Индустриален парк „София–Божурище" е стратегически инфраструктурен обект с 44 български и чуждестранни инвеститори, привлечени инвестиции за над 610 млн. лева и приблизително 4000 работни места. Това е един от най-големите и значими индустриални паркове в страната, управляван от „Национална компания индустриални зони" ЕАД (НКИЗ) - дружество със 100% държавно участие под опеката на Министерството на икономиката и индустрията (МИИ). Именно тук, в сърцето на българската индустриална политика, документите разкриват верига от системни нарушения, довели до блокиране на критична инфраструктура, застрашаване на човешкия живот и здраве, милиони финансови щети за бюджета. И пълно институционално бездействие.

Към август 2024 г. в Индустриален парк „София–Божурище" са изпълнени около 90–94% от строително-монтажните работи по Договор № Д-35 от 26.04.2023 г.  със строителната фирма ДЗЗД "Индустриални зони 2020". Договорът предвижда изграждане на няколко улици, част от улици, две кръгови кръстовища и съответните съоръжения. Всички изпълнени строително монтажни работи са приети без забележки с подписването на съответните актове.

На 2 август 2024 г. строителството е спряно с Акт Образец 10, по искане на самия възложител - НКИЗ ЕАД. Дружеството заявява намерение за изменение на проекта по реда на чл. 154 от ЗУТ. Актът удостоверява категорично: всички изпълнени работи са в съответствие с одобрения инвестиционен проект, няма констатирани отклонения, възложителят потвърждава и приема състоянието им без забележки. От този момент нататък обаче, вместо да работи активно за завършването на този стратегически обект, изпълнителният директор на НКИЗ Ангел Венциславов Танев стартира целенасочена кампания по неговото блокиране - кампания, която към сегашния момент е довела до парализиране на цялата инфраструктура на парка.

И тук идва пълният парадокс: възложителят и строителният надзор са признали и приели всичко като качество и количество без забележки, но възложителят отказва да ги разплати.

Вече осемнадесет месеца след спирането на строежа Ангел Танев и ръководството на НКИЗ ЕАД демонстрират пълно административно бездействие: не са внесени необходимите документи в Община Божурище за одобрение на преработката на проекта, не са предприети конкретни действия за възобновяване и финализиране на строителството, а изпълнителят е поставен в обективна невъзможност да довърши обекта и да го предаде с Акт 15. Парадоксът е поразителен: възложителят и строителният надзор в ролята му на инвеститорски контрол заедно са признали и приели всички изпълнени към 02.08.2024 г. строително-монтажни дейности като качество и количество без забележки, но възложителят отказва да ги плати. Той сам е поискал изменение на проекта, но осемнадесет месеца не предприема действия за неговото одобрение. На 11.11.2025 г. са сключени и осем нови договора за проектиране, които дублират вече възложена и изпълнена работа. Община Божурище, с кмет Георги Димов, е констатирала съществени пропуски и несъответствия и е отказала одобрение поради липса на прехвърлени авторски права от първоначалния проектант. Това означава, че държавните средства, заплатени за тези нови проекти, са практически загубени. По този начин инфраструктурата на целия индустриален парк остава блокирана в състояние на „постоянна" строителна площадка - ситуация, която нанася преки вреди не само на строителя, но и на всички 44-ма частни инвеститори в парка.

Незаконна експлоатация и заплаха за живота

Блокирането на инфраструктурата обаче е само началото на проблемите. Далеч по-тревожно е обстоятелството, че въпреки спрения строеж и липсата на Разрешение за ползване (Акт 16), ръководството на НКИЗ ЕАД начело с Ангел Танев фактически експлоатира обекта, създавайки непосредствена и реална заплаха за безопасността и здравето на всички хора, фирми и моторни превозни средства, които ежедневно работят и преминават през Индустриален парк „София–Божурище". Конкретно: Ангел Танев е разпоредил демонтаж и премахване на законната, одобрена и надлежно съгласувана с „Пътна полиция" Временна организация по безопасност на движението. На нейно място е въведена незаконна такава, с която интензивният тежкотоварен трафик директно е насочен върху уличните платна на спрения строеж. Поставените пътни знаци и съоръжения са напълно незаконни - не почиват на валидни строителни книжа и въвеждат в заблуждение водачите. Нито полицията, нито Община Божурище са одобрили изменението на организацията по безопасност на движението - проектът за преработка е върнат с указания за отстраняване на нередовности, които не могат да бъдат отстранени поради отказ на проектанта инж. Недялко Иванов да прехвърли авторските си права. Въпреки това незаконните знаци и съоръжения остават на място и до днес.

