Сагата със закона за прозрачност при представителство на интереси, придобил гражданственост като закон за лобизма, приключи. Приемането му до края на март бе ключово за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, но бе поставено под въпрос заради надпреварата с времето, десетките негативни становища, постъпили в хода на общественото обсъждане и откровения бойкот на ДПС-Ново начало, "Възраждане", "Има такъв народ" и др. по-малки формации. Вчера проектът все пак успя да мине в комисията по правни въпроси - набързо, за по-малко от час и без да се отчетат критиките по него. А днес бе приет окончателно в пленарна зала с оглед разпускането на парламента в едномесечна предизборна ваканция за вота на 19 април. Ако обаче не бъдат направени последващи корекции, може и да отчетем закона пред Брюксел, но прилагането му у нас вероятно ще се окаже изпитание.

Законът за лобизма бе включен днес като извънредна точка в дневния ред, като до последно бе под въпрос дали ще има мнозинство за него. В крайна сметка текстовете минаваха с гласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната-Демократична България", БСП, "Има такъв народ" и Алианс за права и свободи. Демонстративно против гласуваха от ДПС-Ново начало и "Възраждане", които в нито един момент от обсъжданията дотук не заявиха някакви позиции. От МЕЧ и "Величие" пък се въздържаха.

Така буквално на ръба законът, за който Европейската комисия и ОИСР настояват от близо 25 години, най-сетне бе приет.

Но по всичко личи за следващ парламент остава сериозно да го ревизира - и то не само в техническата му част. Причината е, че все още не се прави ясно разграничение между т.нар. застъпничество за обществени каузи и същинския лобизъм. Има и широк кръг от изключения. Така основен обект на закона става всъщност неправителственият сектор.

На крак

Бързането започна още вчера. Правна комисия се събра в сряда в дадена 30-минутна почивка от пленарното заседание, а председателката Анна Александрова препускаше по текстовете, които минаваха с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и АПС. Тази практика е необичайна за проект на второ четене, при който се гледат текст по текст и се води дискусия, в т.ч. с експерти, неправителствен сектор и др. заинтересовани лица. Така без коментар останаха забележките на депутатката от ИТН и доцент по наказателно право Николета Кузманова, както и на Българския център за нестопанско право.

В основата на закона е, че всяко лобиране пред орган на власт - министър, депутат, кмет, общински съветник и мн. др., трябва да бъде регистрирано от тях в календар, а представителите на интереси (лобисти е умишлено избегнато в закона заради негативната конотация) да се регистрират в нарочен регистър. Както обикновено обаче, дяволът е в детайлите и Кузманова подробно ги описа. Не получи обяснение от автора и вносител на закона - бившият министър Георги Георгиев от ГЕРБ, който даже се засегна на коментарите ѝ. Кузманова критикува наличието на три декларации, които трябва да се подават към регистъра, липсата на яснота около налагането на административните наказания, въвличането на цели двама министри и шефа на Сметната палата в процеса, неяснотата кой за какво точно отговаря, кой преценява кой е лобист и кой не е, дългото отлагане на влизане на най-важните текстове в сила и др. 

Една от основните критики на Българския център за нестопанско право пък бе изключването на адвокатурата от обхвата на закона, доколкото обществените защитници осъществяват редовата си дейност. Както и на работодателските организации. "Имаме твърде много изключения и то на субектите, които най-много осъществяват лобизъм - при големия бизнес. Значи, събира се бизнесът, прави си една асоциация и излиза от закона. Адвокатите - наема си адвокат и го минава по чл. 24 от Закона за адвокатурата (той урежда какво е упражняването на адвокатската професия, б.р..), посочи юристът към организацията Захари Янков.

Извън обхвата на закона са и синдикатите.

Това бе изтъкнато днес и от депутата от ПП-ДБ и бивш министър на правосъдието Атанас Славов, който посочи, че по проекта предстои още работа.