Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Ще играят ли Централна и Източна Европа в тежката категория на европейската политика? Те вече го правят в лицето на поне една страна - Полша. И на сегашния ѝ лидер, министър-председателя Доналд Туск.

Двадесет и една година след присъединяването си Полша вече седи на масата на най-големите в ЕС, заедно с Германия и Франция в т.нар. Ваймарски триъгълник. 

Туск беше първият и единствен досега източноевропеец, председателстващ срещите на върха на ЕС (Европейския съвет) от 2014 до 2019 година. След изтичането на двата му мандата, продължили общо пет години, той оглави Европейската народна партия. 

Днес страната му, която в момента държи ротационното председателство на ЕС, има централно място в междуправителствените формати, свързани с войната в Украйна и отношенията със САЩ. Полша държи един от ключовите ресори в Европейската комисия - бюджета - за който отговаря нейният комисар Пиотр Серафин.

С две думи, Полша опровергава тезата за първа и втора категория държави членки. Марта Прошвиц, зам.- директор на клона на Европейския съвет за външна политика във Варшава, я нарича “издигаща се европейска сила”. .Примерът ѝ показва, че важната роля в ЕС не се подарява, а се заслужава. 

Размерът има значение

Разбира се, Полша дължи мястото си на относителното си икономическо и политическо тегло. С територия от близо 312 000 кв. км и население от почти 37 милиона души, Полша дава 4,4% от БВП на ЕС - повече отколкото на Финландия (1,6%), Швеция (3,2%), Белгия (3,5%) и близо до Нидерландия (6,6%). Полският БВП на глава от населението се увеличи на 80% от средния за БВП (по данни от 2023 г.) от 50% от него през 2004 г. 

Варшава има 8,3% от гласовете (на шесто място от 27 държави) в Съвета на министрите - законодателния орган на ЕС, в който са представени правителствата на държавите членки, тя има 53 от общо 720 депутатски места в Европейския парламент.

Полша е от страните, които трудно могат да бъдат заобиколени, когато се решават спорни въпроси. Думата ѝ тежи. Не на последно място - и заради ярката ѝ следа в скъсването с комунизма и разпада на Съветския блок. Част от символите на този процес са профсъюзът "Солидарност", лидерът му и по-късно полски президент Лех Валенса и полският папа Йоан-Павел II.

Но само размерът не стига

В досегашното си членство Полша си извоюва мястото на говорител на Централна и Източна Европа в ЕС - особено по въпроси като Русия, войната в Украйна, отношенията със САЩ, сигурността и отбраната, енергетиката, миграцията. Сигурността е главен приоритет на настоящото полско председателство на Съвета на ЕС.

Полша е един от най-силните съюзници на Украйна, предоставяйки значителна военна и финансова помощ от началото на пълномащабното нахлуване на Русия. 

Полша беше първата страна, която достави на Украйна тежко въоръжение и инициира „танковата коалиция“. Бяха прехвърлени над 350 танка, включително Leopard 2A4, PT-91 Twardy и варианти на T-72. Полша предостави на Киев също бронетранспортьори, артилерия, изтребители МиГ-29 и хеликоптери. Освен това Полша е обучила около 25 000 украински войници.

Полската военна помощ за Украйна до момента е приблизително 15 милиарда злоти или около 3,5 милиарда евро. Като цяло Полша е похарчила 4,91% от своя БВП за подкрепа на Украйна, включително 0.71%  - за директна помощ и 4,2% за подпомагане на украинските бежанци, от които приюти 1 милион от началото на войната. Общо около 2,5 милиона украинци живеят в Полша, което представлява почти 7% от населението на страната. 

Забележителен в Полша е националният консенсус по отношение на Русия и войната в Украйна. Тук страната се различава значително от други членки на ЕС, където обществото и политическата класа са разделени ясно на проруски и проукраински - като например в България, Словакия, Унгария, Чехия, Румъния и в ред от “старите” държави членки.

Отбрана

Полша се превърна в ключов военен център за НАТО, като в него по данни на Държавния департамент са разположени на ротационен принцип около 10 000 американски войници и значителни военни активи от западноевропейски съюзници. Тук е най-големият инфраструктурен проект на НАТО за последните 30 години, позволяващ на САЩ да екипират бронирана бригада само за седмица вместо обичайните 60 дни.

САЩ са разположили танкове M1 Abrams, бронирани бойни машини и артилерия в Полша. Страната също така е домакин на ротационни сили на НАТО, включително британски, германски и френски войски, като част от усилията за укрепване на източния фланг на алианса.

