Стотици коментари в социалните мрежи предизвика публикация под заглавие "Глаголицата се завръща".

От подзаглавието на статията, посветена на онлайн инициатива, става ясно, че тя "предлага подмяна на пътните табели с имената на градовете, като се премахне латиницата" - идея, която намира отзвук и онлайн сред потребителите, които прави впечатление, че обсъждат различни нейни аспекти, включително исторически факти и събития, свързани със създаването, разпространението и употребата на азбуката, създадена от братята духовници Кирил и Методий.

"Призоваха имената на градовете в България да се изписват и на глаголица" е озаглавена друга статия по темата, която буди онлайн интерес.

И двете публикации се фокусират върху пост в социалната мрежа фейсбук на Нора Пенева - автор на романите "Буки" и "Глаголически именник и нумерология", в който тя отправя "апел към българите да съхранят и популяризират своето духовно наследство" чрез добавянето на надписи на глаголица към табели.

"Да отдадем почит на тази свещена писменост. Да започнем да изписваме имената на нашите градове не само на кирилица, но и на глаголица като акт на признание и любов към нашата история, традиция, духовно наследство. Нека всяка табела по пътищата на България стане знак, че духът на народа е жив, че ние не забравяме, че помним", пише още тя.

Темата проверява екипът на "БНР - Проверка на факти", който търси коментар по темата първо от АПИ - Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството" относно добавяне на глаголицата към информационните табели по пътищата, както пише в цитираните по-горе онлайн статии.

На въпрос на програма "Хоризонт" възможно ли е въобще това да се случи и съответно кой определя какво и как да е изписано, т.е. какъв е стандартът за табелите, от АПИ изтъкват, че "надписите на пътните знаци, включително размер и шрифт, се поставят съгласно Българския държавен стандарт - БДС 1517:2020 "Пътни знаци. Размери и шрифт", утвърден от Българския институт по стандартизация през 2020 година".

"В този стандарт е посочена и транслитерацията на българските букви с латински", уточняват от агенцията, както и че "сигнализирането с пътни знаци се извършва съгласно Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни знаци от 23.11.2023 година", в която са "посочени всички изисквания и стандарти, които трябва да бъдат спазени при изработката на пътните знаци".

От БНР са се свързали и със самата Нора Пенева, за да разкаже повече за своята идея - била вдъхновена при пътуване в чужбина, но предизвика дискусии в социалните мрежи, включително сред желаещи по-широката употреба на историческата азбука в наши дни.

"Самата идея се роди буквално на едно пътуване до Мароко - там забелязах, че на градските табели имената на градовете са изписани не само на арабски, но и на берберски", каза Пенева: "За тези от вас, които не знаят, берберската азбука визуално много напомня на нашата глаголица, действително, и това доста ме заинтригува - веднага потърсих повече информация и си дадох сметка, че това е доста въздействащо, прави впечатление, защото се различава коренно от една табелка само на арабски.

Всъщност от там дойде и самата идея - да се направи нещо подобно и в България, така че идеята си има корен".

Тя като идея е изключително проста - точно в това се крие и нейната сила и да си призная, според мен, затова вдъхнови толкова много хора - оригиналният пост, който качихме, събра около 100 000 гледания, стотици коментари и това ме наведе на мисълта, че има своето място като идея. Много хора, които принципно се занимават така дълги години с глаголицата, например като създателя на сайта glagolicabg.com, също застанаха зад идеята", каза още тя, както и уточни, че не става дума за правене на промени в облика на официалните информационни табели по пътищата на страната.

"Реално погледнато, официалните табели в България са на кирилица - това е ясно, тъй като кирилицата е официален език и писменост в България. Това са представителните табелки, това е факт, но дори да не може на всяка цена да се случи това изписване, тъй като се нуждае... нали, самата инициатива от промяна на закона, това не означава, че това не може да се случи, тъй като всеки един кмет, да кажем, може да направи представителни табелки", преценява Нора.

"Или един вид символични табели, например, при входа на града и на централно място в града, което да вдъхновява хората, да предизвиква любопитството и да напомня до голяма степен за нашите духовни, културни корени", подчерта Пенева.

От коментара й за БНР стана ясно, че инициативата е насочена не към промяна на съществуващите пътни информационни табели, за които отговарят редица институции в страната, а е за табелки, които се поставят непосредствено до тези, които са по улиците, например.

"Искам да уточня, че нашата идея не е да се заменят табелките, а по-скоро да се добавят на кирилица и после на глаголица."

Тя смята и че не вижда "защо трябва да има огромна съпротива, тъй като подобна табела не би имала нито политически контекст, нито би била по някакъв начин в ущърб на българите и на нас като нация", каза още Нора Пенева, която впоследствие качила в профила си и уточнения осносно идеята си.

"Също така смятаме да пишем няколко по-големи фондации, които подкрепят българщината и изобщо традициите и надявам се заедно да намерим път! Това е инициатива, която тръгва от хората и трябва да ни подкрепят вече и институциите, кметове и изобщо вдъхновени хора".

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Онлайн статиите, посветени на идеята на автора на книгите "Буки" и "Глаголически именник и нумерология" Нора Пенева са ПОДВЕЖДАЩИ за потребителите - от една страна заради заглавията си, а от друга заради поставените към тях изображения, които вероятно са генерирани с изкуствен интелект.

На тях се вижда ясно пътна информационна табела, която много напомня на тези по републиканската пътна мрежа на страната, което обаче носи НЕВЯРНО внушение у хората като пример за такава, ако идеята бъде реализирана.

От друга страна обаче, ВЯРНО е, че има подобна инициатива, която е в ход и набира все по-голяма популярност - за табелки из градовете или при техните входове, на които да се изпише името им на глаголица редом с това на кирилица.

Има и коректно цитирани думи на инициатора, публикувани в социалните мрежи. Важно е да се отбележи, че и тя, и от Агенция "Пътна инфраструктура" изтъкват, че промени в облика на каквито и да е табели по пътищата са възможни само и единствено след законови промени.

МАНИПУЛАТИВЕН е частично, обаче, начинът, по който е представен проектът в двата сайта, както и акцентите, които те извеждат като водещи по темата, включително замяна на латинските названия с такива на глаголица.