Допуснато е и фактическо присъединяване на частни имоти към водопроводната и канализационна мрежи без задължителните хидравлични изпитвания за водоплътност, 72-часови проби и дезинфекция на питейната вода. Ежедневно и незаконно се експлоатира неизпитаното улично осветление. На обекта са забелязани и лица с машини, извършващи заварки и интервенции по газоразпределителното трасе - дейности по газова инфраструктура на неприет обект, без строителен надзор и без координатор по безопасност, което създава критичен риск от промишлена авария и човешки жертви. Всички тези действия представляват пряко нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, който категорично забранява ползването на строежи без тяхното надлежно въвеждане в експлоатация. Хиляди граждани - работници, шофьори на тежкотоварни камиони, служители на 44 фирми - ежедневно преминават през парка в условия на незаконна организация на движението и неизпитани инженерни мрежи, без да подозират реалните рискове за живота и здравето си.

„Целенасочен саботаж"

Вместо да предприеме необходимите действия за въвеждане на проекта в експлоатация - внасяне на документите в Община Божурище, одобряване на преработката, възобновяване на строителството и получаване на Разрешение за ползване (Акт 16) - Ангел Танев осемнадесет месеца не върши нищо. Бездействието е толкова системно и последователно, че документите го квалифицират като „целенасочен саботаж" на стратегически инфраструктурен обект. Действията на изпълнителния директор могат да бъдат квалифицирани като безстопанственост и сключване на неизгодни сделки, се твърди в сигнал до Софийска градска прокуратура. По случая вече са образувани граждански и наказателни производства.

Самоуправство и унищожаване на инфраструктурата

Особено впечатляващо в случая е, че в Акт 10 изрично е записана отговорността на строителя да опазва стрителната площадка, да осигурява ограждане, обезопасяане, охрана и Временна организация по безопасност на движението. Това явно не интересува директор Ангел Танев – той самоуправствено разрушава изградената инфраструктура, като позволява нейното незаконно експлоатиране. И не само пренебрегва тази отговорност, но и активно я нарушава: премахва законната временна организация на движението и я заменя с незаконна, насочва тежкотоварен трафик върху спрения строеж и допуска незаконно строителство от трети лица, които разрушават изградени шахти, бордюри, тротоарни настилки и асфалтови покрития. На 26 февруари 2026 г. въздушно заснемане с дрон документира в реално време асфалтополагащи машини, тежкотоварни камиони-самосвали и спомагателна техника на фирма ДЛВ, активно полагащи нова асфалтова настилка директно в обхвата на спрения строителен обект и в охранителната зона на железопътен релсов път. Дейностите се извършват без подписан Акт 11 за възобновяване, без разрешения за строеж, без строителен надзор и без проведена тръжна процедура. Строителят е квалифицирал действията като самоуправство и е сезирал Софийска районна прокуратура. На множество запитвания относно възложителя, основанието и финансирането на строителните дейности, извършвани от фирма ДЛВ, Ангел Танев и ръководството на НКИЗ ЕАД отказват предоставяне на информация - в пряко нарушение на Закона за достъп до обществена информация.

Въздушно заснемане с дрон - 26.02.2026 г.

Финансовите щети за държавата

Финансови щети към март 2026 г.

12 177 516 лв. неразплатени строително-монтажни работи (без ДДС)

1 200 000+ лв. натрупани лихви за забава

300 000+ лв. съдебни такси и разноски по търговско дело № 346/2025 г.

Загубени средства за дублиращи проекти, отказани от Община Божурище

Над 13,5 млн. лв. са общите финансови щети за държавата - и продължават да нарастват ежедневно

Заведените дела и подадените сигнали срещу НКИЗ ЕАД разкриват мащаба на материалните щети. Към март 2026 г. общата стойност на изпълнените, но неразплатени строително-монтажни работи надхвърля 12 177 516 лева без ДДС. Натрупаните лихви за забава са над 1 200 000 лева. Реално заплатените съдебни такси и разноски по търговско дело № 346/2025 г. в Софийски градски съд надхвърлят 300 000 лева. Заплатените държавни средства за дублиращите нови проекти за проектиране, които Община Божурище е отказала да одобри, са практически загубени. Общите финансови щети за държавата вече надхвърлят 13,5 млн. лева и продължават да нарастват ежедневно с начисляването на нови лихви и разноски. Същевременно, докато съдебните производства се развиват, никой не понася отговорност за физическото състояние на вече изградената инфраструктура, която системно се разрушава от незаконна експлоатация и нерегламентирано строителство - инфраструктура, която възложителят сам е приел без забележки. Парадоксът е категоричен: държавата дължи милиони за изградената инфраструктура, но същата тази инфраструктура се унищожава от действията на самия директор на държавното дружество, без каквито и да е последици.