Полша е домакин на компоненти на американския противоракетен щит. Системата за противоракетна отбрана Aegis Ashore в Реджиково влезе в експлоатация през юли 2024 г. като част от по-широката стратегия на НАТО за противоракетна отбрана. Базата беше официално открита на 13 ноември 2024 г. Съоръжението е предназначено за прихващане на балистични ракети с малък и среден обсег, допълвайки подобни обекти в Румъния, Испания и Турция. Системата включва прехващачи SM-3 Block IIA, които бяха разположени в Полша от 2018 г. 

Полша отделя за отбрана 4,7% от БВП и е най-близо до 5-те процента, към които страните в алианса трябва да си поставят за цел според президента на САЩ Доналд Тръмп. Варшава има амбицията да изгради най-силната сухопътна армия в Европа, инвестирайки в американски танкове Abrams, южнокорейски танкове K2 Black Panther, изтребители F-35 и К-50 и усъвършенствани артилерийски системи. Страната развива вътрешна оръжейна индустрия, която произвежда бойни машини на пехотата и боеприпаси.

Полша се застъпва за обща европейска система за финансиране на отбраната, за да се укрепят военните способности в целия ЕС. Нейният министър на външните работи Радослав Шикорски предложи за целта създаване на европейска банка за превъоръжаване по подобие на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Енергетиката

Историята доказа правотата на Полша и по-специално на Туск като неин премиер и като председател на Европейския съвет по дискусионни за ЕС въпроси като енергетиката и миграцията. 

Полша последователно се застъпваше за намаляване на европейската енергийна зависимост от Русия, далече преди войната в Украйна. 

Полските лидери не се страхуваха да влязат в открита конфронтация с бившата германска канцлерка Ангела Меркел и с Европейската комисия по отношение на газопровода “Северен поток” и събитията потвърдиха тезата им, че той е повече политически отколкото икономически проект и е част от руска стратегия да изолира Украйна от маршрутите за газови доставки за Европа.

Полша е страна, чиято енергетика e силно зависима от въгледобива. Въпреки това тя проактивно участва в оформянето на енергийната политика на ЕС, където декарбонизацията е приоритет. 

Туск предложи „Енергиен съюз“ през 2014 г. за укрепване на енергийната сигурност, намаляване на зависимостта от руска енергия и насърчаване на съвместните покупки на газ. Тези идеи повлияха на плана REPowerEU през 2022 г.

Полша също така допринесе за създаването на финансови механизми в подкрепа на енергийния преход, като например Фонда за модернизация на ЕС и Фонда за справедлив преход, подпомагащи регионите, зависими от въглища. 

Сътрудничеството на Полша с Европейската комисия помогна за финансирането на ключова енергийна инфраструктура, включително междусистемни връзки в Централна и Източна Европа. 

В момента Полша развива проекти за офшорна вятърна енергия, позиционирайки се като регионален лидер наред с балтийските държави. 

Миграцията

Варшава имаше и друга точка на стълкновение с Меркел, с голяма част от “стара Европа” и с Брюксел по отношение на нелегалната миграция. Поляците последователно отстояваха позицията, че ЕС трябва да се съсредоточи върху укрепването на външните си граници, вместо върху преразпределението на нелегални мигранти, проникнали в страните от първа линия към тези във вътрешността на Съюза. За няколко години тази позиция надделя и днес е отразена в Пакта за миграцията и убежището, който ЕС прие на 11 юни 2024 г.  

Този пакет от закони създава обща система за убежище в целия ЕС, като същевременно гарантира сигурни външни граници и ефикасно управление на миграцията. Той предвижда по-силен граничен контрол, актуализира съществуващата база данни за мигрантите и кандидатите за убежище, въвежда задължителни за всички държави членки гранични процедури, при които кандидатите за убежище с ниски шансове за одобрение преминават през ускорена обработка и потенциално връщане, въвежда спешна подкрепа и финансиране за страните от ЕС, изправени пред миграционни вълни и задължава държавите-членки на ЕС или да приемат търсещи убежище, или да предоставят финансови вноски на страни на първа линия като Италия, Гърция, Испания, България.

