Две жалби срещу приемането на еврото в България са подадени в Съда на Европейския съюз (СЕС) и до този момент по нито една от тях не е взето решение нито за допустимостта, нито за основателността им.

Това отговориха от Съда на запитване на Клуб Z.

Миналата седмица бившият вицепремиер Румен Гечев се похвали във фейсбук, че жалбата му е приета за допустима.

Тя е регистрирана като Т-653/25, „Страни членки и други срещу Съвета“. Подадена е в действителност от няколко души на 15 септември и е анонимизирана. Това означава, че от публичния достъп до съдебния документ са премахнати лични данни с цел защита на личната неприкосновеност съгласно закона. Според Румен Гечев тази жалба е подадена от адвокатите Румяна Ченалова и Станимир Минков.

Другата жалба е регистрирана като Т-654/25 „Стоянов срещу Съвета“. Подадена е на 16 септември. Според Румен Гечев става дума за българския евродепутат Станислав Стоянов от „Възраждане“ и крайно дясната група „Европа на суверенните нации“ (ЕСН).

„Делата вече следват обичайните процедурни стъпки. (уведомяване на замесените страни за жалбата, разпределяне на делото към съответната колегия и др.). И по двете дела ще бъде публикувано съобщение в Официалния вестник на ЕС преди края на тази година“, отговарят на запитването ни от Съда.

Същевременно проверка на Клуб Z показа, че през тази година в Европейския парламент са внесени две петиции срещу присъединяването на България към еврозоната.

Едната е внесена на 4 юни от човек, посочен с инициалите Е.К., с българско гражданство. Заведена е под номер 0933/2025 и е във връзка с отказа на България да проведе референдум за приемане на еврото. Обявена е за недопустима от парламентарната Комисия по петиции на 17 юли. Мотивът е, че „въпросите очевидно не попадат в сферите на дейност на Съюза“.

Другата петиция е под номер 0857/2025 и е внесена на 30 май от адвокат Румяна Ченалова от името на сдружение „Дойран 2025“. Подписана е от още 1556 души. Тя е по повод това дали България изпълнява икономическите условия, необходими за присъединяване към икономическия и паричен съюз.

В резюмето пише, че според вносителката българските органи не са изпълнили ключови ангажименти, поети при присъединяването към валутния механизъм ERM II, включително реформи в области като съдебната власт, усилията за борба с корупцията и публичните финанси. Ченалова твърди, че в тези сектори остават сериозни проблеми, включително предполагаема корупция и злоупотреба с обществени средства. Освен това тя изразява съмнения за надеждността на подадените от българските институции официални данни за инфлацията и бюджета, като намеква, че стойностите може да са били манипулирани, за да бъдат изпълнени критериите за влизане в еврозоната. Изразена е и загриженост за липсата на прозрачност за начина на събиране на тези данни.

Румяна Ченалова критикува липсата на референдум за еврото, като твърди, че то е било блокирано без основание. Тя призовава Европейския парламент да поиска по-задълбочена проверка от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) на готовността на България за еврозоната и да отложи отмяната на дерогацията за България, докато не бъдат преодолени всички опасения.

Тази петиция е приключена с решение на евродепутатите, взето на 17 октомври, отговориха от Европейския парламент на запитване на Клуб Z. Подателката е уведомена за решението на 12 ноември с писмо. Тя е била запознат и с всички предприети от европейските институции стъпки за присъединяването на България към еврозоната.

Страната ни трябва да въведе еврото на 1 януари 2026 г. Окончателното решение бе взето с пълно единодушие от страните членки (Съвета) на ЕС на 8 юли.