Путин вероятно отново е отворил шампанското. След като в САЩ на власт дойде Тръмп, сега другият му голям враг – Германия, се оттърва само на косъм от сериозна държавна криза, която щеше да блокира сочената за нов лидер на свободния свят федерална република.

За първи път в историята на страната германският Бундестаг не избра от първи тур канцлер. Според основния закон канцлерът се избира с тайно гласуване. Причината за това са поуки от Ваймарската република – тогава страната е разтърсена от серия правителствени кризи и канцлерите се назначават след задкулисни договорки и с доста изнудвания на депутатите. Затова основният закон в Германия предвижда изборът на канцлер и президент да се проведе без да става ясно кои депутати как гласуват. Така те са предпазени от натиск, репресии и последствия, ако се отклонят от партийната линия и гласуват по съвест.

Германия днес изненадващо се изправи пред сянката на Ваймарската република, като аналогиите са твърде много. Този път обаче проблемът не е явното, а обратното – тайното гласуване. 18 души не гласуваха "за" Фридрих Мерц на първия тур, въпреки че преди това всички депутати са гарантирали, че са съгласни с новата коалиция, одобряват новия канцлер и ще го подкрепят с гласа си. Тайно обаче 18 души са направили обратното. Кои са те и какви са причините – няма да се разбере.

Недоволство от икономическата политика на Мерц сред неговите депутати? Или все още гняв сред социалдемократите заради краткия флирт на Мерц с „Алтернатива за Германия“, когато прие техните гласове, за да се опита да прокара по-остри закони срещу миграцията? И в двата случая недоумението остава, тъй като депутатите от двете партии предварително гласуваха дали са съгласни с коалиционното споразумение и са имали възможността да изразят несъгласието си.

За кратко се появи и трета възможност – дали не се повтаря друга история от миналото – вотът на недоверие срещу Вили Бранд през 1972-ра? Тогава ХДС се опитва да свали Бранд с вот на недоверие, партията е изцяло зад това, но при гласуването двама души се отмятат и гласуват против вот на недоверие. Бранд остава на власт. Едва след падането на Стената последният шеф на ЩАЗИ Маркус Волф признава, че е подкупил единия от тях с 5000 марки, за да провали свалянето на Бранд. Дали и сега има инфилтрирани депутати?

Каквато и да е причината, сигналът, който Бундестагът излъчи днес не само към избирателите, но и към бизнеса, европейските партньори, Украйна и света, е много лош.

Демонстрация на нестабилност в управляващата коалиция

18 души, гласували против първия път, са твърде много. Това показа, че вътрешната сплотеност и дисциплина в коалицията липсва, което създава лошо впечатление за началото на управлението ѝ. Явно то ще е белязано от разединение и съпротива отвътре.

Съмнения в лидерството на Мерц

Част от депутатите не му се довериха, което поставя под въпрос авторитета му като лидер. Това може да ограничи способността му да провежда реформи, тъй като ще трябва постоянно да балансира между недоволни вътрешни групи. Към това се прибавят и съмненията – кой е предателят във вътрешните редици?

Лош сигнал към икономиката и международните партньори

Германският индекс DAX реагира незабавно с понижение – пазарите не обичат несигурност. Бизнесът бе в шок. Германската икономика очаква сериозни реформи и това може да стане само със силна подкрепа в Бундестага.

Страх сред международните партньори

Страните от ЕС и НАТО очакваха стабилно и бързо сформирано правителство. Надеждата бе, че Германия ще поеме лидерската роля и ще попълни вакуума, оставен от САЩ. Забавянето и слабият старт на кабинета намаляват доверието в способността на Германия да води в международен план.

Потенциални последствия при следващи гласувания в парламента

Гласуването показа, че правителството няма голям „резерв“ от доверие в Бундестага. При всяко ключово гласуване (бюджет, военни разходи, социални реформи) може да се очакват нови бунтове от вътрешната опозиция.

Политически капитал за опозицията

Опозиционни партии като AfD и Левицата вече използват ситуацията, за да подкопаят легитимността на Мерц и да представят правителството като слабо и разделено.

Това може да засили поляризацията и радикализацията на част от електората.

И все пак, Фридрих Мерц и кабинетът на коалицията имат всички лостове да обърнат нещата, стига да започнат да изпълняват управленската си програма бързо. Германската история има и такъв пример, който може да се повтори. Смятаният за баща на новата република Конрад Аденауер, политик-икона в Германия, е избран от Бундестага за канцлер само с един-единствен глас повече.