Всеки гражданин на ЕС трябва да разполага с хранителни и питейни запаси поне за 72 часа в случай на криза като природно бедствие, война или въоръжено нападение срещу страна членка.

Това се съдържа в огласената днес от Европейската комисия Стратегия за готовността на ЕС за предотвратяване и реакция при възникващи заплахи и кризи. Тя бе представена от зам.-председателя на ЕК по подготовката Роксана Мънзату и еврокомисаря по готовността и управлението при кризи Хаджа Лабиб.

В училищата трябва да бъде въведен и Ден на готовността.

Най-лошият възможен сценарий е войната, предупредиха от Комисията.

Тридневният срок е изчислен въз основа на допитвания на Евробарометър, обясниха източници от ЕК. Анкетите показват, че повечето граждани на ЕС не биха могли да издържат повече от това време, без да си готвят или да се отопляват. Идеята е до три дни след началото на бедствието или конфликта Съюзът да реагира бързо.

Стратегията съдържа 30 ключови действия и подробен план за действие. Те са в случай на кризи като:

• природни бедствия - наводнения, горски пожари, земетресения и екстремни метеорологични условия, предизвикани от климатичните промени;

• предизвикани от човека катастрофи – промишлени аварии, технологични сривове и пандемии;

• хибридни заплахи – кибератаки, дезинформация и манипулирана от чужбина информация и намеса, както и саботаж на критична инфраструктура;

• геополитически кризи – въоръжени конфликти, включително възможността за въоръжена агресия срещу страна членка на ЕС.

Ключовите цели на Стратегията са следните:

• разработване на критерии за минимална готовност за ключови сфери като болниците, училищата, транспорта и телекомуникациите;

• по-добро запасяване с критично оборудване и материали;

• подобряване на адаптирането към климата и по-голямо наличие на критични природни ресурси като водата.

Изключително важна част от Стратегията е запасяването. То ще включва всички съществуващи действия в тази сфера, за да бъде осигурен достъпът до критични ресурси в ЕС. Приоритет ще бъде даден на следните елементи:

• ключово оборудване, материали и ресурси, необходими за отговор на природни и предизвикани от човека бедствия;

• ваксини, лекарства и медицинско оборудване за спешни случаи;

• критични суровини – ресурси, необходими за промишлено производство и стратегическа автономия;

• енергийно оборудване – съставни части и технологии за поддържане на енергийната сигурност;

• евентуално селскостопански продукти и безопасност на водата с цел преодоляване на недостига при криза.

“Аз съм добър пример как трябва да се запасява човек“, изтъкна еврокомисарката Роксана Мънзату, докато представяше Стратегията.

И разказа как когато е била дете, в родната й Румъния хората масово са се презапасявали с храна и други неща поради масовия недостиг в магазините.

Една от ключовите сфери на Стратегията е сътрудничеството между гражданските и военните власти. То е особено важно за справяне със заплахи като хибридната война, кибератаките и потенциалните военни агресии. Затова се предвижда изграждането на рамка за гражданско-военна готовност. Ще бъде гарантирано планирането и инвестициите с двойна употреба в ключова инфраструктура и оборудване в страните членки.

На територията на целия Европейски съюз ще бъдат провеждани редовни учения за всеобхватна готовност. Така ще бъдат изпробвани процесите на вземане на решение и координирането. Това ще става в засилено сътрудничество с НАТО.

През 2027 г. се предвижда да бъде създаден хъб на ЕС за координиране при кризи.