Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

От години националпопулистите в Европа и извън нея повтарят една и съща мантра: „Европа е слаба“. Слаба икономически, слаба военно, слаба демографски, слаба политически. Слаба пред миграцията, слаба пред Китай, слаба пред Русия, слаба пред САЩ. Този разказ звучи убедително само докато не зададеш един прост въпрос: ако Европа е толкова слаба, защо всички се опитват именно да я отслабят? И още по-важно: ако Европа е толкова отблъскваща, защо милиони хора рискуват живота си, за да стигнат именно до нея, а не до Русия или Китай?

Истината е, че Европа не е слаба. Тя е недовършена. И точно това я прави уязвима.

Европейският съюз остава най-големият интегриран пазар в света – около 450 милиона потребители, които заедно формират една от трите глобални икономически сили редом със САЩ и Китай. Ако ЕС беше една държава, щеше да е третата икономика на планетата. Това не е слабост. Това е сила. Слабостта е другаде: в бавните решения, във фрагментираните капиталови пазари, в недостатъчните инвестиции в отбраната и високите технологии, в липсата на обща индустриална стратегия. Но икономическият разказ за „упадъка“ е политически мит. Ако ЕС беше икономическо джудже, Китай нямаше да се бори за достъп до европейския пазар, а САЩ нямаше да го обвиняват в „несправедливи регулации“.

Когато популистите обявяват „упадъка на Запада“, те удобно пропускат най-елементарния факт: САЩ и Европа продължават да произвеждат повече стойност на час труд от почти всички останали икономики на планетата. Според Conference Board Productivity Database (2024) американската производителност е около 97 долара БВП на час, в Германия тя е $93,8, във Франция – $88,1, а в еврозоната като цяло тя расте с 0,9% след 2019 г., докато САЩ добавят 6,7%. Япония буксува на 56,8 долара (OECD Productivity Statistics, 2023), а Китай изобщо не влиза в тази лига. И ако производителността е мярката за модерност, енергоемкостта е мярката за цивилизационна ефективност. Данните на International Energy Agency (IEA, 2023) показват, че развитите икономики харчат под 1 kWh за долар БВП, докато Китай остава силно енергоемък, а Русия е направо черна дупка на неефективността с 2,31 kWh за долар БВП (IEA Energy Intensity Indicators, 2022). С други думи: Западът произвежда повече, по-бързо и с по-малко енергия. Това не е слабост — това е дефиницията на сила.

Русия обича да се представя като „алтернативен полюс“ на Европа, но икономическите числа разказват друга история — и тя не е героична. Производителността на труда е толкова ниска (1/3 от европейската и 1/4 от американската), че Русия с БВП колкото Италия или Нидерландия, не може да се сравнява нито със САЩ, нито с Германия, нито с Франция,  нито дори с Япония. Европа е индустриален и технологичен континент; Русия е суровинен износител, зависим от цената на барела петрол и кубика газ. Европейските държави създават висока добавена стойност, иновации, машини, фармацевтика, авиация. Русия създава петрол, газ и пропаганда. И ако някой още се пита защо Кремъл се страхува от европейския модел — ето отговора: защото сравнение между тях просто няма.

Социалният модел на Европа също често е представян като доказателство за слабост. „Разнежен“, „разглезен“, „неустойчив“ – така го описват популистите. Но това, което те наричат „разглезен упадък“, всъщност е стратегическо предимство. Европа харчи повече за социална защита от всеки друг регион в света.

Европа действително е световният лидер по разходи за социална защита, като отделя значително по-голям дял от своя БВП за социални политики в сравнение с всички други региони. Данните на Евростат показват, че през 2024 г. разходите за социални защити в ЕС достигат 4,8 трилиона евро, или 26,7% от общия БВП на ЕС — ниво, което надхвърля значително социалните разходи в Северна Америка, Азия или Латинска Америка според международните сравнения на ILO и OECD, където типичните стойности варират между 10% и 20% от БВП. Допълнителни данни на Euronews, базирани на Евростат, подчертават, че Европа „има едни от най-добрите социални защити в света“, като средното ниво на социални разходи в ЕС е около 27% от БВП, а в най-щедрите държави — Финландия, Франция и Австрия — достига 32%. Това поставя Европа категорично на първо място глобално по мащаб на социалната държава.

Това означава по-ниска крайна бедност, по-добро здравеопазване, по-малко социални катастрофи при кризи, по-високо качество на живот. Проблемът не е, че Европа харчи твърде много за хората си. Проблемът е, че не модернизира достатъчно бързо пенсионните системи, здравеопазването, пазара на труда и миграционните политики. Социалният модел е сила. Политическата нерешителност – слабост.

