Закъснение по изпълнението на проекти, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), може да се отрази неблагоприятно за членството на страната в еврозоната, тъй като ако се изгубят европейски плащания по някои проекти, ще се наложи те да бъдат финансирани от националния бюджет, което ще увеличи бюджетния дефицит за идната година. Това стана известно от думите на министъра на финансите Теменужка Петкова на брифинг в сградата на Министерски съвет, на който бяха анонсирани проектите, предложени за отпадане от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи БТА.

"По отношение на изпълнението на плана за възсатнояване и устойчивост е налице огромно закъснение, но за сметка на това срокът, който остава за приключването на дейностите по плана е под 18 месеца", каза Теменужка Петкова.

"За мен като министър на финансите ключовият въпрос е свързан с това как да запазим стабилността на публичните финанси и как да не допуснем проекти, инвестиции, които са заложени в плана за възстатнояване и устойчивост, предвидено е те да бъдат финансирани оттам, да бъдат финансирани с национално съфинансиране, тъй като това би се отразило изключително неблагоприятно по отношение на бюджета за 2026 година", посочи финансовият министър.

"Тази тема е изключително важна, тъй като всеки един разход, който би останал за сметка на държавния бюджет на практика ще рефлектира върху дефицита за 2026 година, което пък е ключово от гледна точка на конвергентните доклади, които към настоящия момент се изготвят от страна на Европейската комисия и на Европейската централна банка по отношение членството на България в врозоната", каза Петкова.

"Поради тази причина от известно време с екипа на министър (Томислав) Дончев и екипа на Министерство на финансите се води изключително интензивна комуникация с Европейската комисия", каза още Петкова.

Осем проекта от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност 1,02 млрд. лева могат да бъдат извадени от плана, а други 22 проекта за 2 млрд. лева са под риск, каза вицепремиерът Томислав Дончев.

"В разговори с ЕК сме много близо и до конкретни текстове в законопроектите, които България трябва да приеме за второто плащане по НПВУ. Очакват се последни уточнения по текстове по законопроекта за личния фалит и всички законопроекти могат да бъдат внесени в парламента", посочи Дончев и добави, че за по-бързото им приемане законопроектите могат да бъдат внесени от депутати. "Плащанията по НПВУ са общо 9", обясни той.

Сред разговори с ЕК и констатирайки фактическата невъзможност част от проектите в НПВУ да бъдат изпълнени, беше решено да се направи преглед на всички проекти. Списъкът с тези планове вече и публикуван на "Следващо поколение ЕС" (Next Generation EU), каза Томислав Дончев.

"Част от проектите, които ще отпаднат, могат да бъдат финансирани от друг приходоизточник", допълни Дончев. "Това е например проектът за изграждане на водоснабдителни мрежи в населени места между 5 и 10 хиляди еквивалент жители на стойност 300 млн. лева,  ще бъде финансиран от Оперативна програма "Околна среда. Такъв е случаят и с проекта за центъра за аерокосмически наблюдения на стойност 110 млн. лева. Тук е намерен редуциран вариант за финансиране с 40 млн. лева от ОП "Иновации и дигитализация", каза вицепремиерът. "Ще се търсят варианти и за финансиране на останалите проекти, защото те са важни", добави той.

По думите му се дава няколко седмици срок за работа по рисковите 22 проекта. Нужна е мобилизация и бърза работа, за да могат да бъдат изпълнени до август 2026 година. Напредъкът ще бъде наблюдаван на ежедневна база, отбеляза Дончев.