Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

              Що за варварство победи в моята страна през този ХХI век? На първо място – пълната смяна на справедливостта с култ към силата. Путин е тласкан от изначалния човешки инстинкт на победителя. Това е токсично. Това е просто: „Аз съм прав, защото съм силен и защото съм аз“. Всички удоволствия в живота, всички желания и представи за щастието са свързани с оргазма на властовия успех и агресията. Намери някой по-слаб и го направи чужд, причини му болка – и ще се възрадваш. Идеологията, имперските пориви, разбира се, също са важни, но главното не е в това. Главното е тържествуващият „аз“ на властелина.

              Украйна беше ударена, защото реши да избяга в Европа не в най-добрия исторически момент.  Въпреки греховете на корупцията и ширещата се полуобразованост по още съветски модел,  тя упорито търси продължението си в западната цивилизация, което отчасти е свързано с разкъсаната й на две история и мястото й между Русия и Европа. Нещастието на Украйна обаче не е само в това, че огромната Русия е по-силна и по-безчовечна от нея – тайната на несполучливото й бягство в Европа е свързана с това, че днешна Европа губи либералната си основа:  европейската свобода се прозява, спи й се; достатъчно е да погледнем общите снимки на някои европейски лидери, за да разберем, че скучните им унили физиономии са отражение на европейския срив към нещастието. Днес философи на Европа са бюрократите, ония, предпазливите, за да не кажем страхливите, без капка харизма. През войната, смъртта и неволите Украйна се срива в изчезващата реалност, все още не съвсем призрачна, но вече и не пълна с жив живот. Тази изчезваща реалност на Европа гледа на Украйна като на търсачка на европейски приключения. В началото на войната Европа не знаеше какво да прави – да даде Украйна на Русия ли и да продължи да си търгува успешно с Путин... че нима това има алтернатива? А да се прати Зеленски  на сигурно в емиграция – не е ли това достоен изход? Европа обаче като в почуда видя, че Украйна не се предаде на третия ден на войната и все пак се осмели да й помогне – морално, във военно отношение, всякак, но предпазливо, естествено, за да не събуди ядрената мечка, да не привлече огъня към себе си.

              Но ето че минаха три години и от гледна точка на либералното съзнание нещата вървят от зле към по-зле. В Русия никой не може или дори не иска да воюва с властта,  Москва си живее сладко и весело. В самата Европа пък мнозина ултрадесни дейци клонят към Путин – виждат в него управник, на когото да подражават. Младите европейци са объркани, либералите на власт са досада и скука, а един управник със силна ръка може да стане изход от положението. Европа прилича на възпълна дама на ледената пързалка – колко ли пъти ще си падне на дупето? А Кремъл ще гледа всичко това и ще се кикоти.

              Някак си е станало така, че за Европа варварството исторически идва от изток. Днес обаче сме свидетели на нов феномен – Америка става варварска. Тъй като там изборите са демократични, никой не може да каже, че Тръмп е станал победител нелегално, точно там е лошото, че той е легален президент. И съвсем не е чудно, че Тръмп гледа Кремъл с интерес и дружеска симпатия – та нали кремълският юнак управлява ядрена държавна като цар вече четвърт век.  Тръмп според мен му завижда.

              Как ще се развият отношенията между Тръмп и Путин? Ако станат приятели, това е зле за Украйна и за необичаната и от двамата „императори“ Европа. Ако станат врагове, е възможна Трета световна война. И какво да правим? Да се надяваме Тръмп и Путин да си решат проблемите, като се споразумеят по мафиотски. Вместо дружба – уважение. Вместо вражда – изгода. Путин засега е по-опитният гопник*. А Тръмп прави грешки. Започва да се ядосва на руския си партньор в световните сделки и игри, заплашва с нови болезнени санкции. С други думи, прибягва до метода на тоягата и моркова. С Путин обаче това не работи. Двамата управници си приказват за съвместни хокейни първенства и пряк въздушен транспорт между Русия и Америка, а войната си върви и никой не знае трябва ли му мир на руския цар. Той настъпва, той вярва в капитулацията на Украйна. Може би Т&П са главните нови варвари?

              Впрочем не те създадоха новото варварство, а новото варварство създаде тях.

              Тръмп иска да е миротворец-победител, надява се на Нобелова награда за мир, че е спрял войната – това той няма да го подели с никого. Виж, Ялта 2 си е весел варварски кроеж светът да се подели между Америка и Русия (Китай също е поканен). Европа, изнемощяла, от своя страна ще си нахлузва варварската маска, ще се разпада на парчета, ще се срива, на места ще управляват националистите. В крайна сметка Фукуяма излезе прав: историята все пак свърши. На нейно място дойде варварството.

              Задълго ли този път светът ще затъне във варварство?