Климатичната политика е другата любима мишена на популистите. Според тях Европа „сама си връзва ръцете“ с регулации, които убиват индустрията. Истината е обратната: Европа задава глобалните стандарти. Директивата за вредните химикали REACH, автомобилните емисии, енергийната ефективност – всички те се превръщат в световни правила, защото фирмите по света се приспособяват към тях, за да имат достъп до европейския пазар. Това е т. нар. Brussels effect – регулаторна суперсила, която никой друг регион не притежава. Европа не е слаба, защото е зелена. Европа е силна, защото е първа в света, която превръща климатичната политика в индустриална стратегия.

Екологичният отпечатък е най-честният тест за устойчивост — и тук разликата между американския и европейския модел е направо цивилизационна. Според Global Footprint Network (2023), ако всички хора на Земята живееха като американците, щяха да ни трябват 5,1 планети Земя. Европа също не е идеална, но средният европейски модел на потребление изисква между 2 и 3 планети, в зависимост от държавата — два пъти по-малко от американския. Това не е дребна разлика, а пропаст между два начина на живот: единият е екологично самоубийствен, другият — поне се опитва да бъде устойчив. И когато някой твърди, че „Европа е слаба“, добре е да си спомни, че слабостта не е в това да живееш по-умерено. Слабост е да живееш така, че да унищожиш собствената си планета.

Малко известен факт е, че голяма част от глобалната икономика работи по правила, създадени в Европа. Това не е политическа метафора, а емпирично доказано явление, описано от проф. Ану Брадфорд от Колумбийския университет като „Brussels Effect“ („The Brussels Effect: How the European Union Rules the World“, Oxford University Press, 2020). Според нея европейските регулации в областта на защитата на личните данни (GDPR), химикалите (REACH), безопасността на храните и автомобилните емисии се превръщат в де факто глобални стандарти, защото компаниите по света предпочитат да се съобразят с тях, вместо да поддържат различни производствени линии за различни пазари. Това се потвърждава и от Harvard Business Review, което отбелязва, че „ЕС е единственият регулатор, способен да налага глобални стандарти без да използва сила“ (HBR, „The Real Power of the EU“, 2021).

Общият регламент за защита на данните (GDPR), например, се превърна в световен стандарт за защита на данните — The New York Times отбелязва, че след въвеждането му през 2018 г. „американските технологични гиганти промениха глобалните си политики, за да отговарят на европейските правила“ (NYT, 25.05.2018). REACH — най-строгият химически регламент в света — е цитиран от OECD като „модел, който други държави копират, защото гарантира безопасност и предвидимост“ (OECD Environment Working Papers, 2022). Дори автомобилните стандарти на ЕС влияят върху производството в САЩ и Азия — Financial Times пише, че „европейските норми за емисии определят какви автомобили се произвеждат в Детройт и Токио“ (FT, 14.09.2023).

Това влияние не е само регулаторно. Европа е и глобален еталон за качество в редица индустрии, където няма реални аналози. Германските автомобили — Mercedes-Benz, BMW, Audi, Porsche — са световни лидери в премиум сегмента, което се потвърждава от J.D. Power Initial Quality Study и Consumer Reports, където европейските марки традиционно доминират в категориите „лукс“ и „инженерно изпълнение“. В модата и лукса Европа е без конкуренция: LVMH, Hermès, Chanel, Dior, Gucci и Prada представляват над 70% от глобалния пазар на луксозни стоки (Bain & Company Luxury Study, 2023). В храните и напитките Европа държи световното лидерство: френските вина, италианските сирена, испанският зехтин и белгийският шоколад са защитени от системата PDO/PGI, призната от WTO като „най-успешния механизъм за защита на географски означения в света“.

Дори в индустрии, които не се свързват с „романтична Европа“, континентът е незаменим. Airbus е един от двата глобални производители на широкофюзелажни самолети, редом с Boeing — IATA отбелязва, че „без Airbus световната авиация би била зависима от един-единствен доставчик“ (IATA Industry Report, 2022). В енергетиката Дания, Германия и Испания са сред световните лидери във вятърните турбини (Vestas, Siemens Gamesa, Nordex), а във фармацията европейски компании като Roche, Novartis, Sanofi и AstraZeneca са сред най-големите инвеститори в R&D (Evaluate Pharma, 2023).

С други думи: без европейските регулации, стандарти, продукти и индустрии светът би бил по-малко безопасен, по-малко качествен, по-малко иновативен и далеч по-малко предвидим. Европа може да не е най-шумният играч, но е архитектът на правилата и производителят на качеството, по които останалите са принудени да се ориентират.

Отбраната е полето, в което мантрата „Европа е слаба“ има най-много истина. Десетилетия наред европейските държави разчитаха на САЩ. Разходите за отбрана бяха хронично ниски. Но след 2022 г. Европа се събужда. Военните бюджети растат с темпове, невиждани от Студената война насам. Парадоксът е, че същите популисти, които викат „Европа е беззащитна“, често са тези, които блокират общите решения за отбрана, общите поръчки, общата ПВО, общата индустрия. Те произвеждат слабостта, от която после политически живеят.

