Начинът, по който повечето учениците и студенти, учат всъщност не е много ефективен. Това е заключението, до което стигат психолозите Хенри Рьодигер и Марк Макданиел от Университета "Сейнт Луис" във Вашингтон. Двамата заедно са прекарали общо 40 години, за да изучават запомнянето по време на учене и скоро публикуваха изводите си в книга, оформена от писателя Питър Браун "Науката за успешното учене".

Да се използват активни стратегии за учене и запомняне дава много по-добри резултати е основният извод на учените. 

Повечето студенти учат като препрочитат записките и учебниците си - но изследзванията на психолозите - и при лабораторни експерименти и на действителни ученици и студенти, показват, че това е ужасен начен да усвоиш даден материал. Да се употребяват активни методи - диаграми, самоизпитване  и т. н. - е много по-ефективно. 

Ето какво споделя Макданиел пред Vox за осемте трика, които той по време на изследванията си е установил, че са много полезни

1. Недейте само да препрочитате бележките си и учебниците си непрекъснато
Наясно сме, че мнозинството от учениците и студентите, когато учат обикновено препрочитат бележките от лекциите и домашните, които са имали.
Повечето от тях споделят, че това е основният им начин за учене.

"Знаем от много изследвания, че това повтарящо се рециклиране на информацията, не е особено добър начин за учене или за помнене на материала за по-дълго време", обяснява ученият.
При първото прочитане вие извличате много информация и разбиране за материала. Когато го препрочитате, подхождате към него с чувството, че всичко вече ви е познато, "това го знам". Така че на практика вие не се задълбочавате в него, не изличате ново знание. 

2. Задавайте си много въпроси
Една добра техника е вместо да препрочитате материала, да си задавате сами въпроси върху него - или като използвате примерните въпроси накрая на учебника, или като си измисляте въпроси. Така всъщност тренирате паметта си и това, което запомняте, е за много по-дълго.

"Задаването на въпроси ви помага да вникнете в това, което учите. Например учите световна история и как Рим и Гърция са били търговски партньори. Спрете и се попитайте защо се е случило това. Защо са започнали да строят кораби и са се научили да плават по море? Не винаги въпросът трябва да е защо, може да е как или какво", обяснява Макданиел.

Когато задавате тези въпроси, се опитвате да разберете и така вниквате нещата по-добре, и това ви кара да запомняте по-добре. Така че вместо само да четете, спрете и си задайте някои важни въпроси", съветва специалистът.

3. Свързвайте новата информация с нещо, което знаете. Правете асоциации, връзки между нещата
Друга стратегия - докато четете, се опитайте да направите връзки с нещо, което вече знаете. Свързвайте новата информация със стара, за да учите и запомняте по-добре.

4. Визуализирайте информацията

Правенето на диаграми, визуални модели, схеми е много полезно по време на ученето. Това ви помага да помните по-добре, освен това по време на ученето сте активни, не разчитате на пасивно запаметяване.

5. Използвайте флашкарти

Флашкартите са друг добър начин да се правят нещата. 
"Много учащи смятат, че веднъж като са отговорили правилно на въпроса от флашкартата, могат да го сложат настрана и да се състредоточат върху тези, които не знаят. Това обаче не е правилно - трябва да преглеждате всички, за да си ги припомняте".
Трябва да сме наясно, че не повторението само по себе си е лошо и погрешно. А безсмисленото повторение", уточнява ученият.

6. Не зубрете - планирайте и разполагайте във времето ученето на материала

"Повечето ученици и студенти зубрят - чакат последната минута и тогава в нощта преди изпита, започват да повтарят информацията непрекъсно, за да я наизустят. Но изследванията показват, че това не е добър начин да се помни за по-дълго. Този подход може да ви помогне да си вземете изпита на другия ден, на когато трябва да се явявате на изпит на края на годината - например, или държавен изпит, няма да помните нищо. Ако ви трябва да си спомните информацията за следващия крус, който е по-високо ниво, няма да знаете нищо", казва специалистът.

Най-добрият подход е да не оставяте всичко за последния момент. Учете единия ден, починете на следващия, след това извадете флашкартите и направете преговор, вижте какво сте запомнили и разбрали. И така докато сте сигурни, че информацията е трайно научена и разбрана.

7. Преподавателите също трябва да следват този принцип при преподаването

Представят една тема едната седмица, но не струпват цялата информация. След седмица правят препитвания с въвеждането и на нова информация.

Необходим е някакъв вид преговор, отново връщане към вече преподадената информация. Това може да стане и чрез домашни работи. Често срещана практика е например в курсовете по статистика задачите за домашна работа да са само от раздела, който в момента се учи. Едната седмица се решават задачи само за корелации, после само Т-тестове. Но е добре в задачите, които трябва да се решават да им от всички видове.

"Това може да залегне в съдържанието и на уроците. Например вие вземате курс по история на изкуството. Когато аз учех този предмет ми преподаваха за Гоген и наведнъж ми се струпваха да гледам много картини на Гоген, после същото се случваше с Матис. Смята се, че това е добър начин да се изучат различните стилове на различните артисти."
Но изследванията опровергават това разбиране. По-добре е да се показват картини на различни творци едновременно, за да може в сравнителен план студентите да започнат да ги различават като стилове, техники и т. н. Накрая е добре да им се дадат непознати картини от същите автори, за да ги разпознаят по стила", препоръчва психологът.

Този подход дава добри резултати при всички предмети, които се изучават.

8. Нагласите към ученето. Не казвайте: "Толкова мога"
Има интересно проучване от Каръл Дуек от Станфорд. То показва, че нагласите на ума са предпоставка за това колко добре ще се справяте.

"Едното е фиксираният модел за учене. Той казва: "Бива ме до определено ниво по този предмет - например химия или физика - ще се справям добре до личния ми предел. Над тази черта - няма да се справям добре". Другата нагласа на ума е на растежа. Според нея ученето изисква да се използват ефективни стратегии, в които си оставяте достатъчно време, за да си научите нещата и да се усъвършенствате.

Оказва се, че нагласите предпоставят колко добре се представят на изпитите студентите. Тези, които имат нагласа да растат, да надграждат са по-способни да преодоляват трудности и проблеми, и са много по-успешни в по-сложните курсове.