Ако мислите, че банковата тайна у нас е като по филмите - строго пазена и може да бъде разкрита само след решение на съд, преосмислете тази идея. Оказва се, банковата тайна лесно може да падне - достатъчно е искане на прокуратурата. Но резултатите от подобни действия са всичко друго освен видими, а за какво е използвана информацията - може само да се спекулира.

Само за 10 години държавното обвинение е поискало и получило падането на банковата тайна за точно 1452 сметки. Това става ясно от справка, публикувана от съпредседатея на "Да, България" и депутат от "Продължаваме промяната-Демократична България" Божидар Божанов. Тя е изготвена от екипа на и.ф. обвинител номер едно Борислав Сарафов след запитване на Божанов.

"Интересно е колко от тези искания са по досъдебни производства, които са завършили с внесено обвнинение, колко от тях са за магистрати, колко за министри. Т.е. дали странната логика на законодателя, че на главния прокурор може да се разчита да не злоупотребява с правомощия, се е оказала погрешна или не" - коментира депутатът.

Няма "не искам"

Правото на главния прокурор да иска сваляне на банкова тайна е описано в Закона за кредитните институции. Макар в него да е посочено, че "служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката, длъжностните лица в БНБ, служителите и членовете на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, ликвидаторите, временните синдици и синдиците, както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват, както и да ползват за лично или за членовете на семействата си облагодетелстване информация, представляваща банкова тайна" - има и изключение:

"При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари главният прокурор или оправомощен от него заместник може да поиска от банките да предоставят сведенията по ал. 2. Отправените искания към банките и получената в отговор информация се завеждат в регистър при главния прокурор."

Посочената ал. 2 описва какво е банкова тайна, а именно: "фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката".

От справката, която обхваща периода от 2016 г. досега е видно, че обвинението е отправило общо 409 запитвания към банки. Исканията за посочените 1452 сметки са удовлетворени. Всъщност, няма нито едно неудовлетворено искане, макар законът да не посочва императивно, че кредитните институции са задължени да предоставят информацията, допълни пред Клуб Z Божанов, потърсен за подробности.

Ако през 2017 г. запитванията са били нула (т.е. хипотетично не са се разследвали ОПГ или пране на пари), то 2019-а бележи рекордните 112 запитвания за свалянето на банковата тайна на 421 сметки, е видно още от справката.

Някои предположения - може би обосновани

Историята обаче мълчи за това какво се е случило с извлечената информация - или поне не сме разбрали да има подведени под отговорност (успешно или не) стотици (предполагаемо) души за изминалите десет години за участие в ОПГ или пране на пари. Нито, както отбелязва Божанов, спрямо кои, най-вече какви, лица е била приложена мярката "преравяне на банковите им сметки".

Снимка Фейсбук

Какво й е специалното на 2019 г.? Единственото запомнящо се от тогава е, че главният прокурор по това време Сотир Цацаров обяви, че е инициирал проверка на политици и магистрати за недекларирани сметки и имоти, възложена иначе на ДАНС. Както е известно, публичните личности имат задължение да подават всяка година имуществени декларации към регистъра на антикорупционната комисия. Впоследствие бе оповестено от държавното обвинение, че 27 магистрати и 11 души, заемащи висши публични длъжности в изпълнителната власт (т.е. в състава на Министерския съвет) имат недекларирани банкови сметки, имоти, дялови участия, участия в офшорни компании и др. в чужбина.

И до днес кои са те остава тайна - след като първо НАП обяви, че не е открила такива данни, а после и Административният съд - София-град отказа разкриване, след като това бе поискано от Антикорупционния фонд.

Една небрежна законова поправка

В допълнение: Божанов отбелязва още и систематичният отказ на министърката на финансите Теменужка Петкова да отговори на въпроса му, зададен по реда на парламентарния контрол, за това какво е наложило промяната в Закона за кредитните институции от 2020 г., с която се премахва "дублиращия" регистър на прокурорските искания за падане на банковата тайна, съхраняван и в БНБ. Това се е случило по класическия начин: промяна в един закон чрез преходните и заключителни разпоредби на друг закон (в случая чрез закона за платежните услуги).

Въпросната промяна е инициирана от Министерството на финансите, по това време с министър санкционираният впоследствие за корупция по закона "Магнитски" - Владислав Горанов (ГЕРБ) - без да са посочени мотиви.

"Теменужка Петкова за пореден път не отговяря в срок на въпроса ми защо МФ преди години е предложило да отпадне регистъра на тези искания за разкриване на банкова тайна от БНБ, където преди това имало копие, в случай, че главният прокурор реши да зачисти някоя следа" - посочва Божанов.

Видно от сайта на Народното събрание, въпросът е зададен към Петкова на 9 юни. И до днес статаусът му е "неотговорено", при 10-дневен срок според парламентарния правилник.

И още

Оказва се обаче, че не само в Закона за кредитните институции е предвидена възможност главния прокурор да изисква чувствителна информация. Идентичен текст е записан и по отношение на търговската тайна (Закон за пазарите и финансовите инструменти), на ценните книжа за наличностите и операциите по сметките (Закон за публичното предлагане на ценни книжа). 

Пред Клуб Z Божанов даде заявка, че ще продължи с въпросите си - и към Сарафов, и към Петкова - до изясняването на това за какво са послужили исканията, спрямо какви лица и за нуждата от съдебно разрешение.