Най-сетне България има проект на т. нар. закон за лобизма. 24 години след първите инициативи и след множество препоръки и от Европейската комисия, и от ГРЕКО, и от ОИСР, Министерство на правосъдието публикува за обществено обсъждане Закон за прозрачност и почтеност в управлението. Накратко, с него трябва да се осветлят връзките между политиката - на национално и местно равнище, и частните интереси. С други думи: ако депутат, например, предлага промяна в някой нормативен акт, да е ясно дали тя е продиктувана от нечие външно влияние.

В момента е масова, но скрита практиката кметове, народни избраници и пр. да предлагат изменения, написани изцяло от граждански организации, физически лица и цели бизнеси, което носи на лобизма, регулиран в т. нар. бели държави, лоша слава у нас.

Формулировката за лобизма в проектозакона е "представителство на интереси" и включва "всяка устна или писмена комуникация осъществявана в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения относно създаването, изменението и съдържанието на" нормаривни актове (тоест закони, наредби и др.), планове, програми и пр. Лобизъм може да се осъществява както от физически, така и от юридически лица. 

А като обект на лобизъм са изброени:

  • Народното събрание, народните представители, експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи;
  • президентът и вицепрезидентът на Република България, техните съветници и секретари;
  • Министерският съвет, министър-председателят, заместник министърпредседателите, министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях;
  • областните управители, кметовете, кметските наместници, председателите на общински съвети и общинските съветници;
  • ръководителите и членовете на други публични институции, които имат правомощия да приемат или издават нормативни и общи административни актове в определени области.

Въвежда се и ограничението гореизброените да не могат да бъдат "представители на интереси" не само докато заемат съответните длъжности, но и година след като ги освободят. Последното е ключово, тъй като за времето, прекарано на съответните позиции тези лица са натрупали множество връзки и контакти и е публична тайна, че са често търсени за прокарване на един или друг неформален частен интерес.

Въвежда се забрана и за служителите в администрациите на парламент, президентство и т.н. да прокарват лобистки идеи.

Кой е лобист

Лобистът може да е професионален такъв - срещу заплащане. Може и да представлява интересите на гилдията си - адвокат, например, ако законът касае адвокатурата. А може и да представлява търговски интереси.

Лобисти не са синдикатите или работодателските организации, религиозните общности, дипломатите, медиите, протестиращи граждани, експертите, поканени да дадат становище по готвените нормативни промени и мн. др. - указва още проектът.

Публичност

Законът въвежда правилото всеки лобистки интерес да се обявява публично на интернет страницата на съответната институция. Изходната точка е, че и сега всички проекти за нормативни актове трябва да се публикуват за обществено обсъждане, като се събират становища на граждани, организации и засегнати институции. Инициаторите на законодателните изменения обаче ще трябва да публикуват отделна справка - с информация за лицето, подало становище, и от чие име действа то, когато става въпрос за лобизъм.

Президент, министър, депутат и т.н. (по списъка горе) трябва да поддържат календар за проведените срещи с представители на интереси на страницата на съответната институция в интернет, в който се отразява датата на срещата, присъствалите лица, обсъжданата тема. Когато срещите по даден въпрос са повече от една, описват се всичките, като се посочва пореден номер на срещата.

Въвежда се и изискването за "законодателен отпечатък" - тоест да е видимо и лесно проследимо къде е външната "интервенция" в текстовете на един законопроект - да е ясно коя точно поправка е предложена от частна компания, например.

От участниците в работни групи (каквито се създават при промени в закони) пък се изисква да декларират имат ли и имали ли са година назад във времето свързаност с лица, заинтересовани от въпросния закон. Това няма да води до отстраняването им от работната група.

Прозрачност

Освен обявяването на календар за срещи и проследимост на съответните поправки, законът въвежда "Регистър за прозрачност", в който се вписват имената на лобиста, дали работи срещу заплащане или защитава търговски или професионален интерес, кого представлява, а ако е юридическо лице - и брой на служителите представители на интереси; по какво работят; пред кой орган лобират и пр. Вписаните в регистъра лица ще получават информация за готвени законодателни инициативи, които биха били от техен интерес; ще бъдат канени и в работните групи.

Самият регистър ще се води от Сметната палата (СП), като ще е публичен и достъпен за всички граждани, а веднъж годишно СП ще се отчита пред парламента за функционирането му.

Предвидени са и санкции за невписване в регистъра и в същото време осъществяване на лобистка дейност. Те ще се налагат от държавния одитор.

Лобизъм не е равно на корупция

Проектът е публикуван на правителствения портал за обществени обсъждания Strategy.bg, като крайният срок за становища е 2 март.

В мотивите към него е отчетено, че у нас има негативна нагласа към думата "лобизъм". В същото време е "важен инструмент за противодействие на корупционните практики, тъй като, уредено по адекватен начин, препятства нерегламентираното и непроследимо въздействие върху оправомощените представители на публичната власт от заинтересовани участници (граждани, бизнес и др.)".

"Липсата на регламент не преустановява опитите за въздействие от заинтересовани организации и лица спрямо представителите на властта, а отнема възможността по законен начин да се осъществяват контактите между представителите на публичната власт и заинтересованите страни по повод теми от техен интерес, не позволява проследимост на процеса по вземане на решения и всъщност подстрекава нередностите във взаимодействието между гражданите и бизнеса, от една страна, и представителите на публичната власт, от друга.

Отсъствието на гаранции за прозрачност при взаимодействието между заинтересованите страни и държавните институции води до натоварване на понятието за лобизъм с негативно съдържание и до асоциирането му с корупция" - пишат още вносителите.

Както стана ясно, по закон за лобизма у нас се работи от близо 25 години, но сега той вече е част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Доколкото парламентът с последните изменения в конституцията е постоянно действащ орган (дори да се разпусне в едномесечна предизборна кампания), то при малко повече воля от негова страна, може да приеме проекта дори преди предсрочния парламентарен вот, който се очаква да е на 19 април.