Делян Пеевски е една от най-противоречивите фигури в съвременна България, пише днес в материал, посветен на него, швейцарският Neue Zürcher Zeitung. Той е едновременно изключително богат, политически влиятелен и дълбоко непопулярен сред обществото - рядка комбинация, която разкрива структурните проблеми на българската демокрация, посочва вестникът.

Макар формално да не заема изпълнителна власт, според Neue Zürcher Zeitung в България „нищо съществено не се случва без неговото съгласие“. Именно срещу тази неформална, но всеобхватна власт бяха насочени масовите протести през последните седмици, които доведоха до оставката на правителството, обяснява анализът. Гневът на гражданите не е само срещу конкретен човек, а срещу цяла система, която той олицетворява, отбелязва изданието.

Neue Zürcher Zeitung проследява възхода на Пеевски още от началото на 2000-те години. Роден през 1980 г. в София, той започва политическата си кариера необичайно рано.

„На 45 години Делян Пеевски има повече от 20 години политически стаж - факт, който говори много за състоянието на българската демокрация. Роден през 1980 г. в София, още като тийнейджър знаел какво иска да стане. Както баща му е разказвал пред Радио SRF, 15-годишният Делян заявил: „Ще стана милионер.“ Днес никой не знае точно колко е богат, но разследвания сочат, че състоянието му възлиза на стотици милиони долари. Сигурно е едно: Пеевски е сред най-богатите хора в България.“

Как е натрупал това богатство, остава неясно. Широко разпространено е убеждението, че то не произтича от предприемаческа дейност, а от използване на политически позиции, пише вестникът. Според разследващи журналисти, неправителствени организации и експерти, Пеевски е печелил от приватизацията на държавни предприятия и от участие в офшорни компании, които прикриват собственост и приходи. Името му се появява и в „Пандора Пейпърс“. Той отрича всички обвинения.

„Той избра тъмната страна на властта“, казва баща му в материал на SRF. Двамата са прекъснали отношенията си рано, а бащата наблюдавал политическия възход на сина си от разстояние."

"Още на 21 години Пеевски, тогава студент по право без професионален опит, е назначен за държавен секретар в Министерството на транспорта. Няколко години по-късно – все още без диплома – работи като следовател в Софийската прокуратура и става заместник-министър по бедствия и аварии. Тогава е едва на 25. След две години е освободен заради корупционни обвинения, но разследванията са прекратени. Това е първият от дълга поредица подобни случаи."

Назначенията му на високи държавни позиции – често без необходимата професионална подготовка – показват, по думите на NZZ, колко слаби са били институционалните механизми за контрол в страната. Корупционни обвинения многократно са съпътствали името му, но съдебни присъди така и не са последвали.

Особено внимание Neue Zürcher Zeitung отделя на медийното влияние на Пеевски. Чрез мащабна концентрация на вестници, телевизии и разпространителски мрежи той и семейството му дълги години са определяли информационния дневен ред в страната. Това медийно надмощие, пише NZZ, е използвано както за защита на политически съюзници, така и за дискредитиране на опоненти.

„По данни на Съюза на българските издатели през 2018 г. те контролират множество вестници, телевизии, новинарски сайтове, издателство и около 80% от разпространението на печатни издания. Чрез този медиен монопол Пеевски влияе върху общественото мнение и политическите процеси. Паралелно с това през 2009 г. влиза в парламента като депутат от ДПС – партия, представляваща турското малцинство, макар самият той да е етнически българин. В силно фрагментирания парламент ДПС често е „златният пръст“ за съставяне на правителства – роля, която изигра и в наскоро падналия кабинет.

Макар формално да продава медийните си участия през 2021 г., Пеевски продължава да контролира пресата чрез мрежи и посредници. Критиците му биват очерняни, а лоялните – защитавани и възхвалявани“, пише вестникът.

Друг ключов елемент в анализа на Neue Zürcher Zeitung е ролята на съдебната система. Изданието се позовава на американските санкции от 2021 г., в които Пеевски е обвинен, че е използвал подкупи и политическо влияние, за да избегне разследвания и да постави институции под свой контрол. Според цитирани от NZZ политолози, прокуратурата в България често се възприема като инструмент за натиск върху неудобни фигури, докато хора от вътрешния кръг на властта остават недосегаеми.

След включването му в санкционните списъци на САЩ и Великобритания, поведението на Пеевски видимо се променя. Както отбелязва NZZ, той излиза от сянката, започва редовно да присъства в парламента и да се позиционира като убеден поддръжник на ЕС, НАТО и Украйна. Анализаторите, цитирани от изданието, виждат в това не толкова идейна трансформация, колкото опит за възстановяване на международна легитимност.

В заключение Neue Zürcher Zeitung подчертава, че общественото недоволство срещу Пеевски надхвърля личността му. За много българи той е символ на дълбоко вкоренен модел, при който политиката, бизнесът, медиите и правосъдието са тясно преплетени. Дали този модел ще бъде преодолян, зависи не от съдбата на един човек, а от способността на българските институции да наложат върховенство на правото и реална отчетност.