След смъртта на 12-годишната Сияна на добре известен като проблемен пътен участник, протестите и недоволството за поредния погубен нелепо млад живот не стихват. Това принуди властта да се впусне в трескав, но изтъркан и жалък кризисен пиар. Основните актьори играят ролите си старателно, макар и с едва потискано отегчение. А в клишираните им изказвания липсва дори елементарната човешка съпричастност към трагичната загуба на дете. Акцентът, ако има такъв, е "не сме виновни ние, а тези преди нас". Чакат „шумът“ да отмине, до следващия път, в който сценарият на реакции, вече добре отработен от предишни злощастни събития, ще влезе в действие. Тъжното е, че времето между отделните случаи се скъсява все повече.

Иначе властта в това така хармонично и стабилно (според Деница Сачева – докато Борисов реши, според всички останали – докато следват нарежданията на Пеевски) мнозинство е много реактивна, винаги готова да се вслуша в народния гняв. Взема мерки, свиква съвещание...

А ако е много зор, може и да уволни някой някъде – който не е много необходим за баланса на силите и коалиционните порции. А от опозицията винаги са готови да подадат топката с някое и друго изслушване в парламента, даже временна комисия, ако е нужно.

Лъха загриженост и се вземат мерки

Толкоз много загриженост се лее отново от министри в заучени фрази, изпразнени от истинско съчувствие. Нивото на „загриженост“ рязко се вдигна, след като случаят не отшумя, не се загуби, затрупан в замърсената информационно среда, недоволството продължи да се усеща, започнаха протести. И тогава "стартира вземането на мерки“.

Правосъдният министър Георги Георгиев онзи ден даже слезе при хората от протеста „Нито едно дете повече“, за да сподели:

„Гневът, който е справедлив, трябва да бъде последван от ясни законодателни промени." 

"Очевидно е, че  обществото ни има огромен проблем с нарушенията на пътя, с убийствата на пътя“, продължи Георгиев с все така "неочакваните" констатации.

И веднага обеща: подготвят се промени в Закона за съдебната власт с цел по-качествено и бързо правосъдие.

„Трябва да направим всичко възможно дисциплината по пътищата да се завиши“, обяви пожелателно вътрешният министър Даниел Митов.

Той също заговори за предложения за законодателни промени, поредните. А експерти ги определиха като дежавю.

Транспортният министър Гроздан Караджов не закъсня и също се включи в наддаването за законодателни изменения.

„Мерки със срокове и с отговорни министри досега не сте виждали”, обяви той. За по-убедително даже извади да покаже таблица.

Докато плъзналите по медии министри обясняват с различна степен на убедителност колко много неща ще направят (неизменното бъдеще време), премиерът пак развя своята рецепта за справяне – свика спешно съвещание и нареди на министрите проверки, които наредиха на свои подчинени органи проверки...

И още съвещания, а премиерът е разпоредил

Росен Желязков се очертава като властелина на „свиканите съвещания“. След тях бликат серия от „мерки“, които още докато той ги съобщава, си личи колко не вярва, че нещо ще променят.

Премиерът има и друга суперсила, освен съвещанията – разпорежда засилен контрол и проверки.

Само като малко припомняне, той започна с тия важни и най-вече резултатни активности, малко след като встъпи в длъжност. Така още на 5 февруари в съобщение от правителственото заседание гръмко се съобщава как Желязков е разпоредил на ресорните министри „засилен контрол върху движението по пътищата и повече превенция“ (дежавю?).

Или те не са го послушали, или нещо друго, защото въпреки тия му тъй разтърсващи разпоредби състоянието на и по пътищата си е все същото.

Това изглежда, обаче не обезкуражава нито за миг изпечен бюрократ, станал политик, като Желязков. Вчера на заседанието на МС той пак обеща, че действията във войната по пътищата „няма да са стихийни“, а „темата остава актуална“.

И внимание: обяви, че е РАЗПОРЕДИЛ на вътрешния министър оптимално всички ресурси да се използват по пътищата предвид, че трафикът ще се засили по празниците. Разпоредил е наличният състав на МВР да е подготвен да внушава респект, да има пълен контрол, защото хората трябва да пътуват безопасно и сигурно. Трябвало да има и "синергия между министерствата".

Има и още: Желязков е разпоредил и "пълна оперативна съвместимост на системите, което трябва да доведе до пълна интеграция на информационните системи и масиви, за да има системен подход по отношение на контрола занапред".