              А има ли изобщо стъпка назад, към либералната цивилизация, към вълшебните земи на  дълбоката литература, изисканата философия, перспективните направления в живописта, характеризиращи навремето импресионизма, кубизма и сюрреализма?

              Как само обаче се мина Зеленски, като реши да разговаря с Тръмп като с Байдън. Е, този си е просто един своенравен каубой, сигурно си е мислил Зеленски, но като цяло е на наша страна. И изведнъж гръм от ясно небе: Тръмп изпитва садистично удоволствие да обижда, да унижава, да оскърбява високия си украински гост заедно със странните си привърженици, от най-богатия човек на планетата до държавния секретар и вицепрезидента с дилетантски маниери. Какво се крие зад всички тези обиди? Радост! Култ към силата! Смърт на либерализма, който и без това вече издъхва! Нека Русия си прибере едно хубаво парче от Украйна, а на нас, американците, ни трябва Гренландия, че и Канада. А след като Мексиканският залив сега вече стана Американски, то защо пък Путин да не нарече например Черно море Руско море – и да го вземе под контрола си, както е мечтал Достоевски, да гепи от Турция Босфора и Дарданелите, стратегическите проливи към Средиземноморието.

              За мен първият признак на завръщането на варварството в новите времена е не толкова Първата световна война, породена от глупост и цял куп политически недоразумения, колкото болшевишката революция през 1917 година. Това не означава, че смятам предреволюционна Русия за европейска държава, тя благодарение на Петър Първи може наистина да е пробила прозорец към Европа, но вратата й към нея да е затворена до днес.  При това въпреки уродливостта на руската държавност Русия е имала интелектуална и художествена култура със световно значение. Благодарение на тази култура Русия в много отношения се е отърсвала от варварството и в крайна сметка е можела да стане европейска държава. Октомврийският  преврат през 1917 година е достатъчно случайна победа на комунистите, можело е да стане и другояче. Утопичната ленинска мисъл да се създаде светло бъдеще в страната на невежо и необразовано население обаче се въплъщава в загубата на естествената човечност, която се основава на чувството за справедливост.

              Накъдето и да тръгнат отношенията между Путин и Тръмп, това, че те двамата ще гасят последните искри на справедливостта, ще си играят на политика като на карти, ще си възпяват свръх-Азовете, ще презират инакомислието и при възможност ще го унищожават окончателно, че ще се присмиват на слабите – точно това е нашето, във всеки случай най-близкото ни бъдеще. А Европа на националистите – това е репетиция пред очите ни на бъдещото изпълнение на оркестъра.

              Аз, руският писател, би трябвало да се позамисля защо оттеглянето на нашия диктатор – някога, в неизвестното бъдеще, е само хипотетично. Той, след като вече направи голяма реклама на режима си, отгледа нова генерация елити, съставени от бойци с Украйна, които в следващия руски парламент ще представляват значително болшинство, няма да се задоволи с поредното леко „затопляне“ а ла Хрушчов. Не с с пролетни капчуци на надеждата, а с реки от кръв – на привържениците и противниците на промените – ще бъде придружено то. И що да стори руската опозиция, разхвърляна из Европа и в западния свят?

Главната сила на справедливостта е в мира, Америко! Какво не ти стига, защо влизаш в задънена улица?

              Струва ми се, че светът се заблуждава, че вече се е заблудил.

              Че на европееца от новото време също не му е чужд варварският начин на живот говори както германският опит с нацизма, така и скоростта, с която Германия се поддава на фюрера. Подобна идеология намира привърженици в много страни, някои по свой начин се научават на тоталитаризъм, отличници на фашисткото варварство стават Италия, Испания, Португалия… Не бива да премълчаваме обаче и съпротивата на Европа срещу цивилизацията на газовите камери. След войната постепенно обединяващата се свободна Европа като че ли става вдъхновяващ пример за много страни. И така отчасти и става: в крайна сметка Източна Европа влиза в европейското семейство.

              Разбира се, и при новото варварство можем да си намерим тихичко местенце, да избягваме идиотите, да си живеем на вилата, да си гледаме звездите. А ако извадим късмет, да имаме и семейна любов и щастие. Но светът едва сега започва да затъва в новото варварство, ще има продължение – и залез на варварството засега не се очертава.

              Антична Гърция и Древният Рим са сладък сън на човечеството. Не можем непрекъснато да сънуваме сладки сънища. Има безсъница, има кошмари, има я в крайна сметка и надеждата, че Европа влачи огромен куфар култура и че тепърва ще се съпротивляваме още на новия страшен свят на варварството.

И стига вече сме се чудили, че това ново варварство дойде и че невероятното стана вероятно!...

 * „Гопник е трудно преводима руска дума с много значения. Основното е „хулиганче, гаменче; често най-незначителното в махленската банда“ – обяснява Виктор Ерофеев в новата си книга  „Великият гопник“, която се подготвя за печат от издателство „Жанет 45“. – Б. р.