След години на трансформации и насред процедурата за избор на ново ръководство, печално известната като "бухалка на властимащите" Комисия за противодействие на корупцията (КПК), бе закрита окончателно от парламента. На практика закриването ѝ е само формалност, защото функциите ѝ бяха разпределени между Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) и Сметната палата. Незнайно защо обаче всички архивни дела на оперативен отчет, заедно с базите данни, които не са включени в основната "папка" по делото, сред които според експертите може да са и прилагани специални разузнавателни средства и събиране на данни за лица извън основните искания, бяха изпратени в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

В т. нар. БОП-а отиват всичките ѝ репресивни правомощия, в т. ч. издирване, подслушване, задържане и мн. др. Сметната палата пък ще поеме проверката и публикуването на имуществените декларации на властимащите, както и несвойствената ѝ (явно досега) дейност - да проверява и да се произнася за конфликт на интереси. В двете държавни структури ще се влеят служителите на сегашната КПК, като изключение прави ръководството ѝ (за това - виж долу).

Самото закриване на антикорупционната комисия пък не стана със специален закон, а с изменение в закона за Сметната палата - тоест тя бе закрита с преходните и заключителни разпоредби, или казано направо - с бележки под линия. Това се случи със завидна за Народното събрание скорост - по предложение на ГЕРБ от малко по-рано този месец, като проектът мина по "бързата писта" и в зала, и в ресорната комисия по правни въпроси.

Вносителите отказаха да дебатират днес по текстовете си, своите предложения защитаваха само от "Възраждане" и "Демократична България" (ДБ имаше свой собствен проект за преформатиране на КПК, докато партньорската ѝ "Продължаваме промяната" бе против, б.а.).

И днес от ГЕРБ не обясниха какво налага пращането на оперативните дела в ДАНС при положение, че правоприемник трябва да е ГДБОП. Само "Възраждане", ПП-ДБ и "Величие" подкрепиха идентичните предложения на "Възраждане" и обединението тези дела също да бъдат предадени в БОП-а. Все пак базите данни по тези дела няма да бъдат "незабавно унищожени" в ДАНС, както гласеше първоначалното предложение на ГЕРБ, ревизирано адхок на вчерашното заседание на комисията от самите вносители - както стана ясно по устно предложение на Министерството на правосъдието, които иначе нямаха становище по законопроекта и даже не пратиха вчера представител на заседанието на правната комисия на НС.

В крайна сметка архивните дела на КПК на оперативен отчет, заедно с допълнителните даннипо тях, ще отидат в ДАНС. Председателката на парламента Рая Назарян обаче така и не даде възможност да се проследи гласуването на този конкретен текст, защото го подложи на такова анблок - заедно с още много други.

Припомняме, че титуляр на ДАНС, макар и. ф. е Деньо Денев, сочен от опозицията за протеже на лидера на "Новото начало" Делян Пеевски, макар в неотдавнашни свои изказвания колегата му от ГЕРБ Бойко Борисов да го припозна като свое предложение за службата. Денев пое ДАНС, след като ГЕРБ изненадващо реши да "пенсионира" председателя Пламен Тончев в комисията по досиетата и то много преди изтичането на мандата му.

Впоследствие правителството "Желязков" предложи на действащия още президент Румен Радев да издаде указ за назначаването на Денев за титуляр на поста. Радев обаче категорично отказа.

Затова мнозинството реши да променя спешно закони, за да отвърже назначенията в службите от президентските укази. Не посмя обаче да гласува назначението на Деньо Денев, защото в края на миналата година избухнаха антиправителствнеите протести, довели до оставката на правителството.

Още преди гласуването на закона лидерът на ДСБ, депутат от ПП-ДБ Атанас Атанасов и бивш шеф на Национална служба "Сигурност" (ДАНС е правоприемник) се усъмни, че допълнителните данни към оперативните дела ще бъдат пъхнати в някое чекмедже за последващ шантаж на обектите по тях. Но, както стана ясно, проектът мина "по терлици", поне що се отнася до управляващите.

Любопитно е каква ще е съдбата на сегашния председател на КПК Антон Слачев, който уж трябваше само временно да наследи предсрочно освободения на 1 март 2022 г. Сотир Цацаров.

Ще стане ли Антон Славчев прокурор

Славчев неизменно е сочен от опозицията като бухалка на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС-Ново начало Делян Пеевски. Случайно или не, под ръководството му комисията се забърка в куп публични скандали, в т.ч. за оказване на натиск за лъжесвидетелстване по делата срещу кмета на Варна (ПП-ДБ) Благомир Коцев и бившия зам.-кмет по финансите на Столичната община Никола Барбутов. По време на предизборната кампания за сегашния парламент КПК играеше основна роля в "разобличаването" все на считани за близки до опонента на Пеевски Ахмед Доган.

С приетите изменения в закона днес Славчев няма да бъде преназначен в БОП-а или в Сметната палата. В същото време, както Клуб Z пръв писа, още през 2023 г. той кандидатства за прокурор в най-важната окръжна прокуратура в страната - Софийска градска и си спечели място. Конкурсът обаче бе обжалван от прокурорския помощник Димитър Ганев, назначен впоследствие за прокурор. Буквално преди седмица Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет пък повиши още Ганев - на длъжност заместник районен прокурор на Софийска районна прокуратура. Обжалването на конкурса бе поето от Върховния административен съд и до неговото произнасяне Славчев не може да встъпи като държавен обвинител.

Историята около съдбата на сегашната КПК е трудна за описване, но тя минава и през избора на ново ръководство като "реформа" по Плана за възстановяване и устойчивост. Реформата бе заложена там от кабинета "Петков". Кандидати за 3-членния състав бяха миналата година номинирани, концепциите им изслушани и оценени. До гласуването им от депутатите обаче все така не се стигаше. Вместо това се появи проект на "Демократична България", който предложи комисията да има само превантивни функции, а същинската борба с корупцията да отиде там, където ѝ е мястото (в силовите ведомства и прокуратурата и следствието), последван от проект на Пеевското ДПС-НН за закриване на КПК и пращане на правомощията ѝ в ДАНС и Сметната палата. Както стана ясно, последен, но единствен одобрен бе законът за закриване на ГЕРБ. Това почти сигурно означава загуба от над 200 млн. евро по ПВУ.