Министерството на образованието и науката предлага въвеждането на нов тип задачи в националното външно оценяване след 7. и 10. клас за идната учебна година. Учениците вече няма да държат познатия тип изпит по математика, а такъв, в който ще бъдат включени интегрални задачи по природни науки - т.е. задачи от биология, химия и физика (предмети, които се учат отделно, а не като "Човек и природа" едва от седми клас). 

Това обяви образователният министър Красимир Вълчев на пресконференция в сряда, като не стана ясно защо е необходимо подобно ударно въвеждане на промените, без да има преходен период.

Примерни задачи от новия тип щели да бъдат публикувани съвсем скоро. Учениците ще имат 9 месеца да се запознаят и подготвят за тях, твърдят от МОН и смятат, че това ще е съвсем достатъчно.

Целта била да се приоритизират природните науки и да се замени културата на заучаване с усвояване на практически умения, обяви министърът, но не обясни дали освен изисквания към учениците, ще има изисквания към промяна на начина на преподаване в училищата.

Планирано е въпросните нови задачи да бъдат 6 от общо 24 за седмокласниците и 6 от общо 18 - за завършилите 10. клас.

Изисквали се базови знания, разясни ведро министърът, учениците трябва да ги предобият, добре е да могат да решават елементарни практически задачи.

"Няма да се изискват специфични техники, това ще са по-лесните задачи. Във всеки изпит има една-две-три по-трудни задачи, които открояват учениците с по-големи способности. В частта, свързана с природните науки, ще се изискват базови знания за природни науки и решаване на задачи с известни алгоритми", заяви той. Всяка една промяна предизвиквала дискусии, заключи той.

25 на сто повече часове по математика

Вълчев обяви и своите планове за промени в училищните програми от осми клас, но те са планирани да се случат евентуално от по-следващата година. 

Предложението на МОН е часовете по български език и литература и по математика да се увеличат и в двата гимназиални етапа. Общото увеличение по български език и литература ще е с 12%, а по математика - с 25%. Наред с това общият брой на часовете по всеки от предметите в областта на природните науки ще се увеличи в първи гимназиален етап с по 22%, по география и икономика – с 11%, а по история и цивилизации – със 7%. За гражданско образование също са предвидени повече часове, за да се акцентира върху здравно образование и придобиване на компетентности, свързани с първо работно място, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси.

С предложените промени се запазва концепцията част от общообразователната подготовка да приключва в 10. клас, а в 11. и 12. клас учениците да се фокусират върху предмети, свързани с бъдещата им реализация. МОН предлага:

По-малко часове за профилирана и професионална подготовка;

По-ниска степен на трудност и научна дълбочина в задължителните модули.

Предлага се и премахване на съществуващото в момента прекъсване в 8. клас (в паралелки с интензивно изучаване на чужд език) на предмети като история, география, физика, химия и биология. Те ще се върнат в програмата на 8. клас, за да се постигне по-добър баланс в натоварването.

Повече часове по гражданско образование за 11. и 12. клас

"Няма да увеличаваме учебното съдържание, ще има възможност за разтягане и повече часове. Ще оптимизираме образованието, намаляваме програмите за профилирана подготовка, които са ненужно амбициозни и демотивиращи за голяма час от учениците", обяви той.

Той смята и че е добре учениците в езикови гимназии да се групират по паралелки в зависимост от владеенето на езика. Някои - особено в английските гимназии, влизали вече с високо ниво на владеене на езика и после си почивали в осми клас. Половин година пропуснато време се получава така, обяви Вълчев.

Часовете по втори чужд език остават непроменени.

МОН обаче иска да увеличи часовете по гражданско образование в 11. и 12. клас, тези часове по традиция са време, в което не се прави нищо или се отмята формално някаква активност и се приемат и от ученици, и от учители за изгубено време. Но от министерството имат хрумването, че точно учениците в крайните класове на гимназията ще присъстват пълноценно в такъв тип часове, щяло да има и разширяване на здравното образование.  

"Тук ще предложим добавяне на учебно съдържание - трудова заетост, социално и здравно осигуряване, искаме да разширим здравното образование, темите за здравословен начин на живот", обясни министърът съвсем сериозно. И разбира се, добави познатия рефрен -  "В тези програми има повече знание, по-малко възпитание", макар че не се разбра дали има амбициозната цел да възпитава тепърва 17-,18-годишни ученици.

"Частни уроци ще има винаги"

"Частни уроци ще има винаги, има едни училища, които са по-желани, т.е. има конкуренция. Винаги ще има едни родители, които да дадат предимства на децата си", заяви министърът.

Но с предлаганите промени можело да бъде намален обхватът им, твърди той, макар че новите идеи на Вълчев и МОН да говорят точно за обратното - със задаващите се промени частните уроци вървят трайно към по-ранна възраст - още от първи клас, а явно и по повече предмети (природните науки). И съответно още по-рязко се увеличава ножицата и неравнопоставеността в образованието, което иначе се предполага, че е еднакво достъпно за всички.