Референдумът и след него. В неделя населението на украинската автономна република Крим ще гласува в референдум за присъединяване към Русия. Председателят на местния парламент Владимир Констатинов прогнозира, че 80 на сто от гласовете ще са "за". Кримският премиер Сергей Аксьонов съобщи, че гласуването ще стане под "наблюдението" на 150 000 въоръжени руснаци на полуострова, включително т.нар. "отряди за самозащита" на 58-процентното руско мнозинство там. Лоялните към Москва кримски власти днес затвориха частично въздушното пространство над територията като мярка срещу евентуални "провокации".

Западът обяви референдума за нелегитимен, противоречащ на украинската конституция и на международното право. Г7 поиска Москва да спре анексията на Крим. САЩ отказаха да преговарят с нея в такава обстановка. Днес новият украински премиер Виктор Яценюк ще бъде приет в Белия дом. Държавата му обяви частична мобилизация и това, че създава национална гвардия. ЕС, начело с Германия, предупреди Русия или да започне преки преговори с Украйна за решаване на кризата в рамките на международна "контактна група" и да изтегли войските си от Крим, или да се изправи пред нови, по-болезнени санкции като замразяване на активи и забрани за пътуване. Междувременно НАТО прати разузнавателни самолети АУАКС в членките си Полша и Румъния, които граничат с Украйна. Те могат да засичат цели на 400 километра разстояние. Алиансът започна военновъздушни маневри в Полша с участие на американски и полски самолети и военноморски учения в Черно море с участие на американски, български и румънски кораби. Той вече усили редовните си въздушни патрули над балтийските републики и Полша.

Че референдум ще има, е ясно. Руският президент Владимир Путин иска да постави Украйна и Запада през свършен факт. И след това да преговаря по него. Той  изпитва търпението, решимостта и единството на западните съюзници и силата на техните организации - Европейския съюз и НАТО. Докъде би довело това?

Ако референдумът се проведе според предвижданията, в понеделник европейските външни министри се събират в Брюксел и обсъждат втората фаза на санкции срещу Русия - замразяване на активи и забрани за пътувания. От изтекли до днес чернови на решението им тези санкции няма да засягат Путин и външния му министър Сергей Лавров, за да останат каналите за комуникация отворени. 

Итересно е как и кога ще реагира Москва. Путин може да приеме преговори в "контактната група" и така да забави европейското решение за втора серия санкции.  Министрите също могат да ги отложат, като оставят окончателното решение за тях на редовна среща на върха на ЕС, която е насрочена за другия четвъртък и петък. 

Възможно е и друго развитие - референдумът се провежда, Русия анексира Крим и продължава да не преговаря. Въоръжени "отряди за самозащита" превземат институциите на местната власт в източните украински промишлени центрове Харкив (на руски Харков) и Донецк (изборния бастион на сваления украински президент Виктор Янукович). Следват сблъсъци с местните националисти. Такива вече имаше. Над местната управа в Донецк през изминалите дни се вееше ту руско, ту украинско знаме. Путин праща силите си да защитят етническите руснаци и в тази част на Украйна. На дневен ред е въпросът не за откъсване на малка част от нея, а за масивната й териториална подялба.

Как точно би ескалирало напрежението от тази точка на нататък, е трудно да се предвиди. Единственото, което изглежда предвидимо за момента, са по-нататъшни европейски търговски санкции срещу Русия. Според Ройтерс в черновата на заключителния документ на срещата на върха от 20 и 21 март има призив към държавите-членки на ЕС да намалят потреблението и вноса си на природен газ. Русия дава една четвърт от потреблението в ЕС. 

Ключов въпрос е, докога украинските власти ще удържат на опитите на Русия да ги въвлече във въоръжен конфликт с предизвестен край, както успя да направи това с Грузия през 2008 година. Как ще реагират украинските гарнизони в Крим, след като той бъде обявен за руска територия? Една пушка може да подпали война. 

Това ще е върхов тест за НАТО. Алиансът няма правно задължение да брани суверенитета  и териториалната цялост на държава, която не членува в него. Украйна е страна- партньор, която участва в негови мисии по света. Но война в Украйна не засяга само нея. Тя разклаща основите на международния ред в Европа и следователно поставя въпроса за способността на НАТО и ЕС да го гарантират. Доверието в тях е жизнено важен въпрос и за България, която вижда в двете организации гаранти на националната и сигурност и просперитет.
 
Паралели. Крим не е Косово. Най-малкото защото украинските власти не са пращали армията си срещу руското етническо мнозинство в региона, както направи навремето Слободан Милошевич срещу етническите албанци. Крим по-скоро прилича на Кипър, където външна сила окупира част от друга страна под предлог да спаси от властите й своята диаспора там. Крим не е нито Косово, нито Кипър, нито бивша Югославия, нито Абхазия, нито Южна Осетия, защото във всички тези случаи става дума за разпадане на по-големи държави, на по-малки части, т.е. за сепаратизъм. В Крим той е само първата фаза, след него става дума за присъединяване, анексия, на територия на една суверенна страна към друга.

