Ако прокуратурата досега нe успява да върне президента на КТБ Цветан Василев от Сърбия, правителството има неизползвани средства за натиск върху властите в Белград за това – преговорите на Сърбия за членство в Европейския съюз.

На западната ни съседка предстои да отвори и да затвори 35-те глави на присъединителните преговори. За затварянето на всяка глава е необходимо единодушно решение на всички 28 държави-членки. Дори само една да се противопостави, процесът е блокиран.

България може да блокира сръбските преговори, мотивирайки се, че Белград позволява на заподозрян в тежко престъпление да се крие от правосъдието. Наистина, това е двустранен въпрос, но за да влезе една държава в ЕС, трябва преди това да е решила всичките си двустранни въпроси с неговите членки.

Държавите от бивша Югославия, наричани днес “страни от Западните Балкани”, напредваха стъпка по стъпка в европейската си интеграция, предавайки на правосъдието заподозрени в престъпления. Сътрудничеството с Хагския трибунал за бивша Югославия беше условие те да изкачват стъпалата в предприсъединителния процес.

Сърбия има такъв опит. За да получи статут на държава-кандидатка през 2009 година, тя трябваше година по-рано да арестува укриващите се на нейна територия от трибунала ген. Ратко Младич, военен командир на босненските сърби и Горан Хаджич, лидер на сръбското малцинство в Хърватия.

Пред 2005 година ЕС отложи началото на преговорите с Хърватия, докато тя не предаде на Хагския трибунал генерал Анте Готовина, командващия на операция “Буря” , с която Загреб  си върна населената предимно със сърби област Краина през лятото на 1995 година. Не след дълго той беше арестуван и предаден. Съдът оправда Готовина заедно с колегата му генерал Младен Маркач през 2012 година.

Едва приел Хърватия през юли 2013 година, ЕС заплаши да ѝ спре еврофинансирането, заради закон, който изключваше от обсега на европейската заповед за арест Йосип Перкович, бивш висш функционер в югославската служба за сигурност УДБА. Германия издирваше Перкович по обвинение за съучастие в убийството на хърватския дисидент Стиепан Джурекович близо до Мюнхен през 1983 година. Хърватия предаде Перкович на германското правосъдие през януари 2014 година.

Последният доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия към членство в ЕС говори за “значителни предизвикателства” пред съдебната ѝ система що се отнася до “независимостта, безпристрастността, отчетността и ефекивността”. Виж документа (стр. 11) тук.

Опитът на Хърватия и Словения,  които вече са част от ЕС, показва, че преговорите на Сърбия ще отнемат поне още пет години. Но ако някоя държава членка реши, те могат да се удължат неопределено – както чакането на Бившата югославска република Македония за дата за начало на преговори.

Накратко, България има в ръцете си потенциално мощен лост за влияние върху Сърбия. Отношенията ни са на държава членка и държава кандидатка. Да си споминм как ЕС използва тези отношения да принуди страната ни да затвори четири от шестте ядрени реактора в АЕЦ Козлодуй. Основна роля за това изиграха анти-ядрените държави в ЕС – Австрия и Гърция.

Българските власти изглежда се колебаят да използват отношението членка-кандидатка за нещо далече по-малко. Това поражда въпроса дали наистина искат да върнат Василев в София, или предпочитат той да си стои в Белград и да дава загадъчни интервюта.