Всеки ИИ на това място вече се разкъсва от завист как хубаво го е казал премиерът, даже изкуствен интелект трудно ще постигне такава висота. И не, подозренията, че ИИ има пръст в тази "синергия" не се приема. Всеки изкуствен интелект звучи много, много по-човешки. Може да пробвате.

След свиканото за вземане на мерки съвещание във вторник Желязков разясни още нещо:

"Това правителство няма да носи отговорност за действията и бездействията на предходни правителства."

Кой е виновен? Някое и друго уволнение за цвят

Така в кризисния пиар, след мерките, законодателните предложения и загрижеността, както и твърдата решимост, се включи и другата задължителна тема – кой е виновен. Никога вината и отговорността не е актуална, винаги е на предишните управляващи, по подразбиране основно в дискурса на сегашната власт коренът на всяко зло е ПП-ДБ, може и някой служебен министър от назначени от Румен Радев кабинети, в по-краен случай.

„Може би трябва всеки да си посипе главата с пепел последните четири години, защото няма обективна причина за спирането на строителството на "Хемус". Няма незаконно строителство констатирано. Всички тези актове, които са издадени, са паднали в съда. Сега в момента целият проект е рестартиран“, изяви се след съвещанието за набелязване на мерки регионалният министър Иван Иванов, виден кадър на БСП, член на всеки коалиционен кабинет напоследък, в който се пласира соцпартията.

Чия е отговорността, обаче? Както често става в българския контекст - ничия. Понякога е на някой клошар, шофьор на автобус или в краен случай – на средно ниво държавен чиновник.

Сега първо властта се пробва да спре щетите до уволнението на шефа и цялото ръководство на Пътното управление в Плевен. А в сряда Иванов обяви, че иска от председателя на УС на АПИ да махне още двама свои подчинени.

Веднага след което контраатакува като разясни, че ако някой трябва да си подава оставката от парламента, това е депутатът и бивш регионален министър от ПП Андрей Цеков. Това дойде като реакция на забавеното (явно много дълго обмисляно) искане на ПП-ДБ за уволение на шефа на АПИ Йордан Вълчев, назначен между другото точно от Цеков през ноември 2023 г. за член на Управителният съвет на агенцията. (Днес по бТВ Цеков се оправда, че не го е назначил за председател, това станало при Виолета Коритарова, той не смятал, че има качества за шеф, само за член.) Така или иначе, се оказа, че т. тар. демократична опозиция мисли дълго, бавно реагира и както обикновено, върви след събитията, и все повече се превръща в удобен подавач на реплики в сценарий на кризисното замитане на проблеми и укротяване на общественото мнение, съзнателно или не.

Малко откровен цинизъм

Самият шеф на АПИ „блесна“ най-ярко с някои свои изказвания и твърдения, явно неовладял съвсем тънкостите на държавническото нищоговорене и откровен в своя неприкрит цинизъм.

За рисковия участък край между селата Телиш и Радомирци, където става тежката катастрофа, при която умира детето, хората сигнализират от години. За последните пет години в тази отсечка има 34 катастрофи с десет ранени и трима загинали, става ясно от данните на полицията.

Но това не попречи веднага след фаталния инцидент от АПИ бодро и невярно да рапортуват:

 „участъкът е в добро състояние – без дупки и дефекти.“

„Трасето е с маркировка и почистени банкети. На отсечката между селата Радомирци и Телиш през септември и октомври миналата година са извършени текущи ремонтни работи. Изкърпени са около 35 хил. кв. м. Частични ремонти дейности са планирани и през април“, обявиха още в писмена позиция от АПИ.

Вълчев имаше и пълен с досада отговор на искането да си даде оставката: ако всички го искат, можел и да си я даде.

Обаче...

"Ако с оставката ми ще спрат да загиват деца, я подавам веднага, но мисля, че това няма да се случи", добави той отново в типичния стил на преливащ от "отговорност и съчувствие" български висш държавен кадър.

За да няма пропуски в картината на псевдодействията след общественото напрежение, се включи и прокуратурата. Временният главен прокурор Борислав Сарафов даде досъдебното производство на Националната следствена служба, неясно защо, а Йордан Вълчев даже показно беше привикан на разпит там. Така за Вълчев краят остава отворен – ако се държи прилично и според очакванията към него, остава. Засега. 

