„Да, мога да убия, след като видях деца, умрели, докато са спели у дома.“

Това заявява пред Клуб Z Горица Радева, която от три години насам е доброволец в Украйна.

Търновлийката с баща афганистанец и майка българка помага на знаменития украински батальон, а вече корпус „Азов“ и е военен кореспондент от фронта в Донбас, като същевременно събира в България средства за бойците. Тя бе в Брюксел по покана на местната организация на партия „Да, България“.

Днес Радева отново отпътува за Украйна. И до няколко дни очаква отново да бъде в Донбас.Самата Горица е стреляла само на полигон. В „Азов“ не допускат жени на бойното поле, макар че на Горица много ѝ се иска да е там. Но е стреляла единствено на полигон.

В момента в „Азов“ няма български граждани, казва Горица Радева. Има обаче етнически българи от Украйна. Има и един български гражданин, който от две години насам е в руски плен. Казва се Денис Петранов.

Нацисти ли са „азовците“?

„В „Азов“ има различни хора от различни професии, но те не са нацисти, не съм видяла такива“, категорична е сънародничката ни.

Тя не може да приеме обвиненията на Русия, повтаряни от мнозина у нас:

„Всичко, което се пише за татуировки със свастики, не е вярно. Бях чела в българските медии за един боец, че имал татуировки с Хитлер. Гарантирам ви, че няма такова нещо“, казва доброволката.

Лъжа са и твърденията, че емблемата на подразделението съдържа нацистка символика.

Руската пропаганда твърди, че тази значка на "Азов" съдържа нацистка символика. Снимка Клуб Z

Как се влиза в „Азов“

Който пожелае да влезе в редовете на „Азов“, трябва първо да попълни един въпросник в сайта на подразделението. След това му се обаждат и той трябва да отиде в някой от наборните му центрове. Такива има в Киев, Одеса, Днипро, Лвов и доста други градове. След събеседването одобрените кандидати изкарват курсове по основна бойна подготовка с трайност 4 седмици. Следват две седмици специализация.

Особено внимание в „Азов“ обръщат на медицинската подготовка. Всеки боец трябва да може да окаже първа помощ. И затова смъртността в батальона е значително по-ниска, отколкото в някои редовни украински военни части. Медицината в „Азов“ е на такова ниво, че преливат кръв дори в окопите, изтъква нашата сънародничка.

Следва изпит и одобрените влизат в редиците на Азов. Тези, на които не е достигнало съвсем малко, за да покрият критериите, също започват военна служба. Но получават нашивка едва след като се докажат в бой.

Макар „Азов“ да е доброволческа единица, дисциплината там е много сурова. Отношенията между хората са приятелски, разказва Горица Радева:

„Няма такова нещо като незабавно изпълнение на заповед. Винаги човек може да попита. Когато бойци отиват на бойна задача, пътят им през цялото време бива следен и по всяко време може да им бъде осигурена евакуация. Обръщенията в „Азов“ са „друже командир“ или чрез позивна.“

Това, което отличава корпуса от другите подразделения, е, че командирите на всички нива – отделение, взвод, рота, полк, батальон – са изминали пътя от редник нагоре. Самият командир на „Азов“ Денис Прокопенко също е бил обикновен редник.

„Азов“ вече не е батальон, а корпус. Той обединява пет бригади. Една бригада наброява средно между 3500 и 5500 души. Което означава, че в „Азов“ има между 17 500 и 27 500 души.

Бойците от корпуса не убиват военнопленници. Залавяни са не само руснаци, но и чуждестранни наемници. Веднъж бил пленен дори ескимос, разказва Горица. Самата тя не го е виждала, но войниците разказвали за случката и много се смеели

В България питат ядат ли „азовци“ деца

Деница Радева се е наслушала на какви ли не мнения за „Азов“ и за войната в Украйна изобщо. Има и „за“, и „против“.

Изненадващо за нея е, че дори пенсионери дават пари за „Азов“.

Същевременно в България са ѝ били задавани въпроси, които тя приема за изключително странни. Така например са я питали истина ли е, че бойците от „Азов“ ядат деца. Някой дори се поинтересувал защо Горица не е цялата в кал, след като е била на фронта.

Питали я също не я ли е страх, че „азовците“ могат да я убият, ако разберат, че баща ѝ е от Афганистан, тъй като са нацисти и нямало да търпят хора, чиято кръв не е чисто славянска.

Дори хора, които познават Горица Радева, я питали как могла да стане нацистка.

„Е, добре, аз обичам България, защото тя е моята родина и това е моят народ. Обичам много Гърция, също и Украйна. Вече знаете какъв е баща ми. Кажете сега на коя точно от всички тези нации съм нацистка“, смее се доброволката.

Но тя е безкомпромисна по отношение на руските агресори. И след като е видяла деца да умират в съня си от бомби, смята, че е в състояние да убива.

„Не ме е страх - нито да убивам, нито да ме убият“, заявява Горица Радева.

И продължава:

„Да правят, каквото искат. Аз правя това, което смятам за правилно, постъпвам според съвестта си. Правя всичко по силите ми. Оттам-нататък – каквото има да става, ще става.“

Страх единствено за кучето

Горица Радева е взела на фронта кучето си от България. СКнимка Фейсбук

Горица я е страх само понякога, и то за кучето ѝ, което е взела със себе си в Украйна. Тя изпитва и вина пред животинчето, защото го е докарала там от България.

То често се плаши, стряска се насън и вие.

„Чувствам някаква вина към него. Аз съм човек, взела съм самостоятелно решение, направила съм своя избор, отишла съм там, знаейки какви са рисковете. А горкото куче никой не го е питал, няма кой да го гледа и то си върви само“, въздъхва търновлийката.