Спрямо лица, ползващи се с имунитет, не е допустимо използването на специални разузнавателни средства.

Това се посочва в отговор на МВР, подписан от министър Даниел Митов, след въпрос на народен представител.

Депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев е поискал по реда на парламентарния контрол статистика за прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) през февруари по дни. Конкретно, той пита колко от случаите са свързани с протестиращи граждани и лица с имунитет. Повод за питането е протестът на „Възраждане“ на 22 февруари пред Дома на Европа в София, при който се стигна до ескалация и арести. В погрома участваха и депутати от радикалната проруска партия.

Според МВР и Даниел Митов обаче народни представители няма как да бъдат подслушвани, което е любопитна и спорна теза. Проблемът няма ясна законова регламентация и подлежи на противоречиво тълкуване от институциите.

„Парламентарният имунитет е една от най-важните гаранции за ефективно функциониране на законодателната власт“, посочва Митов в отговора си до депутата. „Така се обезпечава по-голямата свобода, сигурност и независимост на народните представители спрямо органите на изпълнителната и съдебната власт. Спрямо лица, ползващи се с имунитет, не е допустимо прилагането на специални разузнавателни средства. Правно привилегированото положение на народните представители спрямо останалите граждани относно наказателната отговорност и личната неприкосновеност е закрепено в текстовете на чл. 69 и чл. 70 от Конституцията на Република България“, пише още в отговора на МВР до депутата Дренчев.

Напомня се, че има и съдебен контрол.

Преди няколко месеца обаче се оказа, че депутатът Джейхан Ибрямов е бил подслушван със СРС, въпреки че не бе със снет имунитет. Ибрямов имаше и втори имунитет, защото бе и кандидат за народен представител.

Защитата от наказателно преследване му бе снета по-късно, като той дори бе арестуван.

Оказа се, че разрешение Ибрямов да бъде подслушван е дал съдията Руси Алексиев – тогава зам.-председател на Софийския градски съд, а сега вече и председател на съда. Тогава Алексиев получи сериозни критики за това. Бяха цитирани и тълкувателни решения на Конституционния съд.

В отговор на критиките съдията излезе с подробно становище, с което обясни, че в определени случаи имунитетът на депутати не ги пази от подслушване със СРС.

Например, при извънпроцесуални действия, какъвто бе случаят с Джейхан Ибрямов.

Според Руси Алексиев депутатският имунитет не е равностоен на този на президента, който според него не може да бъде следен със СРС при никакви обстоятелства.

„За да се очертае основната разлика между имунитетите на тези две институции - на президента и на народното представителство, наложително е да се подчертае, че липсва предвидена каквато и да е процедура за снемане на имунитета на държавния глава, за разлика от този на народен представител“, аргументира се Алексиев.

От отговора на МВР обаче не се вижда да се прави такова разграничение.

Тук трябва да се припомни, че разследването срещу Джейхан Ибрямов бе на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която е поискала от съда той да бъде подслушван, докато е бил с имунитет.

Пред Клуб Z адв. Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“ коментира, че в случая е налице „информационен вакуум“ и неяснота.

„Т.е. оказва се, че не може да се даде адекватен отговор. Има различни институции, които тълкуват законите и Конституцията по различен начин“, смята Кашъмов.

Според него в случая информация дължи и Националното бюро за контрол на СРС.

„То работи със сигнали и оттам следва да отговорят имали ли са такива запитвания от депутати, правили ли са проверки, установили ли са незаконно подслушване“, заяви още адв. Кашъмов.

При всички случаи обаче, изглежда, че законът не дава яснота дали лица с имунитет, каквито не са само депутатите, може да бъдат подслушвани и при какви специфични обстоятелства би могло да се случва това. Което е още една отворена врата за злоупотреби, шантаж, вкарване в зависимости и въвличане в корупция.