- Кога започнаха проблемите с банката?

- След финансовата криза и изтеглянето на редица чуждестранни инвеститори от България решихме, че можем да проведем сериозна експанзия за закупуване на активи в страната. Насочихме се към ключови компании в телекомуникациите и отбраната, защото за тяхното придобиване се иска сериозен политически гръб, който ние имахме. Използвахме компании със специално инвестиционно предназначение (SPV), за да ограничим отговорността на собствените ни фирми и нашата лична финансова отговорност при операциите и евентуален провал. Също така, с офшорната регистрация на тези компании се избягват ограниченията средства на банката да се отпускат на нейните собственици: всъщност, макар че ги управляваме, реално никой не може да докаже наше участие в тях, ако изключим мащабна операция на наши и чужди служби. Но ние имахме ресурси да предотвратим такава, а както виждате тя и сега не се случва. (Усмихва се).

- Но какъв е проблемът тогава – всичко изглежда изпипано?

- Проблемът дойде от прекомерната експанзия. В един момент – към края на 2013 г. - компаниите, които закупихме, изпаднаха в остра нужда от кеш, а депозитите в банката не можеха да нарастват с нужното темпо. Те така или иначе се бяха увеличили повече от два пъти в рамките на няколко години – добре, че надзорът постъпи човешки и си затвори очите! Трябваше да избираме – или да разпродаваме на пожар, или да търсим финансова подкрепа чрез държавни проекти, обслужване на големи начинания като „Южен Поток“, например. Идеята ни беше да получим временна подкрепа, докато икономиката се „завърти“ и придобитите компании генерират достатъчно ресурс, за да си покриват сами задълженията. Кейнсианство в частния сектор един вид.

- Но как държавата би могла да помогне?

- О, това не е проблем и се е случвало многократно – като насочи свеж поток от държавни влогове и средства поне временно към нас, за да се избягват ликвидни кризи. Вижте, достатъчно е да мога да кажа с увереност на партньорите, че държавата здраво стои зад мен и няма да допусне криза в моята банка – ако това те го знаят, други частни банки лесно ще ми дадат кредит, за да се рефинансирам. В крайна сметка защо да не спечелят от малка разлика в лихвата.

- И държавата в лицето на правителство отказа да играе повече тази роля, така ли?

- Не се разбрахме за условията – аз всичко това съм го описал и информацията е в сейфовете на нотариуси. Видя ни се, че искат прекалено много.

- Колко много?

- Много много.

- А все пак?

- Вижте, и в най-честното интервю не всичко може да бъде споделено. 

- Какъв беше следващият Ви ход?

- Направихме преценка на ресурса, с който разполагаме – медии, влияние в съдебната власт и особено прокуратурата, наближаващите избори и слабостта на управляващите. Решихме да заложим на друго управление, а протестите срещу цената на тока ни дадоха възможност да ускорим нещата максимално. С малки инвестиции в медии и популистки телевизионни формати, както и с помощта на приятели от националистките партии успяхме не само да ускорим изборите, но и да създадем среда за ново правителство.

- Костинброд ли имате предвид?

- Не, аргументът ми е по-общ. Ние действахме системно чрез медиите, които сринаха предходните управляващи със земята. Костинброд беше малка импровизация на хората от екипа, която, честно казано, нямаше и кой знае какъв ефект. Но поне даде ясно да се разбере, къде стои прокуратурата при новото разместване.

- Вярно ли е, че Вие сте редили следващия кабинет, формиран след изборите?

- Много митове се разказват за мен – а аз не бях всемогъщ, въпреки добрата статия в списание „Форбс“ за моето влияние. Но истината е, че в една сложна коалиция, която на всичкото отгоре трябваше да разчита на налудничави коалиционни партньори, трябваше да сме сигурни, че ключовите министри ще са благосклонни към банката и ще продължат да стоят зад нея. Две неща не биваха да се случват – да се разберат реалните собственици на закупените компании, както и финансовите им затруднения в обслужването на кредитите. Затова, освен министри и прокуратура, трябваше да стъпим сериозно в службите. Това можеше да стане под претекст, че ще се разправим с предходното корумпирано правителство, което хората вече недолюбваха. А нищо не пречеше и наистина да се разправим с него – поне с някои от членовете му за назидание.

- Затова партньорът Ви бе избран за шеф на службите, така ли?

- Да, но това беше грешка, която всички – дори и той – бързо осъзнаха. Проблемът бе, че е амбициозен, а можеше да постигнем още по-добър ефект, ако работехме чрез трето лице. По този повод възникнаха и първите напрежения между нас . В протестите той инкасира много негативи и започна да иска по-сериозна компенсация за тях.

- Протестите какъв ефект оказаха?

- В някакъв смисъл успяхме да ги надживеем, но вдигнаха много цената на политическата подкрепа за банката. Особено след евроизборите стана ясно, че поне едната основна партия ще си замине, ако продължи да се идентифицира с нас – да не говорим да предприема по-явни действия за подкрепа на банката чрез държавни компании. Геополитическият провал на "Южен поток" беше другият голям удар, който показа, че свеж ресурс в достатъчно големи размери не може да се очаква. И тъй като правителството беше делегитимирано от протестите, в тази ситуация новите избори станаха неизбежни. 

- А какво стана с банката?   

- Тук вече беше ясно, че се налагат трудни решения и с партньора ми влязохме в остър конфликт. За да спася банката трябваше да разпродавам и то на загуба активи. С партньора ми не се разбрахме колко и кои. Той дърпаше да продаваме тези, над които аз имах контрол – аз, естествено, обратно. Аз мислих, че все пак заедно ще решим проблема, ще се споразумеем, защото интересите са ни общи. Той, обаче, явно бе решил, че може да върви сам напред.

- Как да върви сам?

- Като запази компаниите си, а фалира банката. Тъй като използвахме SPV-та, до реален собственик никой не може да стигне, без да мобилизира адекватно и прокуратура, и служби, и надзор. Той запази сериозен контрол в тези институции, които така или иначе и сега не вървят да търсят реалните кредитополучатели. В тази ситуация, контрата остава у мен и мен лесно ще ме осъдят – излиза, че едва ли не всички милиарди са отишли при мои фирми. Това е нечестно. Да, около два милиарда евро бяха вкарани в свързани с мен компании, ама останалите? Къде са те?

- Къде са?

- Отговорете си сам.

- Докато се мъча, мислите ли, че има чадър върху партньора Ви?

- (Усмихва се.) Ама Вие сериозно ли? Помислете само как започна ликвидната криза в банката. Под фалшиво обвинение за опит за убийство от страна на партньора ми, прокурори влизат в банката и създават паника. Следва неизбежна невъзможност да се изплащат пари, искане за специален надзор и пр. Т. е. тук има пряка каузална връзка плюс ясен мотив и съзнание за увреждане на интересите на банката поне що се отнася до партньора ми, а дори и донякъде за прокуратурата. И в Тамбукту такива действия сериозно щяха да се разследват като криминален акт. А те разследваха медиите, които писаха по казуса. Това не е ли достойно за първоаприлска шега!

- Да, добре е, че сте си запазил чувството за хумор! Благодаря Ви за интервюто!    

-----

* Интервюто с Цветан Василев е взето виртуално от Даниел Смилов на 01.04.2015 г. Специално за Клуб Z.

Още текстове от същия автор може да намерите ТУК.