Приемът за медицина държавна поръчка ще бъде обвързан след това с работа в болници. 

Тази нова (нещо като забравена стара отпреди 1989 г. за разпределение след завършването) идея оповести министърът на образованието Красимир Вълчев в сряда след заседанието на Министерския съвет. 

"Обвързваме приема в направление "медицина" с договори за реализация в лечебни заведения, които са в списък, предложен от министъра на здравеопазването", каза той. По думите му това става с гласуваните днес от кабинета промени в реда и условията за прием в държавните висши училища.

Според Вълчев така се създават гаранции, че завършващите медицина ще се реализират в лечебните заведения в страната. В България, каквато е и общата тенденция в Европа, нараства недостигът на лекари, както и на медицински специалисти, като малко след като се дипломират, те често предпочитат да търсят реализация навън. Решението на МС идва на фона на продължаващи протести на млади лекари - стажанти и специализанти, за лошите условия и финансовата оскъдица, при която трябва да работят и да се развиват. Неравномерното разпределение и струпването на медицински кадри в столицата и няколко големи университетски града води до липса на качествена медицинска грижа, а понякога и до напълно липсваща. Пресният пример е с педиатричното и акушерогинекологичното отделение на болницата в Перник, който все пак има известно предимство, че е близо до София. В отдалечените райони обаче подобни трудности стават непреодолими, като медиците са малко на брой и на висока пенсионерска възраст.

Вълчев обясни, че с обвързващите договори за младите лекари ще има гаранции, че тези, които завършат медицина, ще се реализират в лечебните заведения у нас. Като начало тази година подобно условие ще има за 15 процента, от МОН били предпазливи, защото били наясно, че повечето кандидати, които искат да учат медицина, няма да харесат подобно условие.

"Тази година само 15% от държавно финансираният прием ще бъде обвързан с договори, като желанието ни е да увеличаваме този процент. Подхождаме предпазливо, защото в общия случай един кандидат-студент иска да се обучава държавна поръчка, без да има такова условие. И ние рискуваме една част от този 15-процентен прием да не бъде запълнен. Затова стартираме с по-нисък процент, защото, от друга страна, не искаме да останем без студенти по медицина", каза министърът.

Българското образование по медицина било много търсено, смята той. 

"България е на първо място на Балканския полуостров по чуждестранни студенти по медицина и на първо място в ЕС по брой чуждестранни студенти като процент в медицинското висше образование (през последните години данните сочат, че например в Медицинския университет в София процентът на чуждите студенти е над 50 на сто спрямо обучаващите се в тях българи - бел. ред.)", отчете министърът.

По думите му делът на завършилите медицина, които напускали България, вече бил под 20%, докато допреди години надвишавал 40%.

Безплатно образование за медицински сестри и акушерки

Другият голям кадрови проблем в сферата на здравеопазването е липсата на медицински сестри. 

Прави се опит за обвързване на потребностите на пазара на труда и обществото с търсенето на висше образование, обясни министърът. Затова обучението за медицински сестри и акушерки става защитено и безплатно, за да има повече студенти в тези специалности.

15 на сто от приема по икономика с матура по математика

Обвързваме за тази година 15% от приема в професионално направление "икономика" и направление "администрация и управление" с изискването за положена матура по математика, съобщи Вълчев и допълни, че за догодина този процент ще бъде 50. Даваме сигнал към бъдещите кандидат-студенти, към тези, които сега завършват, че ако догодина искат да кандидатстват икономика, да учат математика. На нас ни трябват не просто студенти по икономика, а икономисти с добри математически умения. Подобни намерения имаме и в технически висши училища за следващата година, обясни образователният министър.

Той информира, че отделно ще се стимулира приемът по хидростроителство, тъй като има много желаещи да следват архитектура и много малко – хидроинженерство. Годишно е необходимо да се обучават 150 хидроиженери, а сега завършват едва около 30. Обсъжда се това да се случи и за транспортните инженери, където също има голям недостиг.

"Преди десет години започнахме политика за преструктуриране на приема, намалихме приема в социалните, стопанските и правните науки с две трети. Това е много голямо намаление, което показа търсенето на по-лесно висше образование и висше образование само заради дипломата. Имаме голям недостиг на инженери", каза още Красимир Вълчев.

На 100 инженери, които се пенсионират, заместването е едва с 45 млади специалисти. Ако искаме икономиката да продължава да расте, трябват повече хора, с които да се обезпечат реалните индустрии, които формират ръста в брутния вътрешен продукт, каза министър Вълчев. 

Вече имало достатъчно учители, недостигът бил преодолян

Образователният министър обясни, че вече има достатъчно учители и недостигът е преодолян. Затова за първа година от МОН предложили намаляване на приема в педагогиката.

"Имаме остър недостиг на учители по математика, физика, химия и информационни технологии, затова оставяме безплатно обучението за учители по математика, физика и химия.

За учители по физкултура кандидатстват средно по 30 души, а за учители по физика не кандидатства никой, което е голям проблем", отбеляза министърът и изрази надежда ситуацията да се промени с предприетите промени.