А един мармот завива шоколада в станиол...

След толкова много заявени намерения, готовности, мерки, промени, графици, заседания, нареждания информационната среда се насити достатъчно. Налице е цялата конструкция, която да създава измамното усещане, че нещо се прави, държавата действа, реагира, цялото ѝ внимание е ангажирано, министрите предлагат, депутатите сега се втурват и приемат спешно, задъхано промени....

Сценарият е така до болка познат, че онзи ден журналистка реагира като кучето на Павлов -  подаде въпрос на президента Румен Радев дали ще свика КСНС за войната по пътищата. Това включва явно поредицата от действия, когато се появи обществено недоволство, особено при чувствителни случаи, в които си отиват деца. Има смърт на непълнолетен, има КСНС, нещо такова е във веригата на предписани реакции на властта. Все пак последният КСНС на фона на врящия и кипящ свят, беше посветен на вейповете, след нелепата смърт на 14-годишно момче. И там, разбира се, се набелязоха мерки и изразиха позиции.. Този път Радев реши да избере друг, пак познат път – на най-видния от видните опозиционери и да нападне властта в агресивния си стил с повтарящи се констатации. Всеки си е в своята пиар игра, но тук Радев е в по-изгодната позиция.

Борисов и Пеевски са доста тихи

На този наситен шумов фон, в който постоянно трябва да изглежда, че всички много дейно нещо правят, променят и въобще са загрижени, прави впечатление колко тихи са иначе най-загрижените за народното благо Борисов и Пеевски.

Ако сте чакали поредната императивна позиция на лидера на ДПС-Ново начало, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, в която да се скара на кабинета, да издаде нареждане какво да прави някой министър и да каже нещото за грижата си за хората - ами няма я.

Пеевски е така обран, зове да се чакат резултатите от разследването на случая, не се знаело какво се е случило. Произнася се: „Злоупотребява се с една трагедия“. Не се разбра кой точно злоупотребява – родителите на детето, които искат справедливост, хората, загубили близки по пътищата, обществото, което недоволства, че живее в едно постоянно повторение на погубени животи заради властови мърлявщини, корупция и безразличие и безнаказаност.  Но пък не пропусна да хвърли поредното обвинение, отново към Андрей Цеков и жена му - "брокерите на всички пътища за Цеков и семейството му."

Борисов също много внимава, в сряда обяви, че има едно решение – тол системата. Сподели и някои наблюдения по принцип като: „България никога не се е славила с добри пътища“, интересно изказване на бивш премиер, управлявал 10 години страната.

„Последните години една лъжица асфалт не са слагали“, добави той, като така събуди нетърсени асоциации за липсващите сантиметри асфалт при строежите от периода на предишното управление на ГЕРБ, за които преди време говореше служебният министър Иван Шишков, като даже ги и показваше.

И съвсем в съзвучие с Пеевски, поиска да не се политиканства. Но не много разпалено и донякъде предпазливо, правителството си е правителство, а Борисов е дал да се разбере, че, ако около кабинета има проблем, той няма нищо общо с него, вероятно и едва би си спомнил кой е Росен Желязков.

Капката, която...

Така при обществено напрежение се действа - създаване на усещане за активност, много шум, замитане, прехвърляне на вниманието към някой друг виновник, размиване на темата, подмятане на полуистини и откровени неистини и заливане с клишета.

А властта, която иначе се радва на комфорта на мнозинство, подкрепено и от ДПС на Пеевски, както и на спокойствие, идващо от разединена, разпиляна опозиция (даже полуопозиция в лицето на коалицията ПП-ДБ), усеща, че трябва много да внимава. Трябва да успива, докато успява и доколкото може, недоволните, наскърбените, разочарованите.

Защото има пред себе си предупреждението на внушителните протести в съседните балкански страни, тръгнали не от партии, а от акумулирано напрежение и недоволство, които тлеят и избухват в някакъв момент, при инцидент със загуба на човешки животи и мирис на властови злоупотреби.. Гневът от зле функциониращата държава, корупцията, проядената съдена система и цялостното усещане за липса на справедливост се трупа тихо, докато се появи капката, която прелива чашата. Понякога е нещо съвсем малко и непредвидимо. Тогава разпорежданията,мерките и съвещанията, и дори тъмните схеми и задкулисните договорки не помагат.