Нова военна симулация рисува мрачна картина за отбраната на НАТО в балтийските държави. Военната игра обаче показва и как технологията на дроновете може да промени съотношението на силите.

Русия би могла да нападне Литва едновременно от три страни в рамките на няколко дни и да постави НАТО пред тежко изпитание. До този извод стига нова военна симулация, за която съобщава The Times. Симулацията е проведена от бивши служители на Пентагона и американски военни. Финансирана е от германо-британския стартъп Helsing, който разработва бойни дронове с изкуствен интелект.

В сценария Русия използва политическото напрежение в рамките на Запада и изненадващо атакува Литва. Руските войски настъпват от три посоки. От Беларус те се придвижват към Вилнюс и след пет дни почти обкръжават столицата. Едновременно с това руски части атакуват от ексклава Калининград и установяват плацдарм западно от река Неман. От изток други подразделения навлизат през Латвия в Литва и заемат позиции около бившата атомна електроцентрала „Игналина“.

Докато съюзниците се колебаят, Литва и разположената там германска бригада първоначално се сражават сами — и в числено неравностойно положение. Именно това прави сценария толкова чувствителен за Берлин: бригадата трябва да възпира, но в реален конфликт може сама веднага да се окаже под масивен натиск.

Въпреки че партньорите от НАТО потвърждават подкрепата си за Литва, руските войски вече контролират части от страната. Москва бързо обявява окупираните територии за зона под защитата на своя ядрен възпиращ потенциал. Решаващият въпрос в симулацията не е дали НАТО има военно превъзходство, а дали алиансът би бил готов да поеме риска от пряка конфронтация с Русия.

Дроновете променят хода на сценария

След това симулацията е проведена отново при същите условия. Разликата: Литва и разположената там германска бригада разполагат с по 12 000 дрона HX-2 на Helsing.

Става дума за управлявани с изкуствен интелект камикадзе-дронове с обсег около 100 километра. Те могат да откриват целите си дори когато електронната война заглушава навигационните и комуникационните системи. Именно тази способност се смята за особено важна след войната в Украйна. Русия използва подобна система със своя дрон Lancet.

При второто проиграване руската атака до голяма степен се проваля. Според организаторите Русия губи повече от една трета от използваните сили още през първите десет дни. Бившият служител на Пентагона Грег Мелчъл заявява пред The Times, че фронтовите държави на НАТО биха могли с правилните способности да задържат руските армии достатъчно дълго, докато пристигнат подкрепления.

Германия междувременно също залага на тази технология. Министерството на отбраната вече е възложило поръчки за дронове HX-2. Според The Times досегашният обем на поръчките е поне 269 милиона евро и може да нарасне до 1,5 милиарда евро. Бундесверът планира да складира значително повече от 10 000 такива дрона. Те са предназначени за танкова бригада 45, която трябва да бъде напълно в бойна готовност в Литва до края на 2027 г.

Дроновете не са единственото решение

Интересното е, че дроновете не са били единствената възможност за обръщане на сценария. По-ранна версия на същата симулация стига до подобен резултат, но с различно оборудване. Тогава Литва е разполагала с около две дузини бойни хеликоптери Apache, ракетни системи HIMARS и големи количества ракети Hellfire и Spike.

И с това защитниците биха могли да спрат руската атака. Разликата е главно в цената. Докато пакетът от хеликоптери, ракетни системи и управляеми ракети се оценява на около 16 милиарда долара, решението с дронове би струвало под една десета от тази сума и би могло да бъде реализирано много по-бързо.

Новата симулация не е първата, която показва слабости в отбраната на НАТО в Прибалтика. Военна игра, проведена в края на 2025 г. в университета на Бундесвера в Мюнхен, стига до подобни изводи. В нея Русия използва предполагаема хуманитарна криза в Калининград като претекст за нападение срещу литовския град Мариямполе. САЩ първоначално отказват активиране на член 5, Германия се колебае, а Полша мобилизира сили, но не се намесва.

Военният анализатор Франц-Щефан Гади играе в този сценарий ролята на руския началник на генералния щаб. По-късно във „Форин полиси“ той пише, че Русия е разчитала главно на бързина, ограничени цели и ядрени заплахи. Решаващо било САЩ да бъдат държани извън конфликта и европейците да бъдат поставени в политическа криза на решенията.

„Германия вероятно ще се поколебае. И това беше достатъчно, за да спечели Русия“, пише Гади.

Друга симулация на Бундесвера от миналото лято също е разкрила сериозни проблеми при изграждането на германската бригада в Литва. Особено критичен е бил големият електромагнитен отпечатък на германските ИТ системи. Според анализа руското радиоразузнаване би могло лесно да локализира командните пунктове и комуникационните връзки. Полковник Томас Цимерман предупреждава:

„С начина, по който в момента се оборудваме, сами предоставяме помощ за намиране на целите за руската артилерия.“

Добавят се и други слабости: Бундесверът трябва да контролира много по-голяма зона, отколкото при предишни мисии, а това затруднява управлението на войските и координацията в бой; има различни стандарти за секретност, работният английски е слаб и бавните ИТ процеси също усложняват многонационалното командване.

Положително според симулацията е, че командните процеси като цяло функционират и че бригадата се възползва от опита на натовското присъствие в Литва от 2017 г. насам.

В крайна сметка различните симулации стигат до сходен извод:

Отбраната на източния фланг на НАТО не зависи само от броя на войниците. Решаващи са скоростта, модерните системи за разузнаване, дроновете и способността на алианса да реагира бързо при криза.