Институционално мълчание

За цялата тази ситуация компетентните контролни органи - Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Софийска област - демонстрират трайно и системно бездействие. Въпреки множеството подадени сигнали за незаконно строителство, незаконна експлоатация и застрашаване на безопасността, РДНСК Софийска област, ръководена от инж. Анатоли Младенов, не е предприела ефективни мерки. В разговор с Клуб Z той каза, че се е запознал с „проблемите“ преди 2-3 месеца. Въпреки сигналите за незаконни строително-монтажни работи, незаконна експлоатация на инфраструктурата, разрушени тротоари и бордюри, неизвършени проби за въвеждане в експлоатация, повредени ревизионни шахти, извършване на незаконни строителни дейности в охранителната зона на железопътен релсов път... Всичко това продължава и до днес. А институциите - ДНСК, ръководена от инж. Лиляна Петрова, и РДНСК Софийска област, ръководена от инж. Анатоли Младенов – мълчат. Показателно е, че самият инж. Младенов не отрича получаването на сигналите, но въпреки това ръководената от него дирекция не е предприела мерки за преустановяване на нарушенията.

Политическите назначения и партийните квоти

Цялата верига от нарушения и бездействия придобива особена тежест, когато бъде разгледана през призмата на политическите назначения и партийните квоти. Ангел Танев е назначен на поста изпълнителен директор на НКИЗ в края на февруари 2025 г. „временно" (до провеждане на конкурс по Закона за публичните предприятия), без предходното ръководство да е освободено с публично обявени мотиви. Формално покрива минималните изисквания - магистър по „Право" от СУ и „Икономика" от СА „Д. А. Ценов", но няма публично известен специфичен опит в привличане на чуждестранни инвестиции, управление на индустриални паркове или международни преговори. Не е представял бизнес план или концепция за развитието на НКИЗ. Назначен е от Невена Лазарова - заместник-министър в МИИ от февруари 2025 г. Лазарова е юрист по образование, с опит като заместник-директор на Столичното предприятие за третиране на отпадъци и ръководител на отдел в „Българския спортен тотализатор" - професионален профил без видими допирни точки с индустриалния растеж, привличането на инвестиции или управлението на мащабни индустриални активи. Тя носи пряка институционална отговорност за контрола на НКИЗ и за надзора над действията на назначеното от нея ръководство.

Лицата, които трябва да контролират, са назначени от същата политическа сила, която контролира и управляваното дружество. Ефективен и безпристрастен надзор е практически невъзможен.

Ключов елемент е и фигурата на инж. Лиляна Петрова - ръководител на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и пряк йерархичен началник на РДНСК Софийска област. Под нейно пряко ръководство инж. Анатоли Младенов, началник на РДНСК Софийска област, също демонстрира системна пасивност - въпреки че не отрича за получените сигнали, неговата дирекция не е предприела ефективни действия срещу незаконното строителство и експлоатация в индустриалния парк. Инж. Лиляна Петрова е назначена на поста в края на 2021 г. от тогавашния вицепремиер и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов - от квотата на партия ИТН. Назначението е извършено без провеждане на конкурс, с директна заповед на министъра. Гроздан Караджов е ключовото свързващо звено в политическата верига, която обвързва партия ИТН с контролните органи в строителния сектор. Документите разкриват ясен системен механизъм: ИТН получава мандат за управление на икономическото министерство чрез коалиционно споразумение; в МИИ се назначават лоялни фигури (Невена Лазарова), чиято роля е да прокарват кадрови решения; МИИ, като принципал, използва „временни" назначения без конкурс, за да постави начело на НКИЗ лице (Ангел Танев), на което има управленско доверие; а чрез МРРБ и вицепремиера Караджов, ИТН назначава и ръководителя на ДНСК (инж. Лиляна Петрова), което неутрализира ефективния строителен контрол над обектите на НКИЗ. Резултатът е затворен кръг: лицата, които трябва да контролират, са назначени от същата политическа сила, която контролира и управляваното дружество. При тази конфигурация ефективен и безпристрастен надзор е практически невъзможен.

По случая са сезирани Софийска градска прокуратура, Софийска районна прокуратура, ДНСК и РДНСК Софийска област с многократни сигнали, министър-председателят, министърът на икономиката, министърът на правосъдието, министърът на МРРБ, министърът на иновациите и растежа, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и ДП „Национална компания железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Докато институциите мълчат, един от най-големите индустриални паркове в страната остава в състояние на правен и управленски застой - с нарастващи щети за бюджета, с унищожавана инфраструктура, с реален риск за живота на хората и с подкопано доверие на 44 български и чуждестранни инвеститори. Въпросът е: ще бъдат ли потърсени реални отговорности, или политическата протекция ще се окаже по-силна от закона?

-------

Документални източници:

Сигнал на ГИ КАМП ООД до ДНСК, РДНСК и МИИ, Изх. № ГИК - 26.02.2026 г.; Сигнал на ДЗЗД „Индустриални зони 2020" до Министър-председателя и институциите, Изх. № ИЗ-СМР-3#75/04.03.2026 г.; Акт Образец 10 от 02.08.2024 г. по Наредба № 3, Приложение № 10; Сигнал до Софийска градска прокуратура, вх. № 15011/2025 г.; Сигнал до Софийска районна прокуратура, вх. № 10622/2026 г.; Протокол от оглед на обекта от 12.09.2025 г.; Снимков материал от въздушно заснемане с БВС от 26.02.2026 г.