Американската отбранителна промишленост от десетилетия използва ключови европейски технологии, без които редица системи на САЩ просто не биха съществували в сегашния си вид. Най-известният пример е оръдието Rheinmetall Rh-120, разработено в Германия, което е стандартното 120-милиметрово гладкоцевно оръдие на американския M1A1/M1A2 Abrams. То е в основата на огневата мощ на танка и е толкова успешно, че САЩ го произвеждат по лиценз. Към това се добавят и европейските композитни брони, включително британската стомана „Chobham“, използван в ранните версии на Abrams и в редица американски бойни машини.

Към това трябва да се добави и по-малко известният, но важен факт, че американската армия използва и европейски бойни и логистични платформи. Италианският концерн Iveco Defence Vehicles, например, участва в разработването на бъдещите тактически камиони на Сухопътните войски на САЩ чрез партньорството си с AM General по програмата Common Tactical Truck. Това означава, че част от бъдещия „гръбнак“ на американската армейска логистика ще бъде базиран на европейски инженерни решения.

В авиацията зависимостта е още по-видима: американските военни хеликоптери и транспортни самолети използват европейски турбини, редуктори, авионика и оптика, включително компоненти от Safran (Франция), Leonardo (Италия) и Thales (Франция). Дори в най-американския от американските самолети – F‑35 – има критични европейски подсистеми: британската Rolls-Royce произвежда вертикалния подемник за F‑35B, а нидерландски, италиански и норвежки компании доставят елементи от фюзелажа, радарните модули и електрониката.

В морската и ракетната сфера европейският принос е също толкова значим. Американските военноморски сили използват британски и германски сонари, френски и италиански системи за противоминна защита, както и скандинавски навигационни и комуникационни модули. В ракетните технологии редица американски системи разчитат на европейски оптични сензори, инфрачервени детектори и композитни материали, включително от Германия, Франция и Швеция. Дори в областта на безпилотните системи САЩ интегрират европейски алгоритми за автономна навигация, сензори и електроника, разработени от компании като Hensoldt, Saab и Leonardo. Трансантлантическата отбранителна индустрия е толкова преплетена, че често е трудно да се каже кое е „американско“ и кое „европейско“ – но е ясно, че без европейските технологии американската армия би била по-бавна, по-тежка, по-скъпа и по-малко ефективна.

В науката и иновациите Европа е силна в базовата наука, но изостава в комерсиализацията. Университетите, научните публикации, фундаменталните открития – тук Европа е сред световните лидери. Но когато става дума за рисков капитал, дигитални платформи, бързо мащабиране на компании, Европа изостава. Това не е слабост на ЕС като идея. Това е слабост на недовършения единен пазар, който все още не е пазар на капитал и данни. И тук популистите играят своята роля: те защитават „икономическия суверенитет“ и националните протекционизми, които цепят пазара и ограничават потенциала на европейските иновации.

Но най-силният аргумент срещу мантрата „Европа е слаба“ идва от миграцията. Ако Европа беше разпадащ се ад, защо милиони хора рискуват живота си, за да стигнат именно до нея? САЩ и ЕС са двата най-големи магнита за мигранти в света. Китай и Русия не са. Там няма масови нелегални потоци, защото хората не искат да отидат там. Миграцията е най-честният референдум за това къде хората виждат бъдеще. И те гласуват с краката си за Европа.

Защо тогава всички нападат „слабата“ Европа? Русия води война, за да спре европейската интеграция на Украйна. Китай се опитва да раздели ЕС на части чрез двустранни сделки и инвестиции в ключова инфраструктура. Част от американската политическа класа атакува европейските регулации. Популисти отвътре подкопават институциите. Никой не инвестира толкова усилия срещу истински слаб играч. Европа е атакувана, защото е огромен пазар, регулаторна сила, социален модел за подражание, демократична алтернатива и привлекателна дестинация за хора и капитали.

В краткосрочен план Европа е силна икономически, социално и регулаторно, но слаба политически и отбранително. В средносрочен план тя има шанс да изгради обща отбрана, обща енергийна политика и зелена индустрия, но рискува технологично изоставане. В дългосрочен план Европа може да бъде или недовършена регулаторна сила без технологична база, или най-стабилният и проспериращ регион на планетата.

Европа не е слаба. Тя е недовършена. Силите ѝ са реални: икономика, социален модел, регулации, климатична политика, миграционна привлекателност. Слабостите ѝ също са реални: отбрана, технологична интеграция, политическа воля. Национал-популистите печелят, когато ЕС изглежда безсилен. Затова атакуват силните му страни и блокират реформите, които биха премахнали слабите. Истинският въпрос не е дали Европа е слаба. Истинският въпрос е дали европейците ще имат смелостта да довършат проекта, който вече ги поставя сред най-силните региони на света.