Правната комисия на Народното събрание разгледа проект на процедурни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от парламентарната или по-точно политическата квота, Инспектората към него и съдия в Конституционния съд /КС/. Те все още не са приети с решение на събранието в пленарна зала, а липсва и техен проект на страницата на НС, но пък са налични правилата за избор от 2012 г. Затова можем само да предполагаме, че процедурата ще е била каквато и тогава – игра на срокове и мнозинства без значение за резултата. Никой не иска повече, няма как да се получи и нещо различно. Единственото ясно е, че за избора на парламентарна квота във ВСС и инспектори са необходими 160 гласа, а конституционният съдия следва да бъде избран с обикновено мнозинство, което прави неговия избор по-лесен, тъй като управляващата коалиция разполага с 126 гласа.

Някои правни рискове

Както добре ни е известно, Конституцията поставя изискване за „високи професионални и нравствени качества“ и 15-годишен стаж за юристите, членове на ВСС и ИВСС. Като се вгледа човек в мнозинството от членовете на действащия, на предишния, а и по-предишни състави на съдебния съвет остава с впечатление, че това са предимно хора с необходимия стаж. Иначе, длъжни сме да припомним, че на добрата процедура се крепи демокрацията – обезпечаването на ясни правила кой, кога и как да се настани в определен институционален стол и как да му бъде дръпнато столчето, ако злоупотреби или си самозабрави. У нас не наблягаме много-много на процедурата и ефектът е малък и върху демокрацията. Ще припомним също така, че през 2017 г. тогавашният председател на Правната комисия Данаил Кирилов отнемаше думата на всеки от кандидатите, позволил си да изрази позиция и визия по проблемите на правосъдието. И това сериозно му помогна после да стане и министър на правосъдието. Партийната лоялност е гарантираният път за успех пред каквато и да било демократична меритокрация.

Освен обаче от партийна квота, ВСС се състои и от професионална такава. Засега няма свикани общи събрания на съдиите, съответно на прокурорите и следователите. Но и да има, и да няма, и тук резултатът като да е ясен. През 2022 г. доказано бе пробита електронната система за избор. Споменаваме безспорния факт – от административния и електронен адрес на Върховния административен съд бяха подадени 200 гласа при по-малко от 20 човека, влезли в сградата в дните на провеждания избор. Част от съдиите обжалваха процедурата, но техните колеги съдии не се довериха на фактите, понагласиха с добри умения правото и не отмениха този избор, с което доказаха, че и спрямо свои съдът може да приложи право, необезпокояван от фактите от действителността. Към настоящия момент електронната система за избор не е ревизирана, а мнозинството от този състав на съвета като да няма и намерение да прави това. Така че нищо чудно този път цялото събрание и гласуване да се проведат неприсъствено в сградата на Върховния административен съд.

Разбира се, отличително би било да отбележим, че сред съдиите все още има едно критично малцинство, което ще направи възможното – ще иска гаранции за честността на вота, вероятно ще успее да номинира и излъчи и някой „с високи професионални и нравствени качества“, но като цяло това ще бъде действие, което не влияе на резултата. Просто поредният самотен похарчен, за да се види, че усилията му са безкористни и убедително, но сам е безсилен срещу мнозинството.

Има ли лек – да, той е достъпен и не толкова скъп – присъствено гласуване с хартиена бюлетина в София, броене на гласовете при отворени врати за заинтересованите да наблюдават този процес. Законът и сега дава този избор, но като да няма множество желаещи да се въвлекат. И като това да е разбираемо, защото именно мнозинството в този съдебен съвет смачка свободните гласове за съдийско самоуправление. Примери много – избираше съдии от по-ниски нива за председатели на съдилища на по-високо ниво, макар и законът да забраняваше изрично; когото общото събрание на съответния съд номинира за председател – ВСС избира другия, че за цвят и небългарски гражданин оглави най-големия окръжен съд в страната; пълно обезсилване на конкурсите за назначение и повишение, така че да бъде утвърдено командировъчното начало. Паралелно с това – саморазправа с редови съдии при натиск срещу тях, професионален и медиен. В такава среда няма как да има активни съдии за съдийско самоуправление. В прокуратурата отдавна няма обединени съпротивителни сили, а дисциплинарките са за назидание, не и срещу съмишлениците на Пепи Еврото и Нотариуса, като цяло е спокойно и  ясно какво е и какво ще бъде…

Критично ли трябва да се отнасяме към високото мнозинство

През седмицата се чуха и редовните критики – лошо било, че през 2015 г. с петата поправка на Конституцията се въведе високото мнозинство от 160 гласа за избор. Видите ли това мнозинство блокирало избора. Нека си припомним, че това мнозинство имаше най-малко две задачи – да възпрепятства една партия да попълни парламентарната квота в административния орган на самоуправляващата се съдебна власт. Втората – да бъдат блокирани спорни от професионална и нравствена страна кандидати. Второто още не се е случвало.

Има ли значение изобщо

Реалистично би било да кажем, че това са поредните процедури и избори без особен смисъл. Те пораждат следното – във ВСС да има твърдо малцинство, което полага усилия да изпълнява задълженията си, но твърдото политически и икономически зависимо мнозинство си назначава когото където поиска – от редови прокурори до главни, от удобни до откровено амбулантни председатели на съдилища. И именно малцинството от тези „с високи професионални и нравствени качества“, пожертвали 5 години от личния и професионалния си живот, е гаранция системата да не се самовзриви отвътре. А може би това вече е единственото вярно решение. Дали да не си пожелаем съдебен съвет и инспекторат без нито един читав?

*Анализ на Иван Брегов от Института за пазарна икономика

**Заглавието е на редакцията