До края на месеца България ще отправи официално искане за изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Това е заявила днес министърът на финансите Теменужка Петкова в Брюксел след заседание на Еврогрупата, съобщиха от Министерство на финансите в София. Петкова отказа да застане пред кореспондентите в Брюксел и да отговаря на въпроси.

Петкова представи пред колегите си напредъка на страната ни, свързан с подготовката на страната за присъединяване към еврозоната, четем още.

Според нея с благоразумната си фискална политика България отдавна е заслужила членството си в еврозоната. Затова очакваме това да стане факт на 1 януари 2026 г.

Българският финансов министър изтъкна, че предварителните оценки ни дават увереност, че ще изпълним всички критерии за номинална конвергенция. И по тази причина България ще отправи официално искане за изготвянето на извънредни конвергентни доклади.

Петкова отиде без готов бюджет за тази година и финансова рамка за тригодишен период.

Нейното изслушване бе първа точка в дневния ред на заседанието. Българските медии обаче не бяха информирани от нея. Петкова не говори пред тях.

Страните от Еврогрупата потвърдиха постоянната си подкрепа за амбицията на България за въвеждане на еврот, съобщи нейният председател Паскал Донахю.

Целта на България да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. е реалистична, заяви еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис преди началото на заседанието.

Домбровскис обаче предупреди, че ни остава още много работа.

“Важно е да бъдат изпълнени всички критерии от Маастрихт - за инфлацията, където нещата се движат в тази посока, но тя е сравнително близо до референтната стойност, също така и за фискалните резултати. Така че очакваме средносрочния фискален структурен план според новата рамка за икономическо управление, както и други аспекти от подготовката. Смятам, че целта е реалистична, и от Комисията сме склонни да подкрепим България, но има още работа за вършене”, каза комисарят.

България е отбелязала още по-голям напредък в изпълнението на критерия за ценова стабилност, заяви Валдис Домбровскис след срещата. И припомни, че този критерий е единственият, който страната ни не изпълнявала при изготвянето на конвергентния доклад през 2024 г.

„Ще продължим да следим внимателно развитието на инфлацията в България. Насърчаваме българските власти да поддържат стабилни финанси. Очакваме скоро да получим от тях националния средносрочен фискално-структурен план. Получихме уверения от министър Петкова, че необходимите законодателни промени, свързани с независимостта на БНБ, ще бъдат приети. И ще има още напредък по ангажиментите, поети от България при влизането й в ERM-2 (чакалнята на еврозоната - б.р.)“, изтъкна комисарят.

В Брюксел разчитат страната ни да измине последния етап. Европейската комисия ще продължи да подкрепя усилията и подготовката на страната ни за присъединяване към еврозоната.

Дискусиите за конвергентното състояние на България са много окуражаващи, смята Пиер Граменя - управляващ директор на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).

„Ако всичко върви по план, ще можем скоро да започнем обсъждания с България, за да се присъедини тя към ЕСМ своевременно. Членството в този механизъм е много ценно. България ще се облагодетелства от солидарността на ЕСМ и системата за сигурност, която той гарантира както за нея, така и за самата еврозона“, допълни той.

Как ще харчат страните от ЕС за отбрана

Разходите за отбрана бяха ключовата тема на срещата на Еврогрупата. Въпросът е особено актуален, след като на Мюнхенската конференция за сигурността председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ще поиска извънредна клауза за дерогация. Тази клауза трябва да позволи на страните членки да не отчитат разходите за отбрана в строго контролираните лимити за бюджетния дефицит.

Фискалните правила на ЕС и на Германия трябва да бъдат реформирани, ако партньорите в Европа постигнат споразумение да бъдат отделени повече средства за сектора на отбраната. Това заяви днес преди срещата в Брюксел германският финансов министър Йорг Кукис, предаде БТА.

Белгийският му колега Винсент ван Петехем заяви, че подкрепя идеята на Фон дер Лайен.

Правилата на ЕС изискват публичният дълг на всяка от страните да е под 60 на сто от нейния БВП.