Откакто правителството на Росен Желязков пое властта, протестната вълна в София се възроди. Тя не е мощна и многолюдна. Но е достатъчно жилава и упорита.

Хората, които се събират на тези протести, обикновено не са много. Но са изключително добре ориентирани в политиката и трудно могат да бъда излъгани.

Уникалното в настоящото правителство е, че с него за пръв път цялото статукво – т.нар. "стабилност" - официално излезе пред кулисите. ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и Делян Пеевски в момента си управляват съвсем официално.

В трите кабинета на Бойко Борисов този достлук не беше толкова явен, той успешно се прикриваше. С него бяха наясно само хората, които следят политиката по-изкъсо.

На принципа, че всяко действие си има противодействие, обществените слоеве, които са против статуквото, също започнаха да се консолидират. И протестите в София са основен белег за това.

Стабилността управлява държавата безметежно. Но нейните представители не смеят да се разхождат много-много по жълтите павета. Защото там ще видят всичко друго, но не и народна любов.

Протести има горе-долу веднъж месечно. Основен техен организатор е инициативата "Правосъдие за всеки".

Последният протест, или по-скоро митинг, обаче бе в подкрепа на кмета Васил Терзиев по време на стачката в градския транспорт. И той бе най-многолюдният.

Събра се внушително мнозинство от хора, което протестираше против рекета на ватманите и шофьорите. Инспириран политически от ГЕРБ и подкрепен от Делян Пеевски.

На тези протести винаги присъстват политици от "Продължаваме промяната - Демократична България". Те са политическите представители на протестиращите, но избягват да вземат думата и да говорят пред тях.

Доколко това е правилно поведение е спорен въпрос. Защото в крайна сметка нито едно обществено движение не е достатъчно силно, ако няма силно и ясно заявено политическо представителство.

Политиката не е забранена за гражданите територия. Напротив - чрез политиката гражданите реализират своите идеи за развитието на обществото. Гражданите, които отбягват политиката, са любимите граждани на всеки авторитарен тиранин.

В този смисъл политиците трябва да бъдат политици – да излизат на трибуни, да говорят, да агитират. А не свенливо да се държат като обикновени граждани в тълпата.

А гражданите, които не са политици, да не се притесняват да стават такива, ако смятат, че могат да допринесат. Защото това е единственият вариант промяната, която те искат, да се случи.

Площадът е само началото. Финалът е в парламента, изпълнителната власт и президентството, разбира се.

Меритокрация, а не Ганьокрация

Хората, които се събират на тези протести, споделят общи политически виждания. Като например това, че липсата на върховенството на закона и недостатъчната борба с корупцията са най-големият проблем в България.

От този проблем произтичат останалите големи проблеми, като например недостатъчно високите доходи. България не е бедна държава, просто в нея много се краде, при това безнаказано.

Върховенството на закона и борбата с корупцията са най-важния икономически ресурс. По-важен от всички други ресурси. В държави, в които има много природни ресурси, но малко върховенство на закона, стандартът на живот е нисък.

Протестиращите по улиците на София не споделят твърдението, че съдебната реформа се е провалила. Те са наясно, че тя бе опраскана в услуга на Делян Пеевски от Конституционния съд, с помощта на "Възраждане" и "Има такъв народ", които го сезираха.

Протестиращите по улиците на София не споделят критиките към "Продължаваме промяната - Демократична България", че по времето на "сглобката" са пропуснали въможността да имат свое представителство в регулаторите. Точно обратното – ако тогава ПП-ДБ се бяха включили в разпределянето на регулаторната баница по отвратителния начин, по който това се случва сега, те щяха да загубят доверието на хората, които ги подкрепят.

Протестиращите още по-малко споделят призивите на Бойко Борисов към Васил Терзиев да си намери мнозинство в общината. Защото под "намиране на мнозинство" Борисов разбира постигане на задкулисен компромис с икономическото мнозинство, което реално управлява София.

То е същото като това, което управлява и държавата – ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и др. Въобще общината в София бе генерална репетиция за "стабилността", преди тя да овладее и държавата.

Протестиращите признават правото на всеки, включително на работещите в градския транспорт, да искат и дори да стачкучват за по-високи доходи. Но не си затварят очите пред факта, че доходите в градския транспорт бяха ниски и по времето  на ГЕРБ, а тогава подобни протести нямаше.

Изявлението на Бойко Борисов, че софиянци трябва да си изстрадат промяната, бе де факто признание, че именно той стои зад протестите в градския транспорт. Или поне се опитва да се възползва от тях.

Протестиращите в София разбират, че не кметът е този, от когото зависят доходите и условията на труд в градския транспорт. Този транспорт си има началници, назначени без конкурс от същото това икономическо мнозинство, което управлява София.

В обобщение - протестиращите в София искат меритокрация, управление на способните. А не Ганьокрацията, която отново завладява държавата, след като малко се бе отдръпнала в последните няколко години.

Всичко хубаво е започвало с протести

Към протестите в София може да има много критики. Но никой не може да упрекне хората, събиращи се на тези протести, че някой задкулисно ги организира.

Това веднага се вижда от някои недостатъци в организацията. Озвучаването, например, никога не е достатъчно добро. Хората от задните редове често едва чуват какво говорят ораторите.

Особено аджамийски се подходи по време на големия митинг, последван от шествие в подкрепа на Васил Терзиев. Насъбралото се множество бе внушително.

Началото на шествието бе стигнало до президеството, докато края му още се точеше на ул. "Московска" пред общината. Организаторите, вместо да изчакат цялото шествие да се събере в триъгълника на властта, където да скандира обичайните за протестите лозунти -  "Мафия", "Шиши вън", "Кой не скача, е дебел", "Тук не е Москва" - предварително обявиха край на събитието.

Само малка група от протестиращите – очевидно с по-голям опит –произведоха няколко подобни скандирания. Но всичко приключи много бързо.

Протестиращите не споделят популярното у нас мрънкане, че много сме протестирали, но от това не е имало резултат. Те знаят, че всичко хубаво, което се е случило в България в годините на прехода – влизането в НАТО, ЕС, Шенген, очакваното влизане в еврозоната -  е започвало именно на подобни протести.

А ако хубавото е малко или се е случвало бавно, то е защото подобни протести не са били достатъчно мащабни и достатъчно активни.