Странни маневри осъществява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) със закриването на доскорошната й "половинка" Комисията за противодействие на корупцията (КПК). От 23 януари насам КОНПИ е публикувала 37 обяви с конкурси за назначаване на нови служители. 

Това е видно на сайта й. 

Въпреки че КОНПИ има пет териториални дирекции (в столицата, Бургас, Варна, Пловдив и Велико Търново) всички бъдещи назначения изглежда ще са в София - няма нито един обявен конкурс за останалите градове.

Още по-интересно е, че се търсят и високи ръководни длъжности - като директори на дирекции, началници на отдели (явно липсвали досега?), както и главен инспектор, главен експерт.

28 са само обявите, при които кандидатите е трябвало да подадат документи в срок от 29 януари до 9 февруари. Останалите 9 са със срок 23 януари - 2 февруари.

Архивът на конкурсите не показва такова масирано търсене на кадри в годините назад.

В устройствения правилник на КОНПИ са заложени 482 щатни бройки. Колко от тях са "кухи" обаче е неизвестно. 

Изпратихме въпроси към комисията:

  • Какво налага обявяването накуп на толкова много конкурси?
  • Колко са реално заетите щатове в КОНПИ към 9 февруари 2026 г. при определени общо 482 щатни бройки по устройствен правилник? 
  • Колко от щатните бройки са за София и съответно колко от тях реално са били заети към горепосочената дата?
  • Има ли връзка между последния ЗИД на Закона за Сметната палата, гласуван на второ четене в Народното събрание на 28 януари, и публикуването на обявите за конкурсите - в голямата им част на следващия ден, 29-и? Каква?

Към момента на публикуването на този текст отговори не пристигнаха. Ако такива все пак пристигнат, ще ги публикуваме в последващ материал.

Не получихме дори обратна връзка, че въпросите са били видяни. Отдел "Връзки с обществеността" няма посочен на сайта телефон за връзка, само имейл. Номерът за "обща информация" пък дава непрекъснато заето.

Така че при липса на обяснение от първоизточника можем само да гадаем защо се подсилва така ударно капацитетът на комисията за конфискация.

Последният въпрос от отправените до КОНПИ е породен от факта, че периодът с ударните заповеди за обявяване на вакантни места от края на януари съвпада със скорострелното закриване на Комисията за противодействие на корупцията, инициирано от ГЕРБ.

На 14 януари депутати на партията внесоха проект за изменение на Закона за Сметната палата, с който функциите на КПК се разпределят между Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) и Сметната палата, а КПК се закрива. Служителите в администрацията на комисията се преназначават към ГДБОП и държавния одитор, без ръководството й. 

Проектът бе пуснат по "бързата писта" и приет на второ четене, т.е. окончателно, на 28 януари (ден преди издаването на последните 28 заповеди за обявяване на конкурси за КОНПИ, като първите 9 са издадени три дни след приемането на закона на първо четене). 

Законът все още не е обнародван в "Държавен вестник", което означава, че не е влязъл в сила. Все още не е ясно и дали президентът Илияна Йотова няма да му наложи вето. 

Заварен статут

КПК и КОНПИ бяха разделени през 2023 г. по време на т.нар. сглобка, като България бе поела ангажимент пред Европейската комисия по Плана за възстановяване и устойчивост за изграждане на независим и ефективен антикорупционен орган. Така КОНПИ бе позабравена, а фокусът падна върху антикорупционната комисия и смяната на състава й. И.ф. председателят й от 2022 г. насам (с отстраняването на Сотир Цацаров) - заместникът Антон Славчев пък нееднократно бе сочен като "бухалка" на властта, и в частност на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на Новото начало Делян Пеевски.

Случайно или не, под ръководството му комисията се забърка в куп публични скандали с удари срещу опозицията, в т.ч. за оказване на натиск за лъжесвидетелстване по делата срещу кмета на Варна Благомир Коцев и бившия зам.-кмет по финансите на Столичната община Никола Барбутов. По време на предизборната кампания за сегашния парламент КПК играеше основна роля в "разобличаването" все на считани за близки до опонента на Пеевски Ахмед Доган - от бизнесмена Румен Гайтански-Вълка, през депутата Джейхан Ибрямов, до кмета на община Минерални бани Мюмюн Искендер.

Ново ръководство на КПК обаче така и не бе избрано, въпреки че в парламента се проведе конкурс. По отношение на комисията за конфискация даже не бе отворена и процедура за номинации. Нейното ръководство от председател и двама заместници също се избира от Народното събрание, а мандатът им е солидните 6 години. Така и до днес КОНПИ се оглавява от... Антон Славчев като зам.-председател (тоест и.ф.) и членовете Антоанета Цонкова и Пламен Йоцов. И тримата са в заварено положение от разделянето на голямата КПКОНПИ на две отделни комисии насам.

Така на практика КПК може и да предстои да бъде закрита, а Славчев да не бъде преназначен нито в БОП-а, нито в Сметната палата, но още е началник на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имуществото, останала някак "под радара" на събитията от изминалите няколко години.

В същото време, както Клуб Z пръв писа, още през 2023 г. той кандидатства за прокурор в най-важната окръжна прокуратура в страната - Софийска градска и си спечели място. Конкурсът обаче бе обжалван от прокурорския помощник Димитър Ганев, назначен впоследствие за прокурор. В средата на миналия месец Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет даже повиши Ганев - на длъжност заместник районен прокурор на Софийска районна прокуратура. Обжалването на конкурса бе поето от Върховния административен съд и до неговото произнасяне Славчев не може да встъпи като държавен обвинител. Преди ден правният сайт "Лекс" разказа още по-подробно за спънките пред амбицията на Славчев да стане градски обвинител.

Иначе колко е ефективна КОНПИ, която сега ударно търси началници и служители, е спорен въпрос. През 2024 г. са уважени искове по 33 от водените от нея дела и е отнето имущество в размер на "цели" 3 372 777,49 лв., показва справка в годишния доклад за дейността й. Този за 2025-а все още не е публикуван.