полезен за ЕС.

Drill, baby, drill

Нека да започнем с енергийната политика на президента. Тръмп вече подписа указ за въвеждане на извънредно положение в енергетиката, с което цели да промени напълно политиката на предната администрация по отношение на добива на замърсяващи горива като нефт и газ. И в момента Америка е най-големият производител на петрол в света, но Тръмп смята да позволи нови сондажи и да разреши нови полета на добив, включително в Аляска - място, което администрацията на Байдън пазеше като зеницата на окото си.

Основната цел на милиардера е да намали цената на бензиноколонка у дома като наводни пазара, но когато някой голям производител увеличава добива, то това моментално започва да влияе на борсовата цена на суровината.

Само часове след като Тръмп подписа указа си цената на петрола в глобален мащаб се срина с 1% и продължи да върви надолу през целия ден. Ако местният бизнес изпълни със смисъл неговата политика, то тогава влиянието върху света ще бъде голямо. И конкретно за една държава.

Да, познахте - става дума за Русия. Кремъл разчита изключително много на цената на петрола, за да финансира своята война в Украйна, а и за да поддържа своя военен бюджет, който иначе би се сринал под ударите на санкциите.

Ако Тръмп успее да срине цената, то това би бил огромен и тежък удар по Руската федерация, която така или иначе започна да страда сериозно в този сектор след последните целенасочени санкции на администрацията на Байдън.

Да, Г-7 наложи таван на цената на петрола от Русия на 60 долара за барел, но Москва успява да преодолее санкциите през редица съмнителни сделки и сенчест флот, а по света има доста държави, които са готови да купуват руски петрол с отстъпка. ОПЕК до момента подкрепя Кремъл като сдържа увеличението на добивите и така контролира цената на сравнително високи нива.

Тръмп обаче няма никаква изгода да финансира нито Русия, нито Иран, нито половината Близък изток, особено имайки предвид леко обтегнатите отношения между Вашингтон и Саудитска Арабия в последните години.

Дори да предположим, че мярката на президента няма да наводни пазара, то дори само попълването на стратегическия американски резерв от петрол би дало достатъчно основания да се смята, че търговията е сигурна и че има производител, който може да интервенира, ако се наложи и ако светът стигне до ситуация на недостиг.

Ниската цена на петрола, разбира се, е от полза за Европа. От ползва е и отслабването на Русия. Но ползите не спират тук.

Тръмп ще форсира и добива на природен газ, който през последните години спасява Европа след скъсването с руските доставки. Шистовата революция в САЩ превърна страната в гигантски производител и свали цената на суровината вътре в държавата до абсурдно ниски нива.

По-високият добив ще даде повече възможности за Европа и ще намали натиска за конкуренция при доставките с Китай. Само за пример - към момента на писането на този текст цената на мегаватчас на американската борса Хенри Хъб е под 2 долара. На европейската референтна борса ТТФ цената на газа е почти 50 евро.

НАТО и финансирането му

Друга голяма тема за отношенията между ЕС и Тръмп е тази за настояването на американския президент Европа да взема по-дейно участие във финансирането на НАТО и да изпълнява своето задължение да отделя по 2% от своя БВП на година за отбрана.

ЕС и анализаторите на континента незнайно защо приемат това за негатив и смятат, че тази позиция на президента подкопава общата сигурност. Но всъщност единственото, което Тръмп иска е да се спазват предварително зададени договорки, на които европейските страни от НАТО са се съгласили.

Засилването на европейската отбрана ще е от ползва най-вече за Европа в нейния опит да се защити от Путин и агресивна Русия. Всъщност няма нищо по-важно за сигурността на Европа от това тя да инвестира в своите собствени способности да се защитава и да гарантира мира на континента.

САЩ е голямата военна сила, но НАТО е това, което е, защото представлява съюз от държави, които твърдят, че имат общ ангажимент за своята собствена сигурност. Европа през последните десетилетия се държи като възрастното дете на семейството, което до последно живее в къщата на родителите си - просто, защото те могат да го издържат. И сега, когато родителите  искат от детето да хване живота си в ръце и да се изнесе, то крещи и твърди, че родителите му са го изоставили.

Митата

Едно от най-тежките обещания на Тръмп в икономиката е това за налагането на допълнителни вносни мита за редица държави, сред които - разбира се - целият Европейски съюз и Китай. Първоначалната информация беше, че за блока ще бъде въведено мито до 20%, докато това за Китай трябва да достигне до 60% за всяка внесена от там стока или услуга в САЩ. През последния ден обаче, сметката като че бе променена и Тръмп рязко свали предполагаемия налог за Китай.

Това е класическа протекционистка политика и цели няколко конкретни резултата: на първо място - намаляване на търговския дефицит на Вашингтон със споменатите партньори, защото към момента той е на изключително високи нива. Отделно Тръмп иска да върне американския бизнес в Америка и с високите мита за Китай ще елиминира предимството на евтината работна ръка, която привлича производителите в Поднебесната. Обяснението е просто - когато, за да внесеш стоката си обратно в САЩ, трябва да платиш огромно мито, то крайната цена на продукта ти ще се повиши за потребителите и така нямаш конкурентното предимство на ниските производствени заплата, които ти позволяват да продаваш евтино.

Трябва да имаме предвид, че при новия президент всичко е предпоследно и че едва ли има шанс митата на ЕС и за Китай да са еднакви. Трудно е да се обясни на Европа, че трябва да купува повече от теб, ако й наложиш същите рестрикции, каквито налагаш на най-големия си враг - по твои собствени думи. Последните заплахи към континента са по-скоро заемане на първоначална преговорна позиция, а в това Тръмп е прекалено добър. 

Ако приемем, че митата за ЕС все пак ще бъдат по-ниски, то ЕС получава конкрентно предимство пред Китай за внос в САЩ, което е от голяма полза за европейския бизнес. Но дори да предположим, че митата ще са равни, то изнасянето на бизнес от Китай, който вече няма причина да остане там, защото предимството на ниската заплата е отлетяло, дава шанс на ЕС да приеме този бизнес, ако той има корени тук. За целта обаче ще трябва да се разделим с регулационната вакханалия, обхванала блока ни през последните 15 години и да погледнем реалността в очите. 

В подкрепа на тезата, че Тръмп просто заплашва Европа са и дневните резултати на европейските борси. Общият европейски фондов индекс Stoxx Europe 600 и германският водещ индекс DAX достигнаха до рекордни върхове по време на търговията в сряда, тъй като страховете относно налагането на американски мита отслабнаха и инвеститорите закупуваха "по-евтините" европейски акции след силни корпоративни финансови резултати. Водещият индекс на борсата във Франкфурт - DAX пък се повиши с над 1% до нов рекорден връх около 21 330 пункта благодарение на ръст на акциите на Adidas с над 7%, след като компанията за спортни стоки оповести силни финансови резултати за последното тримесечие и за цялата изминала година.

Истината е, че заплахата на Тръмп, че може да изостави защитата на Стария континент е точно този "ритник в задника", от който европейските лидери се нуждаят, за да разберат, че международната политика е игра всеки срещу всеки и че вечни съюзи няма. Ние сами трябва да се пазим.