На 19 януари 2026 г. президентът Румен Радев официално обяви, че се оттегля от поста, а на следващия ден подаде оставка пред Конституционния съд. След като Конституционният съд се произнесе, на 23 януари Радев официално напусна президентската институция, а Илияна Йотова зае неговото място на държавен глава. 

Няколко дни след това Радев  даде интервю за предаването „Панорама“ по БНТ - там беше питан от водещия Бойко Василев както за бъдещия му политически проект, така и по редица други теми като сделката с „Боташ“ и възможните бъдещи партньорства. 

В някои от отговорите на Радев се появиха неточности, свързани с хронологията на дадени събития, които породиха внушения.

Твърдение:

Румен Радев в „Панорама“ по БНТ, 30 януари 2026 г.:

„Вие помните 2022 г. Всъщност тогава договорът с „Боташ“ гарантира топлината във всеки български дом, гарантира работата на българската индустрия, когато правителството за една нощ прекрати договора с „Газпром“, остави ни без никакъв газ…“

Твърдението на Румен Радев, че сделката „Боташ“ е подсигурила необходимите на България количества газ след спирането на доставките от „Газпром“, е невярно. България спира да получава газ от Русия през април 2022 г., а договорът с „Боташ“ е подписан чак през януари 2023 г. През осемте месеца между двете събития тогавашното правителство, оглавявано от Кирил Петков, успява да осигури алтернативни доставки на газ и до криза не се стига.

На 27 април 2022 г. контролираната от руското правителство компания „Газпром“ прекратява доставките си на природен газ до България, тъй като България отказва да започне да извършва плащания в рубли вместо в щатски долари, както е записано в договора. 

В изявление от 27 април 2022 г. енергийният министър Александър Николов заявява, че необходимите количества газ са подсигурени минимум за месец напред и не се налага ограничаване на потреблението.

След спирането на руския газ, България започва да търси алтернативни източници, за да диверсифицира енергийните си доставки. Кабинетът „Петков“ започва да търси варианти за алтернативни доставки, за да осигури непрекъснатост на газовото потребление. През май правителството успява да договори покупката на два танкера с втечнен газ и осигурява слотове за разтоварването и регазификацията им в Турция. Кабинетът „Петков“ успява да договори още 7 танкера с втечнен газ, точно преди правителството да бъде свалено с вот на недоверие внесен от ГЕРБ в 47-ото Народно събрание през юни 2022 г.  На 2 август президентът Румен Радев назначава за служебен министър Гълъб Донев. 

На 19 септември 2022 г. българската държавна компания „Булгаргаз“ подписва допълнение към сключеното на 14 март 2022 г. споразумение с гръцката енергийна компания „Газтрейд С.А.“ за използване на терминала за втечнен природен газ в Александруполис. Това решение предоставя на „Булгаргаз“ правото да използва капацитет на терминала за внос на втечнен газ за нуждите на България. 

На 1 октомври 2022 г. влиза в експлоатация газовият интерконектор с Гърция, който позволява внос на газ от Азербайджан и от доставчици от Балканите за покриване на част от нуждите. 

На 3 януари 2023 г., близо 8 месеца след прекратяването на доставките от страна на „Газпром“, е подписано споразумение между „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“. То е сключено от служебното правителство с премиер Гълъб Донев и е подписано от министъра на енергетиката Росен Христов.  

Договорът се сключва за период от тринадесет години без клауза за прекратяване и предоговаряне. „Няма клауза за прекратяване или предоговаряне на Споразумението от страна на „Булгаргаз“ ЕАД. Предвидени са 100% неустойки при предсрочно прекратяване на Споразумението от страна на „Булгаргаз“ ЕАД, т.е. дори този договор да бъде прекратен, „Булгаргаз“ ЕАД отново ще дължи пълната сума по него за целия срок от 13 години.“ Това гласи докладът на временната комисия, създадена от 49-ото Народно събрание, за да разследва споразумението с „Боташ“.

Според доклада условията на споразумението предвиждат България да плаща за 53 200 MWh газ дневно на цена от 9,145 щатски долара за мегаватчас, независимо дали услугата реално се използва или не. През лятото на 2025 г. министърът на енергетиката Жечо Станков заявява, че България е използвала само 11% от предвидения по договора капацитет, но дължи плащане за целия му обем. Според Станков причината да не се използва пълният капацитет за пренос от Турция е, че гръцките маршрути са по-евтини.

Пълният текст на договора не е публикуван. През 2023 г. правителството на Николай Денков възлага да бъде направен анализ на сключеното споразумение. Заключенията са, че „Боташ“ е неизгоден за България заради задължението да се плащат такси независимо дали се използва газ, както и заради липсата на клауза за неговото прекратяване. Няма последователна единна стратегия от страна на българските власти. В анализът се отбелязва, че “решението може да е било политически корумпирано, като точните причини и условия на сделката се разследват.” 

Твърдение:

Румен Радев в „Панорама“ по БНТ, 30 януари 2026 г.:

Въпрос на Бойко Василев: „Вие критикувахте и днес критикувате „сглобката“ за безпринципност. (…) Можете ли да се коалирате с „Продължаваме промяната – Демократична България“, част от които бяхте нарекли „шарлатани“?“

Отговор на Румен Радев: „Нормално е когато влизаш в парламента с амбиция да бориш мафията, а после да правиш сглобка с нея, да чуеш и такива определения. Между другото привържениците са много по-остри в определенията.“

С отговора си Румен Радев внушава, че е нарекъл „Продължаваме промяната – Демократична България“ „шарлатани“ заради общото им управление  с ГЕРБ, но това е невярно. Радев нарича действията на „Продължаваме промяната“ „шарлатания“ през декември 2022 г., а правителството на ГЕРБ и ПП-ДБ, което впоследствие мнозина започват да наричат „сглобка“, е сформирано през юни 2023 г. 

На 5 декември 2022 г. Румен Радев отговаря на въпрос пред медии дали се среща редовно с Бойко Борисов. Твърдението за такива срещи идва от тогавашния съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, който отправя обвинения към Радев, че се среща с Бойко Борисов и че има тясно взаимодействие между служебния кабинет и ГЕРБ. В изказването си от 5 декември президентът заявява, че твърденията за негови срещи с Борисов са лъжа и че самият той е бил „първият излъган“, когато се е доверил на представителите на „Продължаваме промяната“. Според него те са откраднали „надеждите за промяна“. „Както надживяхме автократичния модел, така ще надживеем и тази шарлатания“, казва Радев в същото изказване пред медии. 

Това е първото по-остро изказване на Радев срещу „Продължаваме промяната“, считана от някои анализатори за президентски проект. Причината е, че преди създаването на партията, лидерите ѝ Кирил Петков и Асен Василев са част от служебния кабинет на Румен Радев. Петков заема поста министър на икономиката, а Василев е финансов министър. 

През втората половина на 2022 г. отношенията между Радев и „Продължаваме промяната“ се влошават именно заради спирането на доставките на газ от страна на „Газпром“. Радев критикува правителството с премиер Кирил Петков заради решението да не плаща в рубли доставките на газ. От своя страна формацията напада служебния кабинет „Донев“ заради възобновяването на преговорите с „Газпром“. По време на консултациите за избор на правителство на 31 октомври 2022 г. съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев коментира удължаването на зависимостта на България към „Газпром“ и липсата на алтернативни източници, като се обръща директно към Румен Радев: „Знаете, че едностранно беше спряна доставката на газ от „Газпром“ и трябваше много бързо да се намери заместител, тъй като диверсификацията, която ние заварихме, беше несъществуваща.“

При нарастващо напрежение между Радев и „Продължаваме промяната“ през декември 2022 г. президентът определя действията на партията като „шарлатания“. Изказването му идва половин година преди сформирането на ротационното правителство „Денков-Габриел“, известно още като „сглобката“. 

Кабинетът начело с Николай Денков от „Продължаваме Промяната-Демократична България“ е съставен на 9 юни 2023 г. 

Factcheck.bg