"Левски" е на дъното, това е краят, страда "синя" България. Сега още веднъж трябва да се взимат спешни мерки и да се прекрояват бюджети, да се режат пари и планове, да се искат и дават оставки. Отборът за първи път от десетилетия насам ще завърши извън топ 6 в "А" група. За 100-годишнината клубът бра голям срам, но след по-малко от 12 месеца срамът е дори още по-голям.

В неделя в "Коматево" ЦСКА обаче изгуби повече, отколкото изгуби "Левски".

Ето защо:

Спортният фактор

Първо, поне по моето скромно мнение, ЦСКА не "легна" на "Ботев". Толкова си може. Толкова - три загуби и нула вкарани голове от началото на пролетния полусезон. И това след 40-дневен лагер в Турция. Интересно би било Стойчо Младенов и помощниците му честно да кажат дали вярват в целесъобразността на толкова дълъг сбор в 21 век, когато се предполага, че практиките с протяжни "затвори" за играчите през лятото и зимата отдавна са приключили.

Стойчо Младенов, Анатоли Нанков и Стойчо Младенов-младши
намериха сили и за усмивки по време на поредното крушение

ЦСКА губи битката за титлата. А чакахме схватка в супертежка категория с "Лудогорец". Ще кажете, че сега е лесно да се говори, но този сблъсък бе с предизвестен край. Още повече "червените" имат история на провали през пролетта под ръководството на Стойчо Младенов. ЦСКА просто не издържа, защото събираният по спомени на очевидци отбор не е поставен на здрава основа и поне не е показал, че може да се измъква от тежки ситуации и да побеждава шампиона.

Фенският фактор

ЦСКА е позагубил своята идентичност и белег за това е поведението на част от публиката. В "Коматево" цесекарите се радваха наравно с "ботевистите" за нещастието на вечния съперник. Някога, когато ЦСКА играеше наравно с най-големите в Европа, винаги имаше левскари в сектор "Б" на "Васил Левски". Естествено, те викаха за противника. "Червените" не правеха това - не и на стадиона в онези години. Сега провалът на вечния съперник ги радва повече, отколкото ги притеснява тоталния срив на своите.

Има обаче запалянковци, които не пеят в този хор и те не са никак малко, просто не са толкова гласовити. ЦСКА губи тях с подобни бездушни действия и странни ходове на треньора и собственика.

Вярвам, че Младенов наистина бе съсипан след поредната нула на отбора му в Пловдив. Ала обяснението, че и външният натиск бил причина за беззъбия му отбор е бумеранг от постоянното заиграване с публиката. Феновете били велики, единствени и неповторими, но сега притиснали отбора и той се огънал.

Големите очаквания и "вкарването на напрежение" (любим лаф на Стойчо) също били препъни камък пред пролетните надежди за разцъфтяване на ЦСКА. Отборът хем се бори за титлата до последно, хем Младенов все повтаря, че не е готов, че трябвало да минат 3-5 години, за да възкръсне. Тази шизофренична позиция също даде резултат, както и миналата година.

Е, през есента "червената" машина вървеше и тогава бе лесно да се говори за война, да се надъхват феновете и отбора, да се атакува постоянно "Лудогорец"... 

Финансовият фактор

Оттеглянето на Петър Манджуков бе дори по-лошата новина от загубата в Пловдив. Той припомни, че през 2014-а ЦСКА е похарчил 14 милиона лева. Срещу толкова армейците ще атакуват най-скъпото второ място в историята на "А" група.

И това са пари най-вече за първия отбор. Не за база, понеже там пари и усилия хвърля сдружението "ЦСКА Завинаги" (като изключим завършването на сектор "Г).  Не и за школата, подпомагана от 2-3 фенски организации, докато клубът дължи по минимум 5-6 заплати на треньорите на децата и юношите, а най-големите таланти си тръгват.

Факторът бъдеще

"Левски" наистина изпадна в нокаут, но с поведението си в неделя ЦСКА първи направи така, че да консолидира "синята" част от България. В нейните очи вечният съперник е играл симулативно. Това вече поотклони вниманието от не по-малките проблеми на ст. "Георги Аспарухов".

В момента текат две дарителски кампании - и на "Герена, и на "Армията", а предстои ЦСКА да пусне нова емисия акции. Заради събитията от последните дни и седмици хоризонта на "Левски" в тази своеобразна надпревара изглежда доста по-добър.

И трите загуби на армейците тази година са от отбори със скромни възможности и претенции. Отбори, в които преобладават българските футболисти, отритвани от "грандовете". ЦСКА постоянно се оплаква за базата си и за лошото наследство от фирма "Титан". А "Ботев" какво да каже? Цветан Василев каза едно "чао" месеци след абдикацията си, а клубът дори няма стадион, играе на базата си на терен с трибуна и нещо.

Факторът заблуди

ЦСКА изобщо не е спасен още. Моделът как се събира един отбор за 14 милиона със свободни агенти с екзотични имена като на порнозвезди и спори за титлата срещу цялата мощ (реална и задкулисна) на "Лудогорец" не работи. Не и с тези дългове, не и с тези неоправдани заплати.

Постоянно лансираната в някои медии (с журналисти, които често са най-силните играчи на Стойчо) теория, че Томов и Младенов са без алтернатива, че без Екзекутора ЦСКА едва ли не ще изпадне, също се изгуби някъде из "Надежда" и "Коматево". А мантрата, че ЦСКА винаги трябва да се бори за титлата, каквото и да стане, нанася най-големите вреди в мисленето на ръководители, треньори и запалянковци.

Дали това са го мислели и в "Глазгоу Рейнджърс", който трябваше да фалира и изпадне, а има повече титли от "Селтик"? Дали го вярват в ред грандове от Източна Европа, които берат душа в новото време?

Утре Стойчо Младенов може да си тръгне, но бит пазар моделът ще остане с Александър Томов. Ако бившият вицепремиер иска да спаси клуба, трябва да поеме по друг път. И да върне на борда хора с възможности и идеи, които вече си отидоха, за да не участват в самоубийството на ЦСКА.