650 милиарда евро по плана „Превъоръжи Европа“ (REARM Rurope) ще дойдат от страните членки на ЕС. А останалите 150 милиарда ще им бъдат осигурени от Европейската комисия под формата на заеми.

Това заяви днес председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент в Страсбург. Тя говори на дебат, посветен на сигурността.

Той е във връзка с обявения миналата седмица лично от Фон дер Лайен план, който трябва да привлече 800 милиарда евро за период от 4 години.

Комисията предлага на страните членки на ЕС възможността да пренасочват част от неусвоените фондове по кохезионната политика към проекти, свързани с отбраната, каза Фон дер Лайен. Проектите могат да бъдат в сферата на инфраструктурата, научните изследвания и развитието. Пренасочването ще бъде изцяло доброволно, категорична бе тя.

Българският премиер Росен Желязков обаче заяви миналата седмица в Брюксел, че страната ни ще поиска пренасочване не от кохезионния фонд, а от неусвоените пари от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВ), създаден заради пандемията от COVID-19.

В крайна сметка решението за тази допълнителна възможност ще бъде в ръцете на Европейския парламент и страните членки (Съвета) на ЕС, каза Урсула фон дер Лайен.

Тя изтъкна, че от изключителна важност за мобилизирането на националните бюджети е националната клауза за дерогация, въведена миналата година.

„Днес харчим малко под 2 на сто от нашия БВП за отбрана. Всички анализи са единодушни, че трябва да се придвижим към повече от 3 на сто. Целият европейски бюджет достига едва 1 процент от нашия БВП. Затова е очевидно, че товарът на новите инвестиции може да дойде само от страните членки. Затова и активираме националната клауза за дерогация“, заяви Фон дер Лайен.

Комисията предлага това да става по контролиран начин за определен период от време за всички държави от ЕС. Така страните членки могат да мобилизират до 650 милиарда долара през следващите 4 години, като за този период ще добавят 1,5 на сто от БВП към бюджетите си за отбрана.

Европейският съвет се е съгласил с предложението на ЕК за нов финансов механизъм, наречен SAFE - Security Action for Europe, или Действие за сигурност на Европа.

Заеми - срещу инвестиции и поръчки от европейски производители

„Предлагаме на страните членки заеми до 150 милиарда евро.  Парите ще бъдат за инвестиции въз основата на няколко базови принципа. Те могат да бъдат фокусирани върху няколко сфери на стратегическите способности от противовъздушната отбрана до дроновете и киберпространството. Заемите трябва да финансират покупки от европейски производители, за да подпомогнем укрепването на собствената ни отбранителна промишленост. Договорите трябва да бъдат многогодишни, за да дадат на индустрията необходимата предсказуемост“, посочи Фон дер Лайен.

Тя посочи като успешни инициативите на Чехия и Дания за снабдяване на Украйна с оръжия и боеприпаси. Към тях са се присъединили други държави и така те са станали ефективни.

В момента са необходима бързина и мащаб. Затова ЕК се е спряла на спешна процедура по член 122. Тя засяга случаи, когато при снабдяването с определени продукти се появяват сериозни затруднения

„С други думи, член 122 ни позволява да съберем пари, да ги дадем назаем на страните членки, за да инвестират те в отбраната. Това е единственият възможен начин за спешна финансова помощ и е това, от което имаме нужда в момента“, обобщи Урсула фон дер Лайен.

По думите й необходимостта от всичко това е заради ситуацията в Украйна. Но става дума за сигурността не само на тази страна, но и на цяла Европа:

“Владимир Путин постоянно показва, че е враждебен съсед. На него не може да се вярва, той може само да бъде възпиран. И ние знаем, че руският военнопромишлен комплекс произвежда повече от нас. Ако погледнем военните разходи, Кремъл харчи повече, отколкото цяла Европа, взета заедно.“

От „Възраждане“ са против нови дългове и за нормални отношения с Русия

„Прахосването на 800 милиарда евро, от които 150 милиарда нови заеми, ще натовари държавите с непоносим дълг“, заяви по време на дебата българският евродепутат Станислав Стоянов от „Възраждане“ и групата Европа на суверенните нации (ЕСН).

„Ръководството на ЕС, което се провали в редица случаи като Зелената сделка, нелегалната миграция и др, сега очаква да му поверим нашата сигурност. Лидери, които сега говорят за независимост от САЩ, дълги години бяха първи евроатлантически послушници. Да, защитата на Европа е от решаващо значение. Но отговорността за отбраната трябва да остане в ръцете на суверенните нации“, настоя Стоянов.

Той смята, че не бива да бъде разхлабвана процедурата за прекомерен дефицит, нито да бъдат използвани кохезионните фондове за закупуване на оръжие. 

„ЕС трябва да търси сътрудничество със своите съседи и всички глобални сили, да си осигури достъп до евтини ресурси и изгради стратегически партньорства. Най-лесният начин да се спестят тези пари, а и да се гарантира сигурността, е като се използва дипломацията и се възстановят нормалните отношения с Русия. Щом САЩ могат да го направят, защо ЕС да не може?“, каза Стоянов.

Не е ясно обаче как ще бъдат подобрени отношенията с Русия предвид факта, че тя обяви за вражески държгави България и няколко други страни членки на ЕС. Това Станислав Стоянов изобщо не спомена.