Социологът и основател на агенция "Мяра" Първан Симеонов убликува във фейсбук профила си данни за общественото мнение по темата с преподаването на религия в училище. Защо в личния профил, а не на страницата на "Мяра?" - "Защото продължавам да смятам, че едва когато има конкретизация на плана, той подлежи на сериозна социологическа верификация. Докато този момент дойде, всичко ще е бъде лабораторно, експериментално и дискусионно", уточнява Симеонов. 

Данните са от независимата програма на агенцията "лице в лице"; вълната е между 3 и 13 април; 807 души. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

Какво показва проучването и какъв е анализът на Симеонов:

Въпросът този път е зададен така: "Обсъжда се в училищата, вместо досегашното свободно избираемо изучаване на религия, да се въведе задължително избираемо изучаване на религия от най-ранна ученическа възраст. В тази задължителна програма ще може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите. Независимо дали сте вярващ/а и коя е Вашата религия, моля за всяко едно от следните да ми кажете дали одобрявате, или не одобрявате Вие лично?"

  • Да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата
  • Да се изучава религия ислям като задължително избираем предмет в училищата
  • Да се изучава общ предмет за добродетелите в различните религии."

По трите опции данните са както следва: 

  • 34,2% одобряват да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата - срещу 46,5%, които не одобряват. Останалите не могат да преценят. 
  • 15,7% одобряват да се изучава религия ислям като задължително избираем предмет в училищата, но 70,1% не одобряват. Останалите не могат да преценят. 
  • 41,2% одобряват да се изучава общ предмет за добродетелите в различните религии, а 43,4% не одобряват. Останалите не могат да преценят. 

Последната опция е моя интерпретация на възможностите и е абсолютно хипотетична. Но отговаря на моя прочит и подход. 

Сега напомням какво показваше наш сондаж от март. Сондажът беше проведен по телефона между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души. Въпросът беше: "Обсъжда се въвеждане на задължителна програма за изучаване на религия в училищата, в рамките на която може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите. Моля да ми кажете Вие лично по-скоро сте съгласен, или по-скоро не сте съгласен, с въвеждането на подобен предмет в училище?".

Резултатите бяха: 63,4% - "по-скоро съгласен", 33% - "по-скоро несъгласен", 3,6% - "не знам/без отговор". При филтриране на отговорите само сред родители на ученици (базата е малка: 207 души), се получава: 56,2% - "по-скоро съгласен", 40,1% - "по-скоро несъгласен" и 3,7% "не знам/без отговор". 

И така. На пръв поглед може да ви си стори, че данните сега съдържат по-скоро главно отрицание. Но аз бих ги интерпретирал като колебание, объркване, може би. Промяната спрямо времето месец по-рано показва, че дебатът е сработил, повлиял е. Ако тогава сме имали обществени инстинкти, базови нагласи, сега вече като че ли започва да личи мнение, а не просто настройка. Скоро наистина ще се формира обществено мнение и е същностно важно накъде ще тръгне дискусията.

Всеки изследовател ще ви каже, че за обществения климат у нас такива разпределения "30 на 40" или "40 на 40" са вече добър атестат - на фона на традиционния скептицизъм и отрицание към всякакви властови идеи у нас. Отрицание е отчетливо само при идеята за изучаване на ислям. Тя допада повече - закономерно - на самите мюсюлмани. Те, впрочем, нямат против и изучаването на християнството. Онова, което обаче условно можем да назовем с обобщението българи - т.е. не етнически турци или други етноси, например - е видимо против възможността за изучаване на ислям. 

Тук светва и първата червена лампа - възможността учениците да бъдат делени на учещи едната и другата религия. Разбира се, контрааргументът е, че е по-добре изучаването на ислям да е държавна работа, а не работа на "вносни" духовни практики. Казано съвсем кратко. В същото време, това може да се окаже едно от най-мащабните изучавания на ислям в Европа. При това - на Балканите. Не обсъждам религиите, обсъждам практическия еспект.  

Въобще, данните се подчиняват на етнос (ралигия), но и на възраст. Най-младите са най-против. Това също е очаквано. Като че ли родителите на ученици са и по-скептични. 

Тук светва и втората червена лампа: общите мнения са в нормата, но родителските мнения са по-тревожни. Следователно: нужно е ясно обяснение как на практика ще се случва преподаването. 

Надявам се колеги да продължат да изследват темата също и да влезем в разговор. Приемам всякакви корекции и идеи. 

В обобщение: темата не среща обществена съпротива, каквато при други управленски идеи в годините често се открива. За сравнение - съвсем примерно - давам отношението към актуалната тема за еврото: там имаме съотношение 39% "за" при 57% "против". Но идеята би могла да бъде приета най-вече като възпитание в добродетели. Ако се превърне в налагане на религии, тя може да предизвика обществен проблем.

***

Препубликуваме данните и анализа на Първан Симеонов с малки съкращения. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.