Фавелите в Бразилия – там, където нарковойната никога не спира

Фавелите в Рио де Жанейро заприличаха на бойно поле.

Такива съобщения пристигат от бразилския град след най-голямата в историята на страната хайка срещу наркотрафика. Операция „Сдържане“ върви в северните бордеи на Рио.

До този момент са убити най-малко 132-ма души, включително четирима полицаи. Арестуваните са над 100. В моргите все още броят труповете и нищо чудно броят на загиналите да се окаже и неколкократно по-голям.

Всъщност първото изречение не е новина. Фавелите, както се наричат бедняшките квартали в Рио, винаги са били бойно поле. Дните в годината, в които там няма насилие и не се стреля, едва ли превишават броя на пръстите на едната ръка.

Много по-вероятно е да спрат войните в Украйна и Близкия изток, отколкото нарковойната в бразилските фавели.

Най-малко 132-ма убити, след като полицията стреля по дилъри в Рио

Що е то фавела?

„Първото впечатление на Уитлок от „Росиня“ — най-големия от бедняшките квартали, бе потискащо - множество колиби от картон, шперплат и ламарина, натрупани една върху друга в един объркан и безкраен лабиринт на човешката мизерия и страдание. По ирония на съдбата обаче, както му бе посочил шофьорът по пътя, от жилищата на тези фавеладос се разкриваше много по-хубава гледка към града и заливите наоколо, отколкото от къщите на мултимилионерите, сгушени някъде по-надолу.“*

Откъсът е от романа „Нощна стража“ на Алистър Маклейн. Такова е първото впечатление, което един пришълец получава при влизане в бразилска фавела. Не е изключение и авторът на тези редове. Но за това – накрая.

Фавелите в Бразилия се появяват в края на XIX век. Названието им иде от името на дърво от семейство млечка. То расте в североизточните части на страната. През 1888 г., когато Бразилия последна в света премахва официално робството, в североизточния щат Баия избухва конфликт между местни жители, привърженици на робството, и войници от Първата бразилска република. Лагерът на войниците бил под Мору да Фавела, или Хълма на фавелата. Там междувременно се били заселили освободени африкански роби и техни потомци.

След края на конфликта войниците били прехвърлени в Рио де Жанейро – по онова време столица на страната. Заселили ги на хълма Провиденсия (Провидение), където по онова време нямало абсолютно нищо. Войниците си направили къщи от подръчни материали и кръстили района "фавела" – съкратено от Мору да Фавела.

Същевременно отмяната на робството съвпада с миграцията от вътрешността към големите градове в източната част на страната. В градовете пък започва бясно застрояване. Много от мигрантите нямат пари и се заселват по незастроените хълмове, които превръщат в бедняшки жилищни квартали или фавели.

Така е и до днес. Фавелите са израз на гигантското социално неравенство на иначе невероятно богатата на природни ресурси страна.

Рио де Жанейро - бордеи, банди, наркотици и убийства

Фавелите днес

Според последната статистика от 2010 г. днес във фавелите в Бразилия живеят 11,4 милиона души, което са 6 на сто от населението на страната. Днес то възлиза на 213,4 милиона.

Процентът фавеладос, както се наричат жителите на фавелите, обаче зависи от града. В Рио де Жанейро, който се намира в богатия юг, те са 1,4 млн. души, или 22,1 процента от населението. Докато в бедния североизточен град Белем те са над половината – 54%.

Голяма част от фавеладос са лишени от вода, канализация и медицинска помощ. Изненадващо е, че на много места има ток. Той обаче се получава чрез нелегални кабели, които дори полицията не смее да премахне, тъй като това неминуемо ще доведе до стълкновения. За сметка на това заради тези технически „нововъведения“ непрекъснато възникват къси съединения и пожари. В резултат нерядко паянтовите постройки изгарят и хората остават без покрив над главите си.

Във фавелите законите на практика не действат. Ако се появява полицията, задължително идва поне с бронирани машини.

Животът в тези бидонвили се контролира от престъпници и наркотрафиканти. Много от местните жители поемат по този път още като деца, тъй като са от бедни и необразовани семейства. Родителите им не виждат шанс и дори не полагат усилия да се измъкнат от фавелите, където спокойно си живеят, без да плащат никакви данъци.

Много хора изобщо не са напускали фавелата, в която живеят, и нямат представа как изглежда светът около нея. За това се разказва в знаменития филм „Градът на Бога“, посветен на едноименния квартал на Рио. Там главният герой спи в нормално жилище едва на 16-годишна възраст.

Сред малкото сигурни начини за измъкване от мизерията е футболът. Много от децата по цял ден гонят топката, тъй като не ходят на училище. Ако имат късмет, ги забелязват скаути. След това зависи само от тях дали ще развият таланта си. Фавеладос са били велики бразилски футболисти като Роналдиньо, Ривалдо, Ромарио, Кафу, Адриано и други. Голяма част от живеещите в тези квартали обаче свършват простреляни или заклани, като преди това са вършили същото.

Наркотрафикът във фавелите се регулира най-често с хвърчила по светофарната система. Зелено хвърчило означава, че дрогата е пристигнала. Жълтото призовава за внимание. А ако над фавелата литне червено хвърчило, това означава, че всеки трябва да се спасява, като не забрави да скрие и наркотика.

Има и по-“модерна“ сигнализация – със стрелба. Единичен изстрел, например, известява за пристигането на пратката, а автоматичната стрелба – за приближаваща полиция.

Същевременно обаче с течение на годините много фавели са облагородени. Най-голямата доскоро от тях – „Росиня“, дори получи статута на предградие. Там има училища, болници, социални услуги, молове – всичко необходимо за едно нормално съществуване.

„Росиня“ вече е втората по-големина фавела в Бразилия, сочат данни от 2023 г. Първото място вече държи „Сол Насенте“ („Изгряващото слънце“) край федералната столица Бразилия.

Друга знаменита фавела в Рио е „Сидаде де Деус“ („Градът на Бога“). На нея е посветен едноименният филм от 2002 г., влязъл в списъка със стоте най-велики кинотворби на сп. „Тайм“.

„Видигал“ се слави с най-красивия изглед към океана от хълма Дойс Ирмаос (Двама братя). От нея се вижда като на длан прекрасният плаж Ипанема.

Днес и строежите са по-сигурни. Докато някога във фавелите са преобладавали постройките от картон и ламарина, днес много от тях са от тухли и/или цимент.

Не спират обаче войните. И едва ли някога ще спрат.

И малко личен опит, без никакво геройство

Моя милост посети фавела в Бразилия. Няма да се правя на герой и веднага ще призная – тя бе от сравнително безопасните. И не бе в Рио де Жанейро, а в Сао Паулу – най-големият град не само в Бразилия, а едновременно в западното и южното полукълбо.

Случи се през 2010 г., когато моя милост посети Бразилия заради президентските избори, спечелени от българската потомка Дилма Русеф.

За разлика от Рио, където фавелите не са свързани, а са пръснати по хълмовете, тези в Сао Паулу образуват нещо като полукръг в покрайнините на мегаполиса и граничат помежду си.

Оказах се във фавелата „Вила Пруденте“ в компанията на френски хуманитарни работници, поддържащи детски градини. Придвижвахме се в индианска нишка по улички, по които едва можеше да мине един човек, а за разминаване и дума не можеше да става. Неизвестно как в дъното ѝ бе паркирана кола. Но предназначението ѝ стана ясно след секунди, когато над нея се подаде пистолет, а след него се изправи маскирана фигура.

Французите реагираха, като дадоха с ръце успокояващ сигнал стрелецът да не се безпокои, че водят „свой човек“, т.е. моята скромна персона. Явно го бяха правили неведнъж. А тях ги познаваха. И пистолетът, и маскираният веднага изчезнаха и повече не се появиха. Както ми обясниха, важното бе, че не снимам и че изобщо не нося фотоапарат. В действителност носех. Направих няколко тайни снимки, но нищо особено. Както виждате, за никакво геройство не може да става и дума.

Мизерията наистина бе ужасяваща. Сетих се веднага за цитираната в началото книга „Нощна стража“, когато минавах покрай къщите, някои от които дори нямаха врати. Така видях с очите си една стая, която служи хем за спалня, хем за кухня, хем за кабинет, хем за тоалетна. За това подсказваше тоалетната чиния, която дори не бе в ъгъла.

Но имаше и светъл лъч. Едно семейство обикаляше и се сбогуваше със съседите си, тъй като му предстоеше да напусне фавелата. Бащата си бе намерил работа в един от автомобилните заводи в Сао Паулу. А оттам осигуряваха жилище за семейството му.

Огромна помощ на фавеладос в Сао Паулу оказва бившият футболист Раи – брат на покойната легенда Сократес. Самият той е от заможно семейство, но не е останал безразличен към страданията на бедните си съграждани. Освен че помага финансово, той организира и футболна школа за деца от бедняшките квартали. Раи не достигна футболната слава на своя брат. Но много деца са излезли от мизерията и са обикнали футбола заради него.

----------

* Издателство „Интерпринт“, 1992 г Превод от английски Димана Стоянова Илиева