В Косово, Кипър, Босна и Херцеговина, Приднестровието, Грузия конфликтите бяха т.нар. proxy wars - войни на наместниците. Там Западът и Русия се противопоставяха чрез местни актьори - косовски албанци и сърби, бошняци, хървати и босненски сърби, грузинци, абхазци и осетинци и пр. Конфликт в Украйна предполага пряко противопоставяне между Русия и Запада, каквото не е имало от времето на Студената война. Такова нямаше дори по време на намесата на НАТО в конфликтите на Балканите през 1990-те години.

Стари муцуни. С ескалацията на украинската криза от спомените за Студената война в медиите възкръснаха две емблематични лица от нейните години. Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър и крайно консервативният политик и публицист Патрик Бюканън.

"Сега чуваме нови призиви да вкараме Украйна и Грузия в НАТО. С акъла си ли са тези хора?" написа в неотдавнашна статия вторият. "Петима американски президенти, които бяха изправени пред много по-силови действия на много по-опасен Съветски съюз – Труман, Айк (Айзенхауер - б.а.), Джей Еф Кей (Джон Фицджералд Кенеди - б.а.), Джонсън, Рейгън – отказаха  дори да заплашат със сила Русия за каквото и да е източно от река Елба" (границата между Германия и Полша - б.а.). 

"Ето моето виждане за изход, съвместим с ценностите и интересите на сигурността на всички страни", предложи в своя статия във "Вашингтон пост" Кисинджър:

"1.Украйна да има право свободно да избира своите икономически и политически съюзи, включително с Европа.
2. Украйна не бива да влиза в НАТО...,
3. Украйна трябва да е свободна да създаде всякакво правителство съвместимо с изразената воля на народа си. Мъдрите украински лидери тогава трябва да изберат политика на помирение между различните части на тяхната страна. Международно те трябва да следват позиция сравнима с тази на Финландия. Тази държава не оставя съмнение за яростната си независимост и си сътрудничи със Запада в повечето области, но внимателно избягва институционална враждебност към Русия.
4. Несъвместимо е с правилата на съществуващия световен ред Русия да анексира Крим. Трябва обаче да е възможно да се поставят отношенията на Крим с Украйна на по-спокойна основа. За тази цел Русия би трябвало да признае суверенитета на Крим. Украйна трябва да засили автономията на Крим в избори, проведени в присъствието на международни наблюдатели. Този процес би трябвало да отстрани всички двусмислия за статута на Черноморския флот в Севастопол".

Далече съм от мисълта да споря с такива титани на мисълта и дипломацията. Това обаче не ми пречи да имам мнение по тезите им.

И двамата, Бюканън - открито, Кисинджър – по-завоалирано, изхождат преди всичко от американския интерес. Той е: как да решим кризата в Украйна, без да се сблъскваме с Путин. Единият предлага САЩ изобщо да зарежат Украйна и да не навират влиянието си под носа на руснаците, а другият - да им предложат някакъв компромис: "Тестът не е абсолютно удовлетворение, но уравновесено неудовлетворение", пише Кисинджър. Интересите на тези по средата - между САЩ и Русия - не са толкова важни. Украйна, която е в сърцето на кризата, е някак си второстепенна. Тя е средство, а не цел. Позволяват й да се сближи с ЕС, но с НАТО - не. Препоръчват й да прави като Финландия, без да я питат, дали може и дали иска. Струва ми се, че статутът на велика сила предполага не само собствени интереси, но и отговорности за световния ред и за по-малките и по-слабите.

И двамата говорят от позицията на сила, която раздава свободата и демокрацията по света в удобните за нея граници и дестинации. Може да изнасяме демокрация с танкове и Б-52 за Ирак и Афганистан, но за Украйна - в по-умерени количества. Да не унижаваме Русия, както великите сили унижиха Германия след Първата световна война, за да не насърчаваме нейния реваншизъм както немския през 1930-те години. Да дадем нещо на Путин, за да го усмирим. При това - да му дадем нещо, което не е наше. Това не е много далече от позорната мюнхенска сделка от септември 1938 година, с която Великобритания, Италия и Франция "утешават" Хитлер, като му подаряват населената с немци Судетска област в западна Чехословакия. Година по-късно той окупира цялата страна и прегазва Европа.

Мюнхенското споразумение покрива с позор тогавашния британски министър-председател Невил Чембърлейн. Уинстън Чърчил, който е в опозиция, му казва: "Беше Ви даден изборът между войната и безчестието. Вие избрахте безчестието и ще имате война".