Ще се въвежда час "Добродетели и религия" още от първи клас, обяви преди дни министърът на образованието Красимир Вълчев. И добави любимата на всички теза - че навсякъде в Европа, освен в една Франция, има часове по религия в училище.

Тази теза бе подета от всички, подкрепящи религиозното образование в светските училища да бъде задължително - но отговаря ли на истината?

Така ли е в действителност?

Без религиозно образование - в 2 държави

Франция наистина е една от държавите в ЕС, в която няма никаква форма на религиозно образование в училище - всъщност то е на практика забранено в държавните училища и достъпно само в някои частни. 

Това е факт от далечната 1882 г., когато серия закони задължават държавната образователна система изрично да преподава "морал и гражданско образование" вместо вероучение.

Но от сравнително скоро - 2016 г. - в Люксембург се промени дългогодишната практика на задължително религиозно образование в католицизма. Вместо това е налице задължителен предмет "Живот и обществени ценности", който е светски и необвързан с която и да е религия.

Незадължително - в 7 държави от ЕС

В България, Естония, Словения, Португалия, Италия, Латвия и Нидерландия предметът е свободно избираем.

Това означава, че подобно образование има само ако са налице достатъчно желаещи ученици и училището има възможност да осигури преподавател.

В Естония предметът не е конфесионален, разглеждат се всички големи световни религии, преподава се от дипломирани педагози. 

В Словения пък часовете се организират от местни религиозни общности - но отново са напълно доброволни и извън стандартната програма.

В Португалия очаквано предметът е фокусиран върху католическата религия - и програмата се одобрява от образователното министерство и Църквата.

В Нидерландия предметът е нерелигиозен и неконфесиален, освен в специфичните католически или протестантски училища, които могат да получават държавно финансиране. Предметът се преподава от дипломирани педагози.

В Италия католическото религиозно образование е част от учебната програма в държавните училища, но е по избор. Учениците могат да изберат да не участват и вместо това да посещават алтернативни занятия или да използват времето за самостоятелна работа.

В Латвия за провеждане на религиозни курсове е необходимо съгласието на родителите на поне 10 ученици в дадено училище. Ако това изискване не е изпълнено, се предлагат курсове по етика. В училища, в които има религиозен предмет, всяко дете може да избере да изучава вместо това етика.

В България засега предметът е свободно избираем - и учениците могат да избират между конфесионална програма - по православие или ислям - или неконфесионална, наричана още "Религия (Благонравие)". В програмата вече съществува предмет "Етика и право", който се изучава в гимназиалния етап.

Задължително, но с опции - в 10 държави

В Белгия, Испания, Словакия, Унгария, Литва, Унгария, Финладия, Полша, Хърватия и части от Германия учениците или техните родители са длъжни да изберат дали да учат религия или етика.

В Белгия религиозният предмет е конфесионален, но по една от 6 признати религии - католицизъм, протестантство, ислям, православие, юдаизъм и англиканство. Мнозинството деца избират етика, освен в частните, най-често католически училища.

В Испания религиозният предмет е конфесионален - католически, но отскоро в Каталуня се предлага и изучаване на ислям.

В Словакия религиозното образование е конфесионално и се преподава от учители, одобрени от съответните религиозни общности.

В Унгария ситуацията е същата - религиозните общности одобряват учителите и предметът е конфесионален.

В Литва образованието е конфесионално, и поне доскоро повечето деца избират религиозно обучение.

Във Финландия преподавателите са задължително светски образовани и не са одобрени от религиозни институции. В последните години мнозинството ученици избират етика вместо религия, особено в големите градове.

В Германия ситуацията е по-сложна, тъй като различните федерални единици имат различни практики. В Бавария и Баден-Вюретнберг например образованието е конфесионално, най-вече католическо или протестантско. В Северен Райн-Вестфалия пък се предлага кооперативно обучение между двете християнски деноминации, както и ислям. В Берлин етиката е задължителен предмет, а религията е избираем. 

В Хърватия учениците трябва да изберат между религия и етика. Образованието е конфесионално - католическо.

В Полша също изборът е между религия и етика - въпреки силната позиция на Католическата църква в страната. Образованието е конфесионално.

Задължително, но с право за отказ - в 8 държави

В Австрия, Дания, Ирландия, Гърция, Кипър, Румъния, Малта и някои части на Германия религиозното образование е задължително, но с право на отказ. 

В Австрия предметът е конфесионален - като се предлагат програми по католицизъм, протестанство и ислям, но родителите или децата над 14 могат да подадат писмено заявление в първите дни на учебната година и да бъдат освободени от него. 

В Дания предметът е неконфесионален, макар и фокусиран основно върху християнството. Родителите могат да освободят децата си с писмено заявление.

В Ирландия предметът е конфесионален - фокусиран върху католицизма. Конституцията гарантира правото на отказ, но много родители съобщават, че училищата често не предлагат алтернативи или дори надзор за децата, които не участват в религиозното обучение.

В Гърция предметът е конфесионален - православен. Родителите трябва да подадат декларация, че детето им не е православен християнин, за да го освободят. През 2019 г. Европейският съд на правата на човека обяви, че това изискване нарушава правото на свобода на мисълта, съвестта и религията.

В Кипър ситуацията е идентична - учениците от други религиозни групи имат право на отказ, но православните ученици - не. Има и разкази за социален натиск върху учениците да участват в религиозни действия.

В Малта предметът е задължителна част от образователната програма, но родителите могат да се откажат с писмено заявление. Предметът е задължителна част от образователната програма, но родителите могат да се откажат с писмено заявление. Някои родители се оплакват от проблеми, подобни на тези в Кипър.

В Румъния религиозното обучение е задължително, но е налице право на отказ. През 2014 г. Конституционният съд на страната обяви, че родителите или пълнолетните ученици трябва да подадат заявление за участие, вместо за отказ.​

В някои провинции в Германия е налице задължително религиозно образование, но родителите или децата над 14 години могат да се откажат.

Задължителен, но светски - в една държава

Швеция e специален случай - там предметът "Religionskunskap" (Познание за религията) е задължителен, но е напълно светски.

Религията се изучава в историческия ѝ и философски контекст, като се набляга върху етика и човешки права, и подчертано не се насърчава религиозната вяра.

Няма фокус върху една деноминация, преподава се от светски учители с педагогическа подготовка, независими от религиозни институции. Предметът се счита за основополагащ за разбирането на мултикултурното общество и демократичните ценности.