• Поне 50% от определени хранителни продукти в големите търговски вериги да бъдат български: мляко и млечни продукти, прясно месо, яйца, мед, сезонни плодове и зеленчуци. 
  • Надценките на земеделски продукти и храни за преработвателите да са с таван от 20 на сто от крайната цена.
  • При продажба на земеделски продукти и храни към краен потребител отстъпките да не надвишават 25%.
  • При продажба между доставчик и търговец на дребно маркетинговите и други промоционални услуги да не могат да надвишават 10 на сто от доставната цена. И т.н., и т.н. 

Този проект, кръстен Законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, предложи през март земеделският министър Георги Тахов, като общественото обсъждане по него вече тече и скоро предстои приемането му от Министерския съвет и внасяне в парламента. Проектът бе рекламиран като панацея срещу високите цени, спекулантите и алчните големи вериги с големите надценки и е част от мащабната демонстрация на правителството, и в частност на Делян Пеевски с неговите "Магазини за хората", как държавата се грижи за продоволствието преди приемането на еврото. Вместо да изпише вежди обаче, той може да избоде очи. И за това предупраждават не само десетки браншови организации с писмо до премиера Росен Желязков, но и... самото Министерство на земеделието и храните.

Последното е видно от изготвената към закона Цялостна предварителна оценка на въздействието, в която в прав текст идеята за "Регулаторен - изцяло нов специален закон", какъвто е случаят, крие риск от:

  • ескалация на административните разходи;
  • отрицателни въздействия върху малките и средни предприятия;
  • изкривявания на пазара/непредвидени икономически последици;
  • неуспех в прилагането, водещ до липса на полза;
  • ниско съответствие и липса на спазване от страна на бизнеса.

Или направо да цитираме в обобщение самото МЗХ:

"Със своята широкообхватна държавна намеса, той (нов специален закон) може да промени динамиката на пазара, потенциално и по нежелателни начини. Набляга силно на подпомагането на българските производители. В някои от становищата на заинтересованите страни се отбелязва липсата на анализ дали има достатъчно местно предлагане във всяка категория, така че търговците на дребно да отговарят на тези изисквания. Налагането на квота без съответстващо предлагане може да доведе до изчерпване на запасите или да принуди търговците на дребно да купуват неоптимални по качествата си продукти, като по този начин изкривят нормалните решения по веригата на доставки.

Освен това някоя от мерките може да противоречи на принципите на единния пазар на ЕС, ако на практика създаде географска бариера пред вносните стоки".

И още:

"Вариантът може неволно да допринесе и за по-високи потребителски цени, като по този начин е възможно да стимулира инфлацията в чувствителен момент. България наскоро преживя висока инфлация на храните – индексът на потребителските цени на храните се повиши значително в периода 2022 - 2023 г., въпреки че годишната инфлация спадна до 4,7% до декември 2023 г. Всеки допълнителен натиск върху цените би бил икономически и политически нежелателен."

Какво признават авторите иначе на проекта - че изискването за поне 50 на сто местни стотки е неизпълнимо, не само, защото производителите не могат да задоволят понякога и този процент, но и по обективни понякога причини (да речем слаба реколта) няма да могат; че записаното в него противоречи на правото на ЕС и накрая в прав текст: че вместо да се свалят цените, каквато уж бе заявената цел, може да се постигне точно обратният ефект.

"Неясно по какви правила търговецът на едро има право на десет процента максимална надценка. Преработвателят – на 20%. Търговецът на дребно – на 20%. Този, който внася от чужбина – на 10. Но това е надценка върху разходите.

Земеделецът получава себестойността на продукцията си плюс минимална печалба от 10%. Никъде по света няма правен субект, на който държавата да гарантира печалба".

Има списък от продукти, подбрани по неясни критерии. Няма дефиницияя какво е себестойност, върху която ние евентуално да си слагаме нашите надценки", коментира в интервю за БНР днес Яна Стратиева, изпълнителен директор на сдружение "Храни и напитки".

"Най-добрият пример е при месопроизводителите: едно прасе фабриката преработвател го купува по тегло на едро, например 10 лева. Има транспортни и други разходи, част от него се изхвърля (вътрешности), накрая го разфасоваме това прасе. И сега на всички части трябва да сложим еднаква надценка ли и да ядем пържоли, бонфиле и кокали на една и съща цена, за да ни излязат тези 20%?"

По думите й нито едно от предложенията и възраженията на браншовиците не е било отчетено от земеделското министерство.

Като най-опасно тя определи изискването за 50% български продукти:

"Има продукти, за които ние не покриваме 50-те процента, като свинското и телешкото месо, маслото. Това води до недостиг".

Стратиева предложи да се стимулира кооперирането при малките земеделски производители - мярка, за която от години само се говори, но държавата не прави нищо по въпроса.

"Имаме малки раздробени стопанства и те не могат поотделно да отидат във веригата, защото тя има нужда от голям обем, постоянно качество и постоянни доставки, и нито едно мъничко стопанство не може да постигне това само. Очевидно е, че държавата не е изпълнила своя ангажимент към земеделците и като напояване, и ако щете - да не им крадат продукцията" - заяви тя и обобщи:

"Този закон е да пуснем слона в стъкларския магазин да ни донесе чаша с високо столче."

Проектозаконът за хранителната верига, пуснат за обществено обсъждане, е удар към малкия производител, удар срещу българското, защото прави вносът по-изгоден, не да вземеш хубавото българско мляко от Родопите, а да купуваш суровината по-изгодно, а понякога и сухо мляко от Украйна, комемнтира доц. Огнян Боюклиев, икономист от Института за икономически изследвания на БАН, отново днес в интервю пред БНР.

"Този закон е недоносче, той няма да сработи, той е бухалка и силен популизъм. Убеден съм, че няма да сработи" - посочи още. "Борим спекулата, а никъде не е казано, какво е спекула. Не харесвам, че в закона имаме административни надценки. Това е абсурд, никъде го няма в Европа".

Според него най-скандалното е, че се говори за български стоки – "кой са българските стоки?" И попита дали месо, внесено от Германия, преработено у нас и пуснато като филе, това ли е български продукт? "Ако взема масло и го разфасовам в малки пакети, става ли български продукт. Няма дефиниция, кое е български продукт и кое е спекулата".

За увеличаването на цените от борсата до потребителя той коментира, че на тържището едни момчета с дебели златни ланци чакат земеделския производител с камиона и питат: "Какво караш и на каква цена?". Ако не им хареса цената, те му я определят.

Крайният срок на общественото обсъждане изтича на 14 юли, като видимо от достъпната за становища на граждани платформа - няма нито едно положително такова - не са само браншовиците и самото МЗХ с неговите признания за рискове.