Полша изигра ключова роля във формирането на позицията на ЕС по убежището и миграцията, като често се застъпваше за по-строг граничен контрол и се противопоставя на задължителните квоти за преместване на мигранти. Тя затегна правилата си за убежище и ускори депортирането, особено в отговор на мигрантските потоци от Беларус, които разглежда като хибридна заплаха, организирана от Минск и Москва. В преговорите по пакта за миграция и убежище Варшава се обяви за доброволни механизми за солидарност, а не за задължително преместване на мигранти.


В тежката категория

Лакмус за тежестта на една държава и на нейния лидер в ЕС е присъствието им в неформалните, тесни формати, където се обсъждат най-трудните въпроси пред Европа. 

Това се отнася например за преговорите за  разпределение на най-високите постове в Съюза, което всеки пет години следва изборите за Европейски парламент. След последния европейски вот през юни 2024 г. Туск оглави преговорния екип на ЕНП в този сложен процес. Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен със сигурност има какво да му дължи за втория си мандат, като се има предвид че по това време лидерите на двете главни държави в ЕС, Германия и Франция, не бяха от нейното политическо семейство.

“Той е най-влиятелният лидер в Централна и Източна Европа, а завръщането на войната доказа, че е бил прав относно заплахата, която представлява Русия на Владимир Путин. Той е политически силен, след като успя да свали от властта във Варшава националистите от партията „Право и справедливост“. Той беше все по-ангажиран от Макрон и Шолц в ръководството на ЕС с възраждането на Ваймарския триъгълник”, отбелязва брюкселската онлайн платформа за европейска политика La Matinale Européenne.

Туск беше сред четиримата европейски лидери, посетили украинския президент Володимир Зеленски в Киев на 9 май т.г. и подкрепили призива му за незабавно и безусловно прекратяване на огъня във войната с Русия. Той беше и сред участниците в европейските срещи в Париж и Лондон, свързани с войната, сигурността и промените във външнополитическия курс на САЩ в началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп.

Туск демонстрира единство на европейски ангажимент, хладнокръвие и здрав разум спрямо нападките на Тръмп към ЕС американските мита върху европейския внос.

Докато Тръмп не пропускаше възможност да каже колко “лоша” е Европа, заплашваше я с мита и с териториални претенции към Гренландия Туск призова европейците да останат единни и да отговорят “ясно и твърдо”.

“Трябва да можем да се грижим за отношенията си със САЩ, но също така трябва да имаме чувство за собствено достойнство и сила“, каза той по време на среща на върха на ЕС за сигурността на 3 февруари т.г. „Европа трябва да покаже много здрав разум, спокойствие и отговорност”.

„Трябва да останем единни и да направим всичко възможно, за да избегнем конфликт между съюзници“, добави той. „Но също така трябва да кажем силно и ясно, че започването на някакъв вид тарифни или търговски войни е голяма грешка“.

Предизвикателства

Туск извади Полша от немилост пред Брюксел и от относителна изолация в ЕС, връщайки я на проевропейски политически курс след осемгодишното управление на евроскептиците от “Право и справедливост” (ПиС).

След изборите през октомври 2023 г., които го върнаха на премиерския пост начело на коалиционно правителство,  ЕС прекрати  процедурата за отнемане на правото на глас на Полша в Съвета на ЕС. 

Комисията на Жан-Клод Юнкер я беше задвижила в края на 2017 г.  заради проблеми на тогавашните управляващи във Варшава с независимостта на правосъдието и медиите, включващи масови пенсионирания на съдии, промени в правилата за назначаването им и ограничаване на правомощията на Конституционния съд и назначаването на крайно консервативни негови членове. 

Туск показа воля да ревизира спорното законодателство на ПиС, но до момента не е напреднал поради правото на вето на избрания като кандидат на ПиС президент Анджей Дуда. Очаква се това да се промени след президентските избори на 18 май и 1 юни, където фаворит е Рафал Тжасковски, кандидат на дясноцентристката “Гражданска платформа” на Туск.

ПиС би се върнала на власт в коалиция със съюзника си “Конфедерация”, ако парламентарните избори бяха днес, показват проучванията на общественото мнение. Главната причина са неизпълнените обещания за либерализация на правото на аборт ограничено от ПиС, възстановяване на права на ЛГБТИК+ общността, реформа на правосъдието и обществените медии и разследвания на политици, подозирани в корупция и злоупотреба с власт.

От тази гледна точка изходът от президентските избори е ключов за Туск, защото може да му даде шанс да осъществи обещаните реформи и да си върне общественото доверие. Но тези избори са важни и за Европа, защото ще покажат в каква посока тръгва една от основните ѝ държави.