Спокоен малък град се превръща в ужасяващ кошмар от хорър филм в документалния роман „Адски град“ от Кейси Шърман, базиран на истинската история за известния сериен убиец от Кейп Код – Антън „Тони“ Коста. 

Написан в стила на най-напрегнатите психологически трилъри, „Адски град“ е вече и на българския пазар, готов да плени почитателите на true crime в духа на сериала „Mindhunter“. Неочакван герой в разказа на Шърман се оказва не кой да е, а големият писател Кърт Вонегът, чийто път действително се пресича с този на Коста. 

Годината е 1969. Хипи вълната е заляла Провинстаун, Масачузетс. Наркотиците се разпространяват между дрънкащи на китари дългокоси младежи със скоростта на светлината. Размириците в следствие от Виетнамската война вълнуват целия Кейп Код. 

А междувременно най-опасният човек на полуострова крачи на свобода. Защото Чарлз Менсън не е единственият сериен убиец, който разтърсва Америка в края на 60-те. Случаят с Тони Коста е не по-малко потресаващ. 

За определена група млади жени той е известен като Сир – харизматичен и чаровен мъж, който може да ги снабди с всякакви видове наркотици. Да ги омае и ухажва. Докато някоя от тях не се окаже печална новина в градския вестник. Защото Тони Коста е чудовище, скрило зад наглед нормалния си облик неконтролируема ярост. 

В същата тази година писателят Кърт Вонегът завършва книгата, която един ден ще се превърне в най-великият му шедьовър – „Кланица 5“. А дъщеря му Еди го изнервя до краен предел, мъкнейки се с всякакви съмнителни типове от града. 

Страница от неделния вестник разпалва интереса на писателя към Тони Коста, когото Еди също познава. Определяйки го като американския Джак Изкормвача, Вонегът открива огромен литературен потенциал в лицето на Коста и започва кореспонденция с убиеца. 

Поемайки на свое собствено разследване, писателят е разтърсен от „вампира от Кейп Код“. А истината за престъпленията на убиеца се оказва по-мрачна и от най-злокобния сюжет. 

Популярният автор на true crime бестселъри Кейси Шърман базира разказа си на реални факти, писма и съдебни протоколи, които се превръщат в завладяваща, шокираща и безпощадна хроника на турболентната епоха от края на 60-те. 

Триумф на документалната литература, „Адски град“ е хипнотично пътуване из изкривения ум на чудовище в човешки облик, толкова ужасяващо, че няма как да бъде измислица. 

* * *

Из „Адски град“ от Кейси Шърман

Щатски затвор в Уолпол, Масачузетс
12 май, 1974 г.

Затворникът притвори тъмните си очи и пое дълбоко дъх, който изпълни дробовете му с топъл пролетен въздух. Блокира всички шумове около себе си и за кратко си представи как отново седи в Провинстаун, на ръба на кея Макмилън, взрян в, на пръв поглед, безкрайния хоризонт на залива Кейп Код, където пилигримите¹ за първи път са стъпили на територията на Новия свят през 1620 г. Почти долови крясъците на чайките, гмуркащи се в търсене на калмари, и ехото на вълните, разбиващи се в старите дървени пилони, докато босите му крака висят безгрижно отстрани. През последните четири години поддържаше вярата си, че един ден може да се върне там.

Заедно с нея си даде и обещание, облог, който сключи със себе си. Да направи отчаян опит да преглътне всички възможни пориви отново да извърши убийство.

Тони Коста отвори очи и забърса очилата си с ръкава на дънковата си риза. Пред него не се виждаха пясъците и подвижните дюни на Рейс Пойнт. Вместо това с досада се взря в шестметровите бетонни стени, които го заобикаляха, и надзирателите със стърчащи заредени пушки, накацали на наблюдателните кули, от които безпрепятствено можеха да наблюдават пренаселения двор долу.

Звънецът иззвъня и скоро след това затворникът се нареди сред останалите затворници, подредени в дълга колона. Новите, онези, наскоро осъдени за сериозни престъпления, като въоръжен грабеж, изнасилване и убийство, го зяпаха и шепнеха помежду си. Всички те бяха закоравели престъпници, но нито един от тях не беше като него. Не бяха извършили онова, което беше направил той.

След убийството на самопровъзгласилия се Бостънски удушвач Албърт Десалво, когото намушкаха деветнайсет пъти в лазарета преди шест месеца, затворникът се превърна в най-известния обитател на Масачузетския щатски затвор в Уолпол. Много се изписа за всички отвратителни престъпления, които му приписваха, но според него никой не беше разказал историята му подобаващо – от неговата гледна точка, от позицията на убиеца.

Коста се помота малко, като сe остави да бъде изблъскан до края на колоната. Един по един затворниците избягаха от светлината на късния следобед и изчезнаха в коридорите във вътрешната част на затвора, които водеха до тесните, облицовани със стомана килии. Коста изпъна шия, така че слънчевите лъчи да докоснат носа му за последно, преди естествената светлина да бъде заменена от примигващите флуоресцентни крушки в затвора, които му причиняваха непрекъснато мъчително главоболие, от мига в който пристигна там преди четири години. Върна се в тясната си килия, намираща се на първия етаж, разполагаща с двуетажно легло, метална тоалетна и малко писалище, настани се зад една стара, използвана пишеща машина. Машината, с която написа почти четиристотин страници през последните няколко месеца. Най-накрая, доволен от структурата на неповторимо засуканата си история, Коста се спря на заглавие на ръкописа си. Заблъска по клавишите, докато изписа с удебелени букви думата „Възкресение“. На следващата страница написа следното: „Истината изисква кураж, и вместо да живеем живот, изпълнен с илюзии, заедно упорито търсихме духовната истина на живота. И търсенето ни едва започва“.

Взря се в тънкия бял лист с доволна усмивка. Беше сигурен, че книгата ще се превърне в неоспорим бестселър. Искаше да бъде запомнен не като убиец на млади жени, а като писател и мислител, спомогнал за изграждането на Ерата на Водолея за цяло едно поколение читатели. В съзнанието му тази книга щеше да бетонира завещанието му като един от най-великите романисти в Кейп Код, споменаван наред с Кърт Вонегът-младши и Норман Мейлър. След това Тони Коста написа името си на заглавната страница, измъкна кожения колан от гайките на дънковата си затворническа униформа и започна да обмисля следващия си ход.

---

¹ Пилигрими – така често се наричат ранните заселници от Плимутската колония (днес Плимут, Масачузетс). Заселниците потеглят на 16 септември 1620 година от Плимут, Англия, с кораба „Мейфлауър“ и след изтощително плаване на 21 ноември акостират близо до нос Кейп Код в Нова Англия. – Б.р.