Една от най-използваните пропагандни техники е: внушаване на страх-посочване на враг-събуждане на омраза-посочване на спасител. Накратко - отглеждане на обсадна психика. Тя предполага съществуване в постоянно състояние на тревога, което пък оправдава извънредни мерки, ограничаване на правата и свободите, дисциплина, единоначалие и засилване на централната власт, недоверие към различността, порицание и наказване на последната. Това е пътят от демокрация към режим.

Може би, все още неусетно за широките мнозинства, новата власт в България прави точно това.

То започна с внушенията за “галопираща инфлация”, които са в противоречие със статистиката. Към тях беше прибавено и недоверие в официалните данни на НСИ и призив институтът да покаже “истинските”. Последваха изявления за критичното състояние на бюджета, особено на очертаващия се дефицит.

За внушаване на страх от вътрешни и външни врагове се използва всеки повод. Дори празникът на Св. Св. Кирил и Методий беше политизиран и военизиран.

“В глобалния свят на обезличаващи се култури и чезнещи езици, българската писменост се е превърнала в наш щит”, написа министър-председателят Румен Радев в обръщението си за 24 май.

Живеем в свят на “обезличаващи се култури” и “чезнещи езици” - какви по-ясни заплахи? Разбира се, без нито един конкретен пример за обезличена култура или изчезнал език, особено в Европа. По-важно е, че нашата, българската култура и нашият език са застрашени и могат утре да изчезнат, тъй като живеем в лош, глобален свят.

След заплахите идват и източниците им, тоест враговете. Освен глобалния свят сред тях са търговците и спекулантите, които необосновано вдигат цените. Следват преждеуправляващите, които са направили дупка в бюджета на държавата, за която непрекъснато се говори и се вземат мерки, внушаващи спешност - вземане на дивидента на държавните дружества, рязане на заплати и персонал, емитиране на нов дълг. 

Особено важно свойство на качествената омраза е тя да бъде персонализирана. В това отношение новата власт има богат избор между представителите на старата.

Не съм сигурен, че зад обсадното поведение непременно стои някакъв пропаганден гений. То може и да “им идва отвътре”, да е плод и на дълбоко вкоренена психика от времената на комунизма, останала непокътната и до днес. Излезли са от режима, но той не е излязъл от тях. А режим без страх и враг не може. 

Сигурен съм обаче за резултата, към който днешните управляващи бавно, но сигурно ни водят и чиито признаци виждаме от днес: зле прикрити опити за държавен контрол върху цените, тоест - върху свободния пазар; ограничаване на парламентарния контрол, на времето за дебати и изказвания; стесняване на достъпа до информация на депутатите; ускоряване на процедурите и улесняване на вземането на решения.

Това са различни конкретни форми на ограничаване на свободната стопанска инициатива и на парламентарната демокрация, легитимирани чрез непрекъснато насаждане на тревожност у хората.

Изглежда, че новите играчи се опитват полека-лека да сменят правилата на играта и вероятно тестват докъде могат да стигнат в елиминирането на checks and balances (спирачките и противотежестите) с оглед на далечната им амбиция - Радев начело на президентска република - амбиция, потвърдена от вицепремиера Иво Христов.

Това са стъпки по “зелени” чорапи към режим. Стягайте се, братя и сестри по перо, тези стъпки неизбежно водят и към нас. Първо ще опитат близък до тях бизнес да ни купи - ако не всички, то поне някои. Ако не успеят, ще използват държавната принуда, както сега се упражняват върху търговците.

Затова от днес нататък системно ще напомням на кого българите са гласували доверие да ги управлява и ще завършвам всеки свой вътрешнополитически коментар с констатацията ми от 2017 г.

… и с призива ми от 2019 г.: