Още като президент Румен Радев често беше оприличаван на Бойко Борисов –  реакции, модели на поведение, ниво на егоцентризъм дори. Но тъй като тогава днешният премиер беше в постоянния образ на героя - опонент на властта на ГЕРБ, съдник на крилете на справедливостта, говорител на народното недоволство, това правеше по-малко впечатление.

Следвайки лидера си, макар и още съвсем млада в управлението – на един месец, „Прогресивна България“ също вече навява с подхода си твърде силни асоциация с ГЕРБ. Разликата е, че сега формацията на Радев разполага с доста повече видима власт, гарантирана от пълното парламентарно мнозинство.

Радевоцентрично управление

Подобно на ГЕРБ и „Прогресивна България“ ще се формира и налага като партия, докато управлява. Приликата между ранната ГЕРБ и ПБ е и в начина, по който дойдоха на власт - с по една личност локомотив. Тогава Борисов, сега Радев. Политическото формирование ПБ и внушителната му победа станаха възможни заради доскорошния президент и парадоксално мажоритарния вот на парламентарни избори, който той повлече. Така и управлението се оформя, съвсем не в добрия смисъл, Радевоцентрично. Той е последната инстанция, онзи, който е на пиедестал, онзи, който само свежда решенията си. Премиерът, който продължава да играе президент.

Радев с ПБ дойде на вълната на огромното очакване, най-общо под знака на желанието за връщане на тежко загубената справедливост – в правораздаването, на всички нива в обществото, за спирането на скока на цените (явно за това и първият опит за "регулация" на управляващите беше с въвеждането на имиджовото неикономическо понятие „справедлива цена“), за решителни и смели действия срещу олигархията и т.н.

Засега обаче вместо всичко това има заплахи в стил „всички ще умрем“ заради завареното финансово състояние на страната, а бюджетният дефицит всяка следваща седмица набъбва главоломно (по Гълъб Донев последно до 7,4 на сто, макар че според Брюксел е 4,1 на сто). И въпреки голямото вайкане все така липсват решителни действия и мерки как ще се бори този дефицит. Все още се правят "анализи". Залагат се стандартни плашила, за да блесне след това новата власт. Пипа се страхливо, с меки ръкавици, предъвкват се стари формули (сайт за цените, намерения за коригирането им – "Нинова, здравей"), Няма формулиране на управленска философия, няма дори и споменаване на намерение за реформи. 

Към момента се оформят няколко наблюдения за управленския стил на новата власт:

  • Липсата на смелост в предприемането на непопулярни, но необходими мерки
  • Опитите да се тръгне от най-лесното и от най-уязвимите
  • Признаците на ранно самозабравяне и демонстрации на високомерие
  • Пускането на уловки, за да се тества общественото мнение
  • Връщане към модела – едно се говори сутрин, друго го опровергава вечер
  • Двойнственост във външната политика, с уклон към САЩ
  • Кадрите решават, важното е да са наши и верни

Признаци на самозабравянето

Сред тях особено сериозно е желанието да се ограничи опозицията в парламента с промените в правилника на НС, като се свежда до минимум отчетността на премиер и министри пред НС. Това става под мотото, че парламентът не е говорилня (всъщност точно това е, ако изхождаме от етимологията на името) и с някакъв съмнителен популистки уклон да се отговори на тежко негативното отношение на българите към институцията, наслагвано през годините, но особено натрупало се след серията с крайните просташки изпълнения, долнопробния език от трибуната, спречкванията, стигащи до бой и т. н. Така от едната крайност сякаш се отива в другата. Малка подробност е обаче, че в желанието си за изчистване на имиджа на НС мнозинството все не може да стигне и да доведе докрай замразяването на депутатските заплати. Иска, но няма желание…все нещо пречи.

Другият признак на самозабравянето са зачестилите реплики от различни видни представители на управляващата партия.

Соченият за идеолог на Радевата власт Иво Христов обяви партиите от т. нар. либерална десница за партии с „отпаднала необходимост“. Слави Василев, дългогодишен апологет на сегашния премиер, се записа с чудната констатация: "Останалите влизат в парламента с наведена глава, толкова е голяма тежестта ни, защото има един огромен корпус със сила, авторитет, професионализъм, политическа тежест, който доминира" (Засега този огромен корпус не е блеснал, но оставаме в очакване).

Най-скандална обаче, отвъд високомерието, явно наследственото сред потомци на някогашната червена буржоазия и сегашни изявени представители на ПБ, се оказа репликата на Константин Проданов за COVID-добавката към пенсиите. Предложението беше тя да отпадне за новите пенсионери и да не се индексира за старите пенсии.

"Нека все пак сме наясно, че има 2,2 млн. пенсионери. И не всичките 2,2 млн. ще умрат от глад заради тези 2 евро на месец", обоснова се Проданов, а изказването му беше оприличено от някои на безобразните думи на Тошко Йорданов за младите лекари.

То е интересно и показателно по две причини.

Първо, защото онагледи първите стъпки на новата власт в подхода – не смеем да направим нещо смело и решително.

И второ, защото след това бързо беше опровергано, като се намеси лично Радев, за да обяви, че старите пенсии няма да се пипат.

Което пак навя силно на спомени за подхода на ГЕРБ - реактивен, не и реформаторски.

"Смелите" стъпки

Какви мерки измисли ПБ засега за ограничаване на бюджетните разходи на фона иначе почти катастрофалния дефицит, според финансовия министър Гълъб Донев.

COVID-добавката

Намаляването с 1 евро от субсидията на партиите

По този повод Асен Василев от ПП коментира, че "Прогресивна България" е започнала да демонтира олигархията, като първо е взела по едно евро от субсидията на всяка партия и след това по 2 евро от всеки пенсионер.  А Деница Сачева (ГЕРБ) изчисли, че премахването на COVID-добавките би спестило на бюджета 2,9 млн. евро, което са шест плащания по договора с "Боташ".

Имаше и още един опит или поне проба за „смела" стъпка – Владимир Николов, зам.-шеф на ПГ на ПБ се появи в бТВ, за да говори, че трябва да се върви към орязване на майчинството. Последва порой от възмущение от всички страни и напомняне, че България е в тежка демографска криза, любима тема иначе и на самия Радев.

Малко дежавю: сутрин едно, вечер друго. Но Радев не се "цапа"

Идваме и до втория момент – как се отреагира на подобни ситуации. И тук се получава пак едно дежавю. По добре отработения от Борисов и ГЕРБ модел.

Сутринта казваш едно, следобед го опровергаваш. Пускаш в пространството различни говорители да хвърлят разни идеи и тестваш общественото мнение как ще реагира. После казваш, че нямаш нищо общо, някой е бил неправилно разбран, никога нищо подобно не е било обсъждано, това е самоинициатива на даден депутат.

На Борисов – и като премиер, и като само лидер на партия, не му трепваше окото в един ден по няколко пъти да променя позицията в зависимост от реакциите в публичното пространство, натиска от задкулисни фактори или набиване на канчето от извън България. Това обаче не оставаше незабелязано, трупаше се на сметката му, въпреки неговите периодични уверения, че говори винаги истината и че се смята за морален човек. Борисов често беше определян като реактивен политик, гъвкав, даже твърде, готов на всякакви компромиси, но никога не задаващ посоки, точното обратното на визионер, на политик, който прави необходимото, дори и да е свръхнепопулярно.

Радев се е поучил и действа засега по-хитро. Той говори само като крайното решение, макар че на практика маниерът на лутането и напипването, страхливостта и желанието да се харесваш е същото като при предишните властници. Но той „не се цапа“. Само се появява от въображаемия си трон, за да оповести, че никой никога не е говорил за намаляване на майчинството и че няма да има промяна за добавките при досегашните пенсионери. Толкова. В публиката остава образът на „справедливия цар“.

Коя е новата любима дума на премиера президент

Напоследък най-любимата дума на Радев е волунтаризъм, става и ляга с тоя пусти волунтаризъм. Какво точно има предвид премиерът или писачът на изказванията му – не е съвсем ясно, но със сигурност трябва да е нещо лошо, отвратително и опасно.

„Тежкото наследство... [включващо] безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и разбойнически грабеж“, казва Радев на 29 май в коментар по повод очакваната процедура по свръхдефицит, която започва ЕК.

 Вероятно се има предвид, че решенията на предишните управляващи се вземани произволно, според някакви неясни обстоятелства. Вероятно. Остава интересна обаче тази нова поява в речника на Радев с лек или не толкова лек полъх на нафталин. От речника му същевременно изчезна говоренето за смяна на модела, борбата срещу олигархията, промяната на олигархичния модел „Борисов-Пеевски“.

Това се случва на фона на пълното опозиционно спотайване и снишаване откъм ГЕРБ и особено откъм ДПС. Хората на Пеевски и гък не казват, а са заети да предлагат значими неща като пълната забрана на електрическите тротинетки. „Защото сме опозиция“, явно.

Четете утре във втората част - защо кадрите решават всичко, двойнствеността на външната политика и кой е най-сериозният пиар ресурс на управението засега