Българският институт за правни инициативи (БИПИ), Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД), Програма Достъп до информация (ПДИ), Българският хелзинкски комитет (БХК), Антикорупционният фонд (АКФ), Фондация Работилница за граждански инициативи (ФРГИ) и Институтът за пазарна икономика (ИПИ) излязоха със съвместно становище по проекта на Закон за прозрачност и почтеност в управлението (регулация на лобизма), публикуван за обществено обсъждане на 29.01.2026 г.

Становището е, че проектът на Закон за прозрачност и почтеност в управлението трябва да бъде оттеглен и преработен.

В представения вид законопроектът създава реални рискове за свободата на изразяване, свободата на сдружаване и правото на гражданите и организациите да участват в публичния живот, поради прекалено широки формулировки, неясни критерии и високи санкции, които могат да доведат до смразяващ ефект върху гражданската активност.

Те призовават, освен законопроектът да бъде оттеглен и системно преработен, и се открояват следните ключови проблеми:

1. Самото заглавие „Закон за прозрачност и почтеност в управлението“ е подвеждащо, защото проектът вменява тежки задължения основно върху представители на гражданското общество, вместо да постави фокуса върху прозрачността и отчетността на институциите и носителите на публична власт. Според организациите това обръща логиката на права и задължения и поражда риск от противоконституционност.

2. Второ, избраният регулаторен модел е всеобхватен, без да е предшестван от достатъчна институционална практика и задълбочена диагностика на реалните рискови канали на непрозрачно влияние. Международните стандарти не налагат едновременно централен задължителен регистър, широк субектен обхват и санкционен режим, а Европейският съюз няма обвързващи нормативни изисквания за такъв модел.

3. Проектът повдига сериозни въпроси за съвместимостта му с Конституцията и международните стандарти за защита на основните права. Въвеждането на задължителен регистрационен режим, съчетан със санкции като предпоставка за участие в комуникация с органите на властта, се оценява като дефакто административен филтър върху политическата реч и гражданското участие. Отбелязан е и риск от стигматизация на организации чрез публично обозначаване и детайлно разкриване на финансиране, по логика, сходна на вече критикувани модели в Европа, чрез които се въвеждат ограничения за „чуждестранни агенти“.

4. Дефинициите и обхватът на „представителство на интереси“ са прекомерно широки и непредвидими. Проектът включва „всяка устна или писмена комуникация“ с цел влияние, без ясна граница между гражданско застъпничество в обществен интерес и лобиране за частни интереси. Прагът за „редовност“ (9 контакта за 3 месеца) се оценява като нисък, при липса на ясна дефиниция на „контакт“, което създава риск от произвол и насочване на тежестта към активните граждани и организации.

Посочва се и селективност в изключенията, при които определени групи са извадени от режима, а гражданските организации в обществен интерес не получават ясна защита или облекчен режим.

5. Предвиденото създаване и водене на публичен регистър от Сметната палата е определено като неподходящо, тъй като тази функция е несвойствена за мандата ѝ на върховна одитна институция и може да компрометира независимостта и доверието в нея.

Паралелно, проектът допуска прекомерно събиране и публичност на лични данни (включително идентификатори и контактни данни), без достатъчни гаранции за минимизация, пропорционалност и защита от злоупотреби, тормоз и доксинг.

6. Санкциите са непропорционално високи и недиференцирани, включително за малки организации и местни инициативи, което усилва риска от самоограничаване и отказ от участие поради страх от финансови последици.

7. Предварителната оценка на въздействието е определена като неубедителна и противоречива, без реален количествен анализ на административната тежест и без съдържателна оценка на въздействието върху основните права.

Организациите настояват проектът да не бъде внасян за обсъждане в Министерския съвет, а да бъде върнат за отстраняване на съществените пропуски и проблеми, включително чрез връщане на работата по текстовете на ниво работна група.