Народното събрание няма да подложи на разглеждане внесеното от президента Румен Радев искане за произвеждане на референдум за еврото. Това заяви за Клуб Z лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в отговор на наше запитване.

Че такова ще е действието на управляващите потвърди и източник от Министерския съвет. Засега не можем да получим потвърждение и от председателката на парламента доц. Наталия Киселова, в чиито ръце формално е отклоняването на искането.

Защо отклоняване, а не гласуване в пленарната зала? - Защото, според юристи при този вариант Радев няма да може да се обърне към Конституционния съд, за да оспори отказа. Причината е, че КС се произнася по актове на институциите, в т.ч. на Народното събрание - закони, решения и пр., а при липсата на акт, съответно няма предмет, с който да бъде сезиран.

При гласуване в зала, парламентът ще е взел решение, като превесът на силите е категорично в ползва на отхвърлянето на внесеното искане за референдум. Това би дало основание на президента да го оспори пред КС и да държи темата "жива" дълго време.

Тезата, че съдът не може да се занимава с отклоненото искане застъпи днес пред Нова нюз и конституционалистът проф. Екатерина Михайлова.

"Ако предложението за референдум бъде върнато като недопустимо от НС - президентът няма какво да изпрати на КС", посочи тя.

По думите ѝ, ако предложението бъде върнато като недопустимо, това ще означава, че всъщност депутатите "няма да го отхвърлят". Просто ще приемат, че няма да разглеждат подобен въпрос. "Предстои да разберем какво ще се случи. Има такива моменти в живота на човек, застанал на важни позиции в държавата, когато от него зависят много неща. И за председателя на Народното събрание - както е с по-скоро процедурни правомощия, това решение ще е изключителен тест за него", посочи още Михайлова.

Припомняме, че вчера от ГЕРБ излязоха с писмена позиция, в вкоято се посочва, че предложението за референдум относно въвеждането на еврото противоречи на конституцията, европейското право и националното законодателство и трябва да се върне на Радев. Мотивите: 

  1. Правото на Европейския съюз;
  2. Конституцията на Република България;
  3. Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление;

С Договора за присъединяване на България към ЕС страната ни е поела задължение да въведе еврото при изпълнение на критериите за конвергенция, които се установяват от институциите на ЕС, а не на национално ниво. Процесът не подлежи на национален референдум след ратификацията на договора. Всеки акт на Народното събрание, поставящ допълнителни условия или отлагащ процеса, би нарушил принципа на лоялно сътрудничество с ЕС и ще бъде противоконституционен, посочиха оттам.

Паралелно от "Продължаваме промяната-Демократична България" внесоха в Народното събрание проект на Декларация за завършване на пълноценната интеграция на Република България в Европейския съюз чрез присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 г. От обединението настояват тя да бъде бързо гласувана.

Изненадващото си намерение да поиска парламентът да гласува за подобно допитване Радев огласи в миналия петък привечер в извънредно обръщение. Минута по-късно правният му съветник и бивш министър на правосъдието Крум Зарков обяви, че депозира оставка заради несъгласие с действията на президента. Вчера обаче Радев внесе искането в деловодството на НС. А конкретният въпрос е "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута "евро" през 2026 г.?"

За днес следобед е насочен и Съвет за съвместно управление.