Трябва или не трябва българският президент Росен Плевнелиев да отиде на Червения площад в Москва за парада на 9 май?

Това е един от въпросите, които силно вълнуват обществото в навечерието на 70-годишнината от края на Втората световна война.

Въпросът придоби особена острота, когато стана ясно, че чешкият президент Милош Земан има намерение да отиде в Москва. Намерението на Земан придоби особен блясък в контекста на коментарите на американския посланик в Прага Андрю Шапиро. Той заяви пред чешка телевизия, че присъствието на Земан като единствения държавен лидер от ЕС на тържествата в Русия би било недалновидно. На което пък чехът отвърна, че едва ли чешкият посланик във Вашингтон ще си позволи да дава акъл на американския президент,

Нека оставим настрана международното положение и въпросът доколко присъствието на лидери от ЕС в Москва ще легитимира режима на Владимир Путин в Русия и неговите действия в Украйна. Честването на 9 май 1945 г. от страните в Източна Европа е много деликатна тема по принцип. Защото за тази част от континента тази дата не се изчерпва с победата над фашизма. А и с последвалото налагане на съветския тоталитаризъм, не много по-различен от хитлеристкия фашизъм, продължило няколко десетилетия.

Специално за България въпросът е още по-деликатен. В края на Втората световна война, въпреки участието си в нейната заключителна фаза, страната е третирана като победена държава. Според мирния договор от 1947 г. армията на България е сведена до 65 хил. души. Страната трябва да плати 45 млн. долара репарации на Гърция и 25 млн. долара репарации на Югославия. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 г. Според изчисления тази сума е по-голяма дори от репарациите от Ньойския договор, с който за нас завършва Първата световна война и който и до днес се смята за може би най-голямата национална трагедия.

България запазва Южна Добруджа, която си е възвърнала през 1940 г. Доколко обаче това е станало заради краткото й участие във войната срещу Германия е спорно, защото Южна Добруджа е придобита преди влизането ни във войната на страната на Хитлер.

Накратко: на 9 май 1945 г. България е победена страна, която освен това се е освободила от фашизма на много тежка цена - окупация от СССР. Какво точно трябва да празнуваме ние, българите, по повод тази дата не е много ясно.

Онези, които настояват да имаме представител на парада на Червения площад често изтъкват, че трябва да гледаме първо своя си интерес и след това този на ЕС и НАТО. Точно тесният ни национален интерес обаче повелява да честваме 9 май 1945 г. само и единствено със свеждане на глави. И с надеждата, че сме научили поредния горчив историчеки урок, преподаден ни на тази дата.

За България, а може би и за Европа като цяло, е далеч по-подходящо да се чества датата 9 май 1950 г. На тази дата, 5 години след края на Втората световна война френският министър на външните работи Робер Шуман произнася "Декларацията на Шуман“. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана, която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.

Основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург, тази общност е първата от редица наднационални европейски институции, които в крайна сметка се превръщат в това, което днес наричаме Европейски съюз. Основната цел на този съюз е да предоврати нова световна война и поне засега тази цел е изпълнена.

За да избегнат нова война европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия, „не само немислима, но и практически невъзможна“, както се казва в декларацията.

Честването на началото на ЕС в много по-голяма степен е подходящ и обединяващ повод за всички европейски държави. И особено за такива като България, които към 9 май 1945 г. са били победени и окупирани. Ако настоящото напрежение около честванията на 9 май в Москва доведе до преосмисляне на тази дата в европейски контекст, това би било добър изход.