В Мюнхен ще се пише история, смята полският външен министър Радослав Сикорски.

Такива са очакванията му за започващата днес годишна Мюнхенска конференция по сигурността.

Форумът ще мине под знака на очакваните преговори за край на войната в Украйна, договорени между президентите Доналд Тръмп на САЩ и Владимир Путин на Русия.

През последните девет десетилетия в Мюнхен непрекъснато се пише история, за което Клуб Z припомни вчера.

През 1938 г. в баварската сголица Великобритания и Франция капитулират пред нацистка Германия и принуждават Чехословакия да й отстъпи Судетите. Така Хитлер получава зелена светлина за своя завоевателен поход, прераснал във Втората световна война.

През 2007 г. руският президент Владимир Путин произнесе яростна реч, в която даде да се разбере, че не е могъл да преживее факта, че бившите съветски републики и източноевропейски сателити са избягали с „двеста“ и са поели по западния път. Свободният свят си отвори чак тогава очите за Путин, но бе твърде късно. Резултатът е войната в Украйна – най-кървавият конфликт в Европа след Втората световна война.

Сега всички погледи отново са вперени в Мюнхен. Да, 99 на сто е сигурно, че там отново ще се напише история. Въпросът е каква. Особено притеснение предизвикват демонстрираните от Тръмп симпатии към Путин. Както и фактът, че преговорите са договорени, без да бъде питана Украйна. Отгоре на всичко шефът на Пентагона Пийт Хегсет заяви, че е нереално връщането на границите й отпреди 2014 г.

Европа се зарече, че няма да се съгласи с условия, които Киев не би приел. И нищо чудно по този начин тя да се изправи срещу САЩ, смятани доскоро за лидери и защитници на свободния свят, а днес – стряскащи с непредсказуемостта и противоречивите изказвания на новия си президент.

Евентуалният сблъсък ще се състои отново в Мюнхен. И Европа би трябвало да се поучи от една друга история, известна само на заклетите футболни запалянковци. Тя също е написана в Мюнхен.

Тази история започва през 1932 г. Местният футболен отбор „Байерн“ печели първата си шампионска титла. За разлика от много други германски клубове, баварският тим не е чисто работнически. Той е отворен за хора от всички слоеве на обществото. Обезпечен е и финансово. И има всички предпоставки за възход.

Да, ама не. През 1933 г. на власт в Германия идват нацистите. Известно е, че всички диктатори покровителстват спорта. Адолф Хитлер не е изключение.

„Байерн“ е обявен за Judenklub – еврейски клуб и срам за Третия райх. Грехът на новоизпечените шампиони е, че и президентът Курт Ландауер, и старши треньорът Рихард Кон-Домби, и шефът на младежката секция Ото Беер са евреи. Националсоциалистическата партия иска да прочисти спорта от евреи.

Тимът е натирен на дъното на новосъздадената регионална лига. Тримата ръководители евреи успяват да се спасят, като емигрират в чужбина.

Макар на мястото на изгонените "грешници" да са сложени проверени „геносен“ (другари) – арийци и нацисти, космополитният дух така и не напуска отбора. „Байерн“ остава единственият тим в Германия, чийто футболисти не започват мачовете си с изпънати за нацистки поздрав ръце.

Властта реагира, като изпраща близо 3000 привърженици и членове на клуба на Източния фронт.  Почти никой от тях не оцелява.

„Байерн“ обаче оцелява. През 1969 г., чак 36 години след устроения му от нацистите разгром, клубът става за втори път шампион. И оттогава върви неизменно нагоре.

Днес „Байерн“ е номер 1 в Германия с 33 шампионски титли. За сравнение – вторият по брой спечелени първенства отбор „Нюрнберг“ е само с 9 титли!

Баварският колос става 6 пъти европейски шампион. Той постави рекорд, като спечели 11 първенства поред в периода 2013-2023 г.

От школата на „Байерн“ излизат велики футболисти като Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Паул Брайтнер, Ханс-Георг Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге, През годините червената фланелка обличат Лотар Матеус, Юрген Клинсман, Оливер Кан, Мануел Нойер, Щефан Ефенберг, Франк Рибери, Ариен Робен и много други. Година и половина в „Байерн“ игра и нашият Емил Костадинов.

Играчи на баварците са гръбнакът на националния отбор на Германия при три от четирите му световни титли – през 1974, 1990 и 2014 г.

Всичко това трябва да послужи като пример за Европа. За да се изправи успешно срещу задкулисни сделки и за да защити Украйна, тя трябва да бъде като „Байерн“. Да не се огъва пред нищо и пред никого.

Фактът, че сблъсъкът може да се състои именно в Мюнхен е допълнителен стимул. Какво по-добро място за Европа отново да покаже силата си и да се отърси от славата си на „политическо джудже“, както някога я нарече белгийският външен министър Марк Ейскенс?