В българския публичен дебат периодично се появява твърдението, че едно бъдещо служебно правителство би могло да „отложи“ или „спре“ въвеждането на еврото. Европейското право обаче е пределно ясно: веднъж поети, ангажиментите към еврозоната са необратими. А България ги е поела още с присъединяването си към ЕС през 2007 г.

Може ли България да поиска излизане или отлагане на еврото?

Не. Европейското право не допуска такава възможност.

Процедурата за приемане на еврото е описана в чл. 140(2) Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), който определя, че Съветът на ЕС — по предложение на Комисията и след доклад на ЕЦБ — приема решение, че държавата изпълнява критериите:

След това решение Съветът приема и регламент, който определя датата на въвеждане на еврото и неотменимо фиксира обменния курс. Пример: Решението за България от 8 юли 2025 г. 

Необратимост

Европейското право съдържа процедура за приемане на еврото, но не съдържа процедура за отказ или отлагане. Това е потвърдено в официалното резюме на ЕС за приемането на еротво. В него ясно е посочено, че:

  • чл. 140 ДФЕС определя единствената процедура за приемане на еврото,
  • регламентите 974/98 и 1103/97 установяват правната рамка за въвеждането му,
  • липсва каквато и да е процедура за отказ или връщане назад.

Когато правото предвижда процедура за действие, но не предвижда процедура за обратното действие, обратното действие е невъзможно. Това е стандартен принцип в правото на ЕС и е прилаган многократно, включително по време на гръцката дългова криза, когато Комисията и ЕЦБ заявиха, че „Grexit“ е юридически невъзможен без напускане на ЕС.

Част ли е България от Икономическия и паричен съюз още от 2007 г.?

Да — и това е ключов момент.

България е част от Икономическия и паричен съюз (ИПС) от деня на присъединяването си към ЕС.

Това следва от чл. 3(4) Договора на Европейския съюз (ДЕС), който определя, че ЕС установява Икономически и паричен съюз с еврото като валута.

Всички държави членки, освен Дания, са задължени да въведат еврото. Дания има специална дерогация по Протокол № 16 към ДЕС: 

България няма такава дерогация.

В детайли: България и Дания имат напълно различни дерогации спрямо еврото – и това е ключът към целия дебат. Дания разполага с постоянно, договорено изключение, записано в Протокол №16 към европейските договори, което ѝ позволява завинаги да остане извън еврозоната, без да нарушава правото на ЕС. България обаче е в противоположната категория: тя има временна, задължителна дерогация по чл. 139 от ДФЕС – статут, който автоматично се прилага за всички държави, които още не са въвели еврото. Тази дерогация не е право на отказ, а обратното: тя е правно задължение да се въведе еврото веднага щом бъдат изпълнени критериите и Съветът на ЕС приеме решение по чл. 140(2).

Затова България не може да избере дали да въведе еврото, нито може да поиска „замразяване“ или „отказ“ след решението на Съвета – европейското право просто не предвижда такава процедура. Датската дерогация е политическо изключение, договорено предварително и завинаги; българската е част от общия механизъм на Икономическия и паричен съюз, който всички държави (без Дания) са длъжни да завършат с членство в еврозоната.

Разликата между ИПС и еврозоната

ИПС = всички държави членки + общи икономически правила + задължение за въвеждане на еврото,когато са изпълнени номиналните критерии и са взети съответните политически решения.

Еврозона = държавите, които вече използват еврото.

България е в ИПС от 2007 г. България влиза в еврозоната на датата, определена от Съвета — 1 януари 2026 г.

Има ли процедура за излизане от еврозоната, без да се напуска ЕС?

Не. Такава процедура не съществува.

Нито ДЕС, нито Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) съдържат механизъм за излизане от еврозоната.

Единствената процедура за напускане на ЕС е чл. 50 ДЕС. Обединеното кралство напусна ЕС по него. 

Следователно:

Държава, която вече е въвела еврото, може да го изостави само ако напусне ЕС.

Това беше потвърдено и по време на гръцката криза — официалната позиция на Комисията беше, че „Grexit“ е юридически невъзможен без напускане на ЕС.

Митът за „служебно правителство, което ще спре еврото“ е правно несъстоятелен

България не може да отложи или да се откаже от еврото след решението на Съвета по чл. 140(2).

България е част от ИПС от 2007 г. и е задължена да въведе еврото.

Членството ни в Еврозоната започва автоматично на датата, определена от Съвета.

Няма процедура за излизане от еврозоната — само напускане на ЕС по чл. 50 от ДЕС.

Изводът е: Въвеждането на еврото в България не може да бъде спряно от нито от служебно, нито от редовно правителство. Единственият начин България да няма евро е да напусне ЕС.