„Вярвам, че това е мирът за нашето време.“

„Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!“

Този знаменит диалог се води между двама британски политици през 1938 г. Първата реплика е на премиера Невил Чембърлейн. Втората – на опозиционния лидер и бъдещ министър-председател Уинстън Чърчил.

Със сигурност не един световен лидер си е мислил за тази словесна престрелка през последното денонощие. Няма как да е иначе след думите на шефа на Пентагона Пийт Хегсет, че връщането на Украйна на границите отпреди 2014 г. е нереалистично.

Преди да продължим – малко история.

Оказва се, че сянката на Мюнхен тегне над историята вече цели 87 години. Всичко, свързано с Втората световна световна война и с войната в Украйна, е заложено в баварската столица. Дали нещо няма да се случи в Мюнхен и сега, по време на конференцията за сигурност, започваща утре?

1938 г. - споразумение, сговор, предателство

Поводът за взаимните нападки между Чембърлейн и Чърчил е Мюнхенското споразумение, известно още като Мюнхенския сговор. А чехи и словаци го наричат Мюнхенското предателство.

Става дума за печално известното споразумение, постигнато на 30 септември 1938 г. в Мюнхен между нацистка Германия, фашистка Италия, Великобритания и Франция. Старите европейски демокрации в лицето на последните две държави клякат пред другите две и се съгласяват Германия да анексира Судетите от Чехословакия. При това самата Чехословакия не е поканена да участва в разговорите и нейните представители чакат в съседната стая.

Но до всичко това не се стига за ден или два. Германската подривна дейност в Судетите, където населението е предимно немско, започва още с идването на Хитлер на власт през 1933 г. Следват изстъпления и терористични атаки на немски екстремисти, ръководени от Конрад Хенлайни настояващи за обединение с Германия. Фюрерът се възползва от това и постоянно заплашва с война, за да защити сънародниците си зад граница. 

Великобритания и Франция в никакъв случай не желаят война с Германия. Нищо, че Франция има договор с Чехословакия още от 1924 г. Той предвижда Париж и Прага да се договарят помежду си по всички важни въпроси за гарантиране на общите интереси във външната политика в случай на опасност от военен конфликт.

А и Чембърлейн дълбоко се съмнява, че намерението на Хитлер е да унищожи изцяло Чехословакия. И точно той първи повдига на срещата си с Даладие в Лондон идеята Судетите да бъдат предадени на Германия. Нали войната трябва да бъде избегната на всяка цена.

Така Париж и Лондон изготвят съвместно предложение на Германия да бъдат предадени всички райони на Судетите с над 50 на сто от немско население. Те дори не питат властите в Прага. Така на 21 септември 1938 г. Чехословакия е принудена да приеме предложението.

Само ден по-късно Чембърлейн се среща с Хитлер в Бад Годесберг и с изненада научава, че Фюрерът вече иска Германия да окупира Судетите, а чехите и словаците да бъдат евакуирани оттам до седмица.

Британският премиер предлага четиристранна среща с участието на неговата страна, Франция, Италия и Германия, която е насрочена за 29 септември в Мюнхен. Бенито Мусолини предлага италиански план, който е приет от всички участници. (Години по-късно става ясно, че планът е изготвен от външното министерство в Берлин.) Той предвижда Судетите да бъдат окупирани от германската армия до 10 октомври. Чехословакия е информирана, че може да се опъне на Германия, но без чужда помощ, или да приеме анексията. Прага приема втория вариант. Споразумението, или съглашението, е подписано на 30 септември.

И Чембърлейн, и Даладие са посрещнати в родните страни от ликуващи тълпи, вярващи, че войната е избегната. Още повече, Хитлер постоянно ги е уверявал, че няма да има повече никакви териториални претенции.

Да, ама не. Войната е само отложена, при това с по-малко от година.

През март 1939 г. Хитлер анексира останалата част от Чехия. Половин Словакия става марионетна нацистка държава, а другата половина е глътната от Унгария. Полша пък анексира град Тешин.

Чехословакия е заличена след 21-годишен „щастлив период“, започнал с нейното основаване през 1918 г. Травмата е тежка и поражда покрай другото неизлечима неприязън между чехи и словаци. Федералната страна се разпада на две окончателно в края на 1992 г.

А междувременно на Хитлер му се приисква и безпрепятствен достъп по суша и море до свободния град Данциг (днес Гданск). По онова време той е контролиран от Лигата на нациите и не е част от Полша, макар да влиза в митнически съюз с нея и тя да има особени права върху града. Причината е позната – преобладаващото немско население.

Този път Германия и Франция са против. Следва светкавично германско нападение срещу Полша на 1 септември 1939 г., което се смята за началото на Втората световна война. Резултатът е близо 60 милиона жертви.

От идването на власт на Хитлер до избухването на най-кръвопролитния конфликт в световната история минават само шест години.

2007 г. - речта на Путин

Путин произнася речта си в Мюнхен през 2007 г. Срещу него седи и го слуша германската канцлерка Ангела Меркел. Снимка Уикипедия

Руското нахлуване в Украйна не е предшествано от преговори с никого. Още с идването си на власт през 2000 г. Владимир Путин поема антизападен курс. Западът обаче ще го забележи чак при речта му през 2007 г. По ирония на съдбата, тя е произнесена в печално известния Мюнхен, по време на 43-тата годишна конференция по сигурността.

Тази реч на руския президент е смятана за началото на новата студена война. Путин заявява, че Русия няма да приеме ролята на подчинена страна в световната политика. Той яростно напада разширяването на НАТО и дава ясно да се разбере, че няма да се спре пред нищо за защитата на руските интереси.

Дотогава Западът е проспал взривовете в жилищни блокове в Русия, за които се смята, че са организирани от руските служби с цел оправдаване на войната в Чечня, потъването на подводницата „Курск“ и отказът от чужда помощ за спасяването на моряците, жертването на заложници в театъра на „Дубровка“ и училището в Беслан.

Събуждането е твърде късно. През 2008 г. Русия нахлува в Грузия и откъсва от нея Абхазия и Южна Осетия. От самото обявяване на независимостта на Грузия в двете автономни области действат проруски сепаратисти, противопоставящи се на стремежа на властите в Тбилиси към евроатлантическа интеграция.  Путин обвинява грузинските власти в геноцид. Нищо че сепаратистите тероризират населението и обстрелват умиротворителните сили.

Нахлуването в Грузия е първата война в Европа през XXI век. И тя окончателно слага край на сътрудничеството между Русия и Запада.

Путин не може да приеме мисълта, че Украйна иска да влезе в ЕС и НАТО и в резултат на Майдана проруският президент Виктор Янукович е свален в началото на 2014 г.

Така се стига до 27 февруари, когато в Крим влизат „зелени човечета“ – руски войници без отличителни знаци. Те окупират и пристанището Севастопол. На 16 март е проведен референдум. 95 на сто гласуват за присъединяване към Русия. Допитването е признато само от шепа държави като Северна Корея, Беларус, Сирия.

Кремъл в началото отрича, но по-късно признава, че „зелените човечета“ са руски войници.

Путин обвинява Киев, че на власт там е нацистка хунта, която преследва всички рускоезични.

Междувременно проруските сепаратисти вдигат бунтове в Донецка и Луганска области. През май 2014-а те спретват референдуми и обявяват народни републики. Конфликтите в тези области не спират въпреки Минските споразумения.

Между октомври и ноември 2021 г. Русия започва да струпва огромен брой войски по границите си с Украйна, както и в Беларус, уж за съвместни учения.

На 21 януари 2022 г. Путин заявява, че НАТО трябва да изтегли всички свои войски от страните, които до 1997 г. не са били членки на пакта. Сред тези държави е и България.

Точно след месец – на 21 февруари, руският президент признава независимостта на Донецката и Луганската народни републики (ДДР и ЛНР).

Пълномащабното руско нахлуване започва сутринта на 24 февруари 2022 г. То е обявено за „специална военна операция“.

Киев обаче не пада за три дни, както обещава Путин. Столицата не е паднала и до днес.

Русия обаче спретва незаконни референдуми, довели до анексирането на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области.

Вече три години украинците се сражават и гинат за европейската си мечта. Смята се, че досега Русия е дала 140 000 жертви срещу доста по-слабия и по-лошо въоръжен противник.

2025 г. - пак война и пак Мюнхен

Пийт Хегсет обяви за нереалистично връщането на Украйна в предвоенните й граници. Снимка АП/БТА

И пак иде Мюнхен. Утре там започва годишната конференция по сигурността. Тя ще завърши в неделя, 16 февруари. Очаква се на нея да бъде представен мирният план за Украйна на американския президент Доналд Тръмп.

Вчера той се похвали, че е разговарял с Путин и че преговорите за края на войната ще започнат незабавно. Но не каза подробности.

За сметка на това часове по-рано шефът на Пентагона Пийт Хегсет предизвика масова тревога в Брюксел. На среща на министрите на отбраната от страните членки на НАТО той заяви, че връщането на границите на Украйна отпреди 2014 г. е нереалистично.

Със сигурност днес и утре светът ще тръпне (извинете за клишето) в очакване какво ще се случи в Мюнхен.

Дали Украйна ще бъде принудена да отстъпи територии? И ако да, дали това няма да е поредната мотика, която Европа ще настъпи, ако приеме мир по вкуса на Русия? И то да настъпи мотиката пак в Мюнхен.

Защото е сигурно, че Путин няма да се задоволи с Украйна. Така, както и Хитлер не се задоволява със Судетите. Такива сатрапи не могат да управляват, без да воюват с някого. Това е смисълът на съществуването им. Лошото е, че лесно увличат масите след себе си. Което пък доказва, че далече не винаги „гласът народен“ е прав.