Градът е Казанлък. Сезонът е дъждовен. Медиите отразяват наводнения и как общината се справя с тях. По сигнал на кмета  журналист с критична публикация получава призовка да се яви за привличане в качеството обвиняем. Основанието : чл.326 НК:”който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години”. Обвинението: за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез интернет и по телевизия,  с които е предизвикана паника сред населението.

Случаят в Казанлък заслужава внимание, защото става дума за перспективата прокуратурата да се превърне в поредния мега – гига – ултра – медиен регулатор.  Подобна заявка наскоро направи и Комисията за финансов надзор, прилагайки дори Етичния кодекс на българските медии –  но прокуратурата винаги е особено внушителна: все пак става дума за наказателната репресия.

Вече беше коментирано от магистрати, че чл.326 НК не може да се тълкува разширително и да се прилага в защита на финансовата стабилност, защото разпоредбата е изготвена с оглед друга ситуация:фалшив сигнал за бомба,  фалшив сигнал на тел.112 за взривно устройство , фалшив сигнал на тел.112 за инцидент, фалшив сигнал на тел.112 за прострелване, фалшив сигнал на тел.112 за убийство и др.под. Във връзка с това се появи и проект за нова разпоредба в НК, която да инкриминира “разпространение на заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението”. Проектът за подобна разпоредба срещна неодобрение, например съдия Павлина Панова от ВКС пояснява, че  престъплението трябва да е със специална цел, т.е. целта на разпространяването трябва да е да се причини вреда или да се набави облага. Това престъпление ще е осъществимо само при пряк умисъл, т.е. ще е престъпление само деяние, което цели тази вреда или облага.

Половин година по-късно прокуратурата регистрира нов опит да приложи чл. 326 НК – този път за критични медийни публикации, засягащи дейността на една община. Прокуратурата се активизира (самосезира) по сигнал на кмета,  както  месеци по-рано  –  по сигнал на БНБ, по сигнал на Агенция ПИК, по сигнал на свързано с Пеевскитърговско дружество.

Казусът има контекст, кметът и собственикът на медиите заемат позиции в политически партии, но това е тема за други разсъждения. В случая става дума за смразяващия ефект, който има върху медиите една отзивчива прокуратура. Cелективно отзивчива.

В тревожната рамка на законодателни предложения за още повече власт на прокуратурата.