Екрем Имамоглу е кмет на Истанбул от 2019 до 2025 г., водещ опозиционен лидер в Турция и кандидат за президент на Републиканската народна партия. На 19 март той бе задържан и срещу него бяха повдигнати обвинения в корупция, подкупи, ръководене на престъпна мрежа и други. Критиците на Анкара твърдят, че обвиненията срещу Имамоглу са политически мотивирани. Действията на турските власти предизвикаха най-големите протести в южната ни съседка от 2013 г. насам.

Коментарът на Екрем Имамоглу е публикуван в "Ню Йорк Таймс". Заглавието и преводът са на Клуб Z.

"Рано сутринта на 19 март десетки въоръжени полицаи се появиха на вратата ми със заповед за задържане. Сякаш залавяха терорист, а не кмета на Истанбул.

Арестът – четири дни преди Републиканската народна партия да проведе първични избори за следващата президентска надпревара – беше драматичен, но не и неочакван. Той бе извършен след месеци на ескалиращ правен тормоз срещу мен, кулминирал с внезапното отнемане на дипломата ми от университет, който завърших преди 31 години. Властите изглежда вярваха, че това ще ме дисквалифицира от надпреварата, защото Конституцията изисква президентът да има диплома за висше образование.

Осъзнавайки, че не може да ме победи на избори, президентът Реджеп Тайип Ердоган прибягна до други средства: арестува основния си политически опонент по обвинения в корупция, подкупи, ръководене на престъпна мрежа и подпомагане на забранената Кюрдска работническа партия, въпреки че те не са придружени от достоверни доказателства. Бях отстранен от поста, на който бях избран, заради финансови обвинения.

Години наред режимът на г-н Ердоган разяжда демократичното разделение на властите – заглушавайки медиите, заменяйки избраните кметове с бюрократи, подтискайки депутатите, контролирайки съдебната власт и манипулирайки изборите. Мащабните арести на протестиращи и журналисти през последните месеци изпратиха смразяващо послание: никой не е в безопасност. Изборите мигновено могат да бъдат анулирани, а свободите - отнети. При г-н Ердоган Републиката се превърна в република на страха.

Това е повече от бавна ерозия на демокрацията. Това е умишлено разрушаване на институционалните основи на нашата република. Моето задържане бележи нова фаза в плъзгането на Турция към авторитаризма и произвола. Страната е изправена пред сериозния риск да премине точката, от която няма връщане назад.

Репресиите не са упражнявани само срещу мен. В мащабна операция, базирана на обвинителен акт, който е нищо повече от сбор от показания на тайни свидетели, полицията задържа близо 100 души, включително високопоставени общински служители и бизнес фигури. Арестите бяха предшествани от дезинформационни и клеветнически кампании в проправителствени медии.

И все пак народът на Турция оказа отпор. Въпреки забраната за протести и блокади на ключови входове в градовете, стотици хиляди граждани от Истанбул до североизточния град Ризе, традиционен бастион на Ердоган, излязоха на улиците. Още в първите часове след задържането ми и през следващите дни хора на всякаква възраст и от най-разнообразен произход се присъединиха към моята партия. 

Въпреки репресиите, Републиканската народна партия успешно проведе първичните си президентски избори миналата неделя. Преброяването показа, че 15 милиона души, включително 1,7 милиона регистрирани членове на партията, са гласували за мен като кандидат за президент.

От избирането ми за кмет през 2019 г. съм изправен пред близо 100 разследвания и десетина съдебни дела. От неправдоподобни до абсурдни, всяко обвинение е част от по-широката кампания да ме изтощят, да ми пречат да служа на хората, които са ме избрали, да ме отстранят от длъжност и да ме елиминират като съперник на г-н Ердоган.

Вече три пъти се борих срещу кандидати, подкрепени от г-н Ердоган — два пъти на местните избори в Истанбул през 2019 г. и още веднъж миналата година — където той лично водеше кампания срещу мен. Печелех всеки път. Неспособен да ме победи на избори, сега той използва контрола си върху съдебната система, за да отстрани съперник, който според последните проучвания би могъл да победи, ако изборите се проведат днес.

Защо толкова много хора излязоха на улиците в най-големите демонстрации след протестите в парка Гези през 2013 г.? Защото обществото възприе ареста ми като още една крачка към автокрацията. Въпреки репресиите признаците на солидарност са видими. Социалдемократически лидери и кметове в цяла Турция и извън нея, от Амстердам до Загреб, засвидетелстваха своята подкрепа. Гражданското общество също не се поколеба.

Но централните правителства по света? Мълчанието им е оглушително. Вашингтон просто изрази "безпокойство във връзка с неотдавнашните арести и протести в Турция".

С малки изключения европейските лидери не успяха да предложат силен отговор.

Това, което се случва в Турция и много други части на света, доказва, че демокрацията, върховенството на закона и основните свободи не могат да оцелеят в мълчание, нито да бъдат пожертвани за дипломатическо удобство, маскирано като realpolitik (подход във външната политика, който се ръководи от практически съображения и национални интереси, вместо от морални или идеологически принципи - бел. ред.).

Безспорно последните събития – войната на Русия срещу Украйна, свалянето на режима на Асад в съседната ни Сирия и опустошенията в Газа – засилиха стратегическото значение на Турция, не на последно място като се има предвид критичният й капацитет да помага за европейската сигурност. Геополитиката обаче не бива да ни заслепява за ерозията на ценностите, особено за нарушенията на човешките права. В противен случай легитимираме онези, които разрушават базирания на правила международен ред, част по част.

Епохата на неконтролираните силови лидери изисква тези, които вярват в демокрацията, да бъдат също толкова мощни и безкомпромисни, колкото и техните противници. Съдбата на демокрацията зависи от смелостта на студентите, работниците, профсъюзите и избраните длъжностни лица - онези, които отказват да мълчат, когато институциите се разпадат.

Вярвам в народа на Турция и всички, които по света се борят за справедливост и демокрация."