Мутренският произвол се появи като димна завеса на милиционерско-мафиотския грабеж на държавата и обществото. Неговата роля бе да разгърне системно насилие в ежедневието на България и да утвърди закона на джунглата. Само при закона на джунглата огромната собственост, концентрирана в бившата комунистическа държава можеше да премине в ръцете на елита на ДС - без закон, без правила, без обществен контрол.

След като овладяха насилието по улиците и ежедневието на България, мутрите бяха натоварени с ролята на публични фигури, които "въртят парите" на милиционерските генерали. Мутрите имаха право да владеят манекенките, скъпите кръчми, наркотрфика (по-скоро в ролята на мулета), да упражняват неограничено насилие върху обикновените хора и да се опиват от властта си. Тези от тях, които забравяха, че са само фасадни герои на милиционеро-олигархичните босове, получаваха куршум. За престижното място на отстреляния чакаха други мутри, готови да го заемат безусловно.

Парите и властта в ръцете на тези момчета от социалното дъно създадоха определен начин на живот, демонстративна публична култура на успешни насилници, които видимо управляват живота на милиони обикновени хора. Към този начин на живот на бруталния мачо, разбира се, се присъедини образа на "мутресата" - момичето, готово да тръгне от дъното на проституцията и произвола, за да "плени сърцето" на някоя намазана мутра. В обществото този начин на живот се превърна в модел на подражание. Естествено - на върха на обществената стълбица са тези, които успяват. Нашата работа е да им подражаваме. През 1995 г. бе проведена социологическа анкета сред тийнейджъри в елитна езикова гимназия в областен град. На въпроса "Какъв/каква искате да станете", над две трети от отговорите бяха - "борец" и "компаньонка" (на борец).

Културата на примитивизма и насилието търсеше своите изразни средства за (само)разпознаване и ги намери в чалгата. Чалгата не само като относително нискокачествена, но масова музикална продукция, но и чалгата като ценностна система, като начин на живот, като обществен механизъм за издигане по социалната стълбица към "елита" на обществото. Днес се сетихме, че нашите деца трябва да се запознаят с ценностите на религията, етиката и добродетелите, но четири поколения български деца се вдъхновяваха от "ценностите" на чалга насилието и примитивизма. С израстването си някои от тях ги надживяха - други си останаха в техния плен. Затова днес имаме масово чалга майки и татковци, чалга поп идоли, чалга образци на успех, свързани с безскрупулност, безчовечност и насилие.

Стремихме се да създадем демократична политическа система и култура на демократично общуване. Имахме скромен успех. През 90-те години и в началото на 21-ви век ни управляваха хора, свързани политически с бившия режим или с неговата демократична опозиция, но все пак - повечето от тях, хора с образование и професионална експертиза. Пълзящата мутризация не подмина политиката. Постепенно на местата на политическите апаратчици и лидери навлязоха техните шофьори, охранители и добре справящи се "момчета за всичко" (чети - местни бичета, "въртящи" партийния бизнес с мутренски средства). В Народното събрание днес можем да чуем приказки, които обикновено се използват в долнопробна кръчма след третата ракия...

Културата на насилието най-лесно навлиза в училищата, дискотеките и другите места, обитавани от деца и тийнейджъри. Тяхната възраст е психологически предразположена към този тип еволюционни нива, в които силата, героизма на "бунта", отклоняващото се от "тъпите правила на даскалите" поведение са най-популярни. Разбира се, че е престижно да се сбиеш, да пробваш "тревичка" и "бело" - след като големите батковци и каки го пробват всяка нощ в баровските кръчми, на яхтите и по филмите. А и защо да не го пробваш - дилърът ти е под ръка, направо в двора на училището или на крачка извън него...

Дойде времето да си трошим главата какво да правим с всичко това?

Да въведем нови дисциплини в училище, или първо да се опитаме да убедим мама и татко, че това, в което са ги накарали да вярват преди 15-20-30 години е задънена улица - и за тях, и за децата им? Да скъсаме връзката между органите на реда, големия бизнес с дрогата и малолетните дилърчета по улиците? Как се къса такава връзка, култивирана десетилетия... Да започнем "кампания" за преодоляване на насилието - взело вече уродливите форми на градските тийнейджърски банди, имитиращи "героизма" на по-големите батковци в бизнеса и държавата? Насилието е неизбежна част от живота в джунглата. Там по-силното животно изяжда по-слабото. Цивилизацията е бавен, мъчителен и натрупващ се процес на ограничаване и преодоляване на животинската природа чрез култивиране на интелект, етика и духовност - чрез събуждане на Божествената искра у всяко човешко същество.

Цивилизацията има върхове и спадове. Тя достига до Моцарт и Балзак и се срива в кръвопролитието на всяка поредна война. Създава красотата на Виена и Санкт Петербург и пропада в ужасяващите бездни на нацизма и сталинизма. Борбата за израстване над джунглата е ежедневно усилие, целенасочено организирано от обществото, държавата и културата - културата на човечността. Джунглата - особено социалната - е състояние, в което можеш "естествено" да изпаднеш. Развитието по пътя на цивилизацията е целенасочен и упорито организиран процес. Някой трябва да да го започне истински. У нас - сега.

---

Текстът е от фейсбук профила на автора, откъдето го препечатваме с негово съгласие. Подзаглавието е на редакцията.