Сериозни количества българско въоръжение са достигнали до Украйна както по преки канали, така и чрез съюзнически държави от НАТО. Това става ясно от публикуваните данни в Регистъра на конвенционалните оръжия на ООН (UNROCA), които хвърлят нова светлина върху ролята на България в снабдяването на украинската армия след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна.
Според отчетите за периода 2022-2025 г. България е изнесла значителни количества тежка техника, артилерийски системи и противотанкови средства към държави, които впоследствие се превърнаха в ключови логистични центрове за военната помощ за Киев.
Най-новият доклад за 2025 г. отчита и директни доставки за Украйна. Сред тях са 3000 еднократни противотанкови гранатомета "Bulspike" с калибър 72,5 мм, 100 леки картечници калибър 7,62 мм, 100 ръчни гранатомета и 50 зенитни установки ЗУ-2.
Особено впечатление правят данните за износа на тежко въоръжение към Чехия. Според официалната информация България е доставила 22 танка Т-72, 43 бронирани машини, сред които 40 верижни транспортьора МТ-ЛБ и една бойна машина на пехотата БМП-1, както и 38 артилерийски системи Д-30 с калибър 122 мм.
Великобритания също фигурира сред получателите на българска техника. Лондон е придобил 18 самоходни артилерийски установки 2С1 „Гвоздика“, три транспортни машини МТ-ЛБ и три противотанкови оръдия БС-3.
Анализатори от украинското специализирано издание “Defense Express” отбелязват, че е малко вероятно Чехия и Великобритания да имат собствена необходимост от подобно количество съветска техника. Според тях това е индикация, че част от въоръжението вероятно е било предназначено за последващо прехвърляне към украинските въоръжени сили.
„Тъй като е малко вероятно чехите или британците да са заинтересовани да увеличават собствените си способности с танкове Т-72 или БМП-1, логично е да се предположи, че те са посредници за последващото предаване на това въоръжение на Украйна.“
„Пренасочването на оръжия през трети страни е класически ход за тези, които не искат да бъдат видени, че доставят директно на Украйна, но тези трансфери все пак се появяват в публичните данни“, посочва още изданието.
Значителни количества противотанкови средства са били насочени и към други държави от източния фланг на НАТО. Само през 2025 г. Румъния е получила 23 500 еднократни гранатомета "Bulspike", Великобритания - 6000, а Полша - 2500. Данните от предходните години показват още по-мащабни доставки на гранатомети, картечници и гранатометни системи за Полша и Румъния.
Регистърът на ООН не включва боеприпаси и артилерийски снаряди. Целта, още от създаването му след Войната в Залива, е да предотврати прекомерното натрупване на нападателно дестабилизиращо оръжие в даден регион. Смята се, че държавите не могат да започнат мащабна война внезапно, ако съседите им виждат, че те трупат тежко въоръжение. Затова и Регистърът е строго ограничен до 7 основни категории: бойни танкове, бонирани бойни машини, едрокалибрени артилерийски системи (над 75 мм), бойни самолети и дронове, ударни хеликоптери, веоенни кораби, ракетни системи и ракети (с обсег над 25 км).
Това означава, че реалният обем на българската военна подкрепа може да е значително по-голям.
От “нито един патрон” до "30% от нуждите на Украйна"
Началото на руската инвазия в Украйна съвпадна с правителството на Кирил Петков (декември 2021-август 2022 г.), познато като "Четворната коалциия" (ПП, ДБ БСП, ИТН). БСП, начело с тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Корнелия Нинова, постави „червена линия“, че ако България изпрати дори един патрон директно за Украйна, партията ще напусне коалицията и правителството ще падне.
„И тогава, и сега, и докрай ще повтарям едно и също изречение-няма да позволим и не позволихме нито 1 патрон да стигне до Украйна.“, казва Нинова в парламентарно изявление през ноември 2022 г.
Затова официалната позиция на кабинета тогава беше, че се изпраща само хуманитарна помощ, каски и бронежилетки. А правителството разреши износа на частни оръжейни компании, но не директно за Киев, а към посредници в чужбина - главно Полша, Румъния и Чехия. По-късно Народното събрание прие мандат за „военно-техническа помощ“, който обаче включваше предимно ремонт на украинска военна техника в български заводи, без директен износ на оръжие.
Въпреки официално оповестяваната политика на страната ни обаче, военнопромишлена индустрия у нас расте. В годишен доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол към Министерството на икономиката показа, че за 2022 г. България е реализирала исторически рекорд в оръжейния износ.
През 2023 г. германският вестник "Ди Велт" нарече България "тайното спасение на Украйна" в свое разследване, което потвърди, че през пролетта на 2022 г. България е осигурила до 30% от дизела и около една трета от боеприпасите от съветски калибър за украинската армия.
След падането на кабинета „Петков“ през лятото на 2022 г. властта премина към поредица служебни правителства, назначени от тогавашния президент и настоящ премиер Румен Радев, който твърдо се противопоставяше срещу изпращането на оръжие за Украйна с аргумента, че това „въвлича България във войната“ и „оголва отбранителните ни способности“.
Кабинетът „Денков-Габриел“ отбеляза завой към по-открита подкрепа за Киев и официализира военното сътрудничество, включително чрез преустановяване на практиките на непряк износ. В края на 2023 г. парламентът одобри предоставянето на около 100 бронирани машини от складовете на МВР, след като президентското вето върху решението беше преодоляно.
Що се отнася до „Прогресивна България“, по отношение на войната в Украйна липсва категоричност в посланията. Новото управление заяви, че ще продължи вече поетите международни ангажименти - включително 10-годишното споразумение с Киев, подписано от служебния кабинет на Андрей Гюров.
Въпреки това Радев продължава да твърди, че Европа трябва да започне да преговаря с Русия, без преди това Кремъл да е спрял военните действия срещу Украйна, и убедено настоява за "прагматична“, водена от „националния интерес“